Решение № 12224 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Т., гражданин на Сирия, представляван от адвокат А. Ангелова против Решение 25801/29.07.2025 г., постановено по административно дело 12194/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 11649/08.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Касационната жалба се поддържа лично от подателя й и от адвокат А. Ангелова, с молба да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна, Председателят на Държавна агенция за бежанците се представлява от главен юрисконсулт Е. Хичовски, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения административен акт е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Т., за който е установено, че е роден в Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], с [образование], семейно положение [семейно положение]. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на акта, след което е приел, че е постановен от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В хода на административното производство е проведено интервю с чужденеца в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем, като съдържанието на протокола, отразяващ интервюто му е било прочетено в присъствието на преводача. Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, като в хода на производството от ДАНС е изискано и получено становище по молбата за закрила преди произнасяне на органа. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана индивидуално и обективно, като на кандидата е предоставена възможност да изложи доводите си и да посочи и представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Правилен и съответен на закона и събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения административен акт, по изложените в него доводи, които изцяло се възприемат от настоящата касационна инстанция. Установени са релевантните факти, включително е отчетена личната бежанска история на лицето и ситуацията в държавата по произход, която кореспондира с данните от представените пред настоящата инстанция справки, след което административният съд е възприел законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената международна закрила. В хода на административното и съдебно производство не е доказано спрямо лицето да е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, обуславящо предоставянето на бежански статут. А. А. Т. не твърди да е бил арестуван, осъждан, заплашван, да има проблеми с официалните власти в Сирия, както и не твърди да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо или психическо насилие или да е бил обект на репресия. Допусканата от него вероятност да бъде мобилизиран не представлява форма на реална заплаха от преследване, както правилно е приел съдът. Освен това от представените по делото актуални справки се установява, че на територията на Сирия няма военни конфликти, тоест не се очаква масова мобилизация. Няма данни и липсват конкретни твърдения и за това оспорващият да е изложен в страната си по произход на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, така, че да се налага предоставяне на хуманитарен статут, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12. Установените факти не дават основание да се приеме, че лицето е било принудено да напусне страната си по произход поради реална опасност от смъртно наказание, екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Не се установява и наличие на реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили след като е напуснал Сирия. Не се установяват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал.9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила, както и наличието на други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е съобразил променената актуална обстановка на територията на Сирия, а именно, че не е налице ситуация на изключително безогледно насилие на територията й, като от съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки не се налага извод за съществен за производството риск от насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ спрямо А. А. Т., което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността единствено поради факта на присъствието му на територията на страната. Правилно е установено, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност на гражданите, като се върви към стабилизиране на вътрешните отношения. По отношение на оспорващия е установено също така, че Турция се явява трета сигурна страна, в която е пребивавал необезпокоявано два месеца, и в която не е бил преследван и не се сочат данни за опасност от каквито и да било посегателства срещу личността му. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,