Решение № 121 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10726/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комерс Сълюшънс ЕООД, гр. София, предявена чрез юрисконсулт К. Захариева против решение 10217/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 12117/2023 г. по описа на Административен съд София-град.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Искането е за отмяна на съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на оспорения административен акт.Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград, чрез юрисконсулт Портокалска изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 10217/28.06.2024 г., постановено по адм. дело 12117/2023 г. по описа на Административен съд София-град. е отхвърлил оспорването по жалба на Комерс Сълюшънс ЕООД срещу задължителните предписания по т.1,т.3 и т. 4 от Протокол за извършена проверка ПР2336176 от 18.10.2023г,издаден от служители на ДИТ-Благоевград. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че поради настъпил на 25.09.2023 г. трудов инцидент със смъртен изход с В. Б., назначена на длъжност главен счетоводител , в обект Производствена база на Грома холд , ведно с административни сгради, находящи се в [населено място], обл.Благоевград,използван от касатора , била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от инспектори в дирекция Инспекция по труда Плевен. Резултатите от проверката били обективирани в протокол ПР2336176/18.10.2023 г. При прегледа на документите, тримата инспектори от ДИТ-Благоевград констатирали, че работодателят е изготвил Оценка за риска на здравето, като съгласно документа е обследван риска за следните работни места: управител , главен счетоводител , експерт-търговия , барман , юрисконсулт , фактурист , шофьор на лек автомобил- до 9 места . От съдържанието на атакувания протокол става ясно, че е констатирана липса на оценка на риска 2 за длъжността, като не е идентифицирана опасността от движещи се транспортни средства, а такава опасност съществува на работната площадка на Производствената база, където пострадалата е изпълнявала служебните си задължения. Обосновано е нарушение по чл.3, т.5 и т.7, във връзка с чл.11, ал.1, т.6 от Наредба 5 за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска. По отношение т.3 от протокола: Констатирано е въз основа на така изисканите и представени от работодателя документи, че същият не е определил работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства; вида, наименованието и точната идентификация на всяко лично предпазно средство; конкретните опасности, за които се прилагат посочените лични предпазни средства и срока за износването им, с което е обосновано нарушение по чл.17, ал.1 и ал.3 от наредба 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност. По отношение т.4 от протокола: След установяване на факта, че в деня на инцидента фирмата-работодател не е осигурила на починалата служителка лично предпазно средство, което да използва при работа с риск за здравето и безопасността, с оглед придвижване от едно място на друго, на територията на Производствената база, а именно светлоотразителна жилетка, е обусловен извод за допуснато нарушение по чл.5, ал.1, във връзка с т.8.4 от Приложение 2 към чл.17 от посочената наредба. При така направените констатации са дадени предписания, по т.1 работодателят да изпълни задължението си и да преразгледа разработената Оценка на риска за обекта на проверка, а именно при оценяване риска за длъжността гл.счетоводител да обхване организацията на труда, свързана с опасността от движещи се транспортни средства, както и други странични фактори, които могат да породят риск при работа, съгласно цитираните по-горе норми на наредбата. По т.3, фирмата-работодател да определи работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства и да се състави списък с указаното съдържание, пресъздадено по-горе. По т.4 е указано на работодателя /жалбоподателя/, да осигури на работниците /служителите/ съответните лични предпазни средства, с оглед придвижване от едно до друго място на територията на базата, а именно- светлоотразителна жилетка, съобразно цитираните норми. В производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства, въз основа на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. По силата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Обосновано административният съд е приел, че са налице материалноправните основания за издаването на процесното предписание и като е установил, че не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК законосъобразно е отхвърлил оспорването срещу него. Настоящият касационен състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по отношение на предписанията по т.1 ,т.3 и т.4 от процесния протокол. Същите са издадени от компетентен орган, в предписаната форма, при посочване на фактическите и правни основания, които се съдържат в акта и в административната преписка.Неоснователни са доводите на касатора,че след като седалището на дружеството е в гр.София,то компетентната дирекция Инспекция по труда,която е следвало да извърши проверката е била ДИТ-София.Трудовата злополука е станала на територията с местна компетентност на ДИТ- Благоевград,нейни служители са извършили проверка в производствената база на дружеството-касатор,което се намира в същото населено място,поради което и доводите за липса на компетентност са неоснователни. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно правния характер на задължителните предписания,дадени от служители на ответника по касация. Няма спор,че по отношение на лицето заемащо длъжността главен счетоводител , макар и да е включено в Оценката на риска на работното място, не е идентифицирана опасността от движещи се транспортни средства, а такава опасност съществува на територията на обекта /работната площадка на Производствената база/, където и главният счетоводител изпълнява длъжността си. На територията на тази база се осъществява придвижване на тежкотоварни транспортни средства и е необходимо да се вземе под внимание движението им, което създава опасност за здравето и безопасността на работещите. Правилни са изводите на първостепенния съд,че мястото, където главният счетоводител в дружеството работи е свързано с подобни рискове, с оглед естеството на обекта- Производствена база и движещи се в нея тежкотоварни автомобили. Без значение за дадените задължителни предписания и идентифицирането на потенциалните рискове при упражняването на трудовата функция е причината за инцидента и настъпилата смърт. Възможността служителят, заемащ длъжността главен счетоводител да се движи, като пешеходец, на територията на Производствената база, предопределя опасността от инцидент, поради факта, че в същата тази база се движат множество товарни автомобили, което е напълно обяснимо и логично предвид естеството на извършваната и описана дейност. Именно поради тази причина в Оценката на риска следва да се извърши преценка за наличието на опасност от съприкосновение на главния счетоводител с движещи се на територията на базата автомобили При положение, че при извършване на ежедневните си служебни задължения, съответният служител влиза и излиза в сграда намираща се в подобна база, респективно извършва движение в нейната територия, дадените предписания целят да бъде преценен риска, съответно да се вземат мерки за здравословни и безопасни условия на труда именно от тези аспекти на нейната дейност, а обстоятелството, че самото работно място на счетоводителя е в отделна сграда на територията на базата не променя този извод.Посочените обстоятелства,действително налагат задължение на дружеството касатор да предприеме необходимите действия съгласно чл.3 т.5 и т.7 от Наредба 5 за реда,начина и периодичността за извършване оценка на риска,като в указания период за изпълнение на указанията да преразгледа същата досежно длъжността главен счетоводител и да вземе под внимание обстоятелството,че при изпълнението й съществува опасност от движещи се превозни средства и други странични фактори.Всичко изложено обуславя законосъобразността на дадените задължителни предписания под т.1 от посочения по горе протокол. Колкото до дадените предписания по т.3 и т.4, от протокола, същите са издадени във връзка с направените констатации по т.3 от протокола, че работодателят не е определил работните места и видовете работа, при които се използват лични предпазни средства и не е съставил списък на полагащите се ЛПС , с указаното съдържание, респективно, че не е осигурил принципно лично предпазно средство на главния счетоводител, с оглед придвижването на лицето от едно място на територията на базата на друго в същата производствена база. В тази връзка, направените констатации по отношение на това лице /гл.счетоводител/ обуславя указанието да се осигурят подобни ЛПС /светлоотразителни жилетки/ на всички работници/служители работещи на базата, а не само на конкретно длъжностно лице. В тази насока провеждането на извънреден инструктаж на работниците във връзка с възникналия инцидент безспорно е необходимо съгласно чл.16 ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.1 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ.Предписанието по т.4 правилно е подведено под правната норма на чл.5 ал.1 от Наредба 3 от 19.04.2001 за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. Изводите на съда са съответни на доказателствата събрани по делото и обосновано е прието, че наложените на основание чл.404, ал. 1, т.1 КТ предписания обективирани в т.1,т.3 и т.4 от протокол ПР2336176/18.10.2023 г. на дирекция Инспекция по труда Благоевград са законосъобразни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора ще следва да се възложат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна е претендирала такива- в размер на 150 лв за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение