Решение № 33 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 173/2008 г.

Решение № 33 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 173/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по § 2, ал. 13 ГПК във вр. с чл. 234 ГПК (отм.), образувано по молба на З. Б. С., С. Й. М., Г. М. С., Д. Б. Г., Д. Й. Т., М. Й. Г., З. М. Я., И. М. В., К. Т. Д., Н. Л. К., Б. Р. Ц., М. С. И. О. К. И., М. К. И. и Л. С. М. за отмяна на решение № 409/07 от 20.04.2007 г. по гр.д. № 301/2006 г. на Върховния касационен съд (ВКС), ГК, състав на V г.о. Твърди се, че при образуване на гр.д. № 301/2006 г. пред ВКС при направена справка от деловодството на съда молителите били уведомени, че делото било разпределено на 4 Б ГО и било насрочено за 10.05.2007 г., а след справка няколко дни преди горепосочената дата се оказало, че делото не само било гледано през м.март, но имало и постановено решение. Посочено е, че действително в ДВ била публикувана новата дата за гледане на делото, но правата на молителите били нарушени. Поддържа се, че страните следвало да бъдат уведомени с призовки за пренасрочването. Също така се твърди, че след постановяване на решението на въззивната инстанция починали някои от ищците по делото, а именно: Бена Н. Б., починала на 07.12.2005 г. и оставила за наследник К. Т. Д.; Л. Н. И., починал на 29.04.2006 г. и оставил за наследник Н. Л. К.; Л. Б. Т., починала на 15.11.2006 г. и оставила за наследници Д. Й. Г.; Ц. Б. М., оставила за наследници С; починал бил конституирания от СГС на мястото на наследодателката си Дафинка Н., Й. Б. Ц., оставил за наследник Б. Р. Ц. В молбата е отразено, че правоприемниците не били конституирани в делото пред ВКС. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) и се иска отмяна на цитираното решение на ВКС. Ответникът С. Ж. Г. е на становище, че искането за отмяна е неоснователно, ответникът Т. И. С. счита искането за отмяна за основателно, а останалите ответници не са взели становище. Молбата за отмяна е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С цитираното касационно решение е оставено в сила решение от 22.04.2005 г. по гр.д. № 1218/2004 г. на Софийски градски съд, с което въззивният съд е оставил в сила решение от 05.01.2004 г. по гр.д. № 7404/1995 г. на Софийски районен съд, 40 състав за отхвърляне на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от З. Б. С., С. Й. М., Г. М. С., Ц. Б. М., Д. Б. Г., Л. Б. Т., З. М. Я., И. М. В., Дафинка Н. Т., Б. Н. Б., Л. Н. И., Л. С. М., М. С. И. О. К. И. и М. К. И. срещу Г. И. Г., Ц. П. М., С. Ж. Г. и И. Ж. Г. Необосновани са доводите изложени в молбата за отмяна за допуснати процесуални нарушения във връзка с пренасрочване на делото за 27.03.2007 г. Редът за призоваване пред ВКС е специален и се отклонява от общия такъв предвиден в чл. 41 - 52 ГПК (отм.). Съгласно чл. 218д, второ изречение ГПК (отм.), когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение. В разглеждания случай независимо от първоначалното посочване на дата за разглеждане на делото на 10.05.2007 г. с оглед разпределение на делата по реда на чл. 12а ЗСВ (отм.), сега чл. 9 ЗСВ делото е разпределено по този ред, в V г.о. на ВКС и съответно пренасрочено за 27.03.2007 г., като изпълнението на процедурата по чл. 218д, първо изречение ГПК (отм.) е било реализирано чрез публикацията в "Държавен вестник" (ДВ) единствено за 27.03.2007 г. За съда не е съществувало задължението да извърши призоваване по общия ред, тъй като не са били налице обстоятелства, които да налагат отклонение от реда по чл. 218д, първо изречение ГПК (отм.). Неоснователно страните се позовават в молбата си на обстоятелството, въведено като отменително основание по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), че ВКС не бил конституирал в производството С. И. М. и Т. И. С. От представените копия от удостоверения за наследници се установява, че Ц. Б. М. е починала на 01.02.2006 г. и оставила наследници С, син и Т. И. С., дъщеря, а С. И. М. е починал на 30.12.2008 г. и е оставил наследници М, съпруга и А. С. М., дъщеря. Ц. Б. М. е починала на 01.02.2006 г. след завеждане на касационната жалба, но правоприемниците й не са молители в настоящето извънинстанционно производство и техните права не могат да бъдат предявявани от другите страни в случая молители в същото съдебно производство. Неоснователно страните се позовават в молбата си на обстоятелството, въведено като отменително основание по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), че ВКС не бил конституирал в производството Б. Р. Ц., наследник на Й. Б. Ц.. Последният е починал на 07.05.2007 г. след постановяване на касационното решение и към датата на съдебното заседание законосъобразно е проведена процедура по реда на чл. 218д, първо изречение ГПК (отм.) по отношение на същият. Не е било нарушено правото на участие в процеса на молителите М. С. И. О. К. И. и М. К. И. Същите са правоприемници на ищеца К. Б. И., който е починал на 05.04.1997 г. след предявяване на иска, били са конституирани в първоинстанционното производство по реда на чл. 120 ГПК (отм.), подали са въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, а след оставянето му в сила с решение от 22.04.2005 г. по гр.д. № 1218/2004 г. на Софийски градски съд са подали касационна жалба против въззивното решение и са участвали в касационното производство по гр.д. № 301/2006 г., по което са били редовно призовани по чл. 218д, първо изречение ГПК (отм.). Молителите не могат да се позовават на чужди права. В разглежданият случай е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) поради други обстоятелства, за които трябва да се имат предвид следните съображения: Касаторът Б. Н. Б. е починала видно от представеното копие от удостоверение за наследници на 07.12.2005 г., след подаване на касационната жалба и е оставила наследник, сина си К. Т. Д., който не е бил конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.), не е бил призован по реда на чл. 218д, първо изречение ГПК (отм.), като вместо него в списъка за призоваване на страните е вписана Б. Н. Б., която е посочена в протокола от единственото по делото съдебно заседание като касатор и е отразено в същия протокол, че процедурата е редовна. Касаторът Л. Н. И. е починал на 29.04.2006 г. също така след подаване на жалбата, видно от копие от удостоверение за наследници и е оставил наследник, дъщеря си Н. Л. К., която не е била конституирана по реда на чл. 120 ГПК (отм.) в касационното производство, не е била призована по реда на чл. 218д, първо изречение ГПК (отм.), като вместо нея в списъка за призоваване на страните е вписан Л. Н. И., който е посочен в протокола от съдебното заседание от 27.03.2007 г. по гр.д. № 301/2006 г. на ВКС като касатор и е отразено в същия протокол, че процедурата е редовна. Касаторът Л. Б. Т. е починала на 15.11.2006 г. (виж копие от удостоверение за наследници №/23.11.2006 г.) след подаване на касационната жалба и е оставила наследници - Д. Й. Т., син и М. Й. Г., дъщеря, които не са били конституирани в касационното производство, не са били призовани по специалния ред по чл. 218д, изречение първо ГПК (отм.), като вместо тях в списъка за призоваване на страните е вписана Л. Б. Т., която е посочена в протокола от съдебно заседание от 27.03.2007 г. по гр.д. № 301/2006 г. на ВКС, като касатор и е отразено в същия протокол, че процедурата е редовна. От изложеното по-горе следва, че процесуално е било въведено участие в производството на праводателите вместо на правоприемниците. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК - нарушаване на съответните правила вследствие, на което молителите - К. Т. Д., Н. Л. К., Д. Й. Т., М. Й. Г. са били лишени от възможност да участват в делото. Ищецът С. М. С. е починал на 29.08.1996 г. и с разпореждане на съдия от Софийски районен съд по първоинстанционното гр.д. № 7404/1995 г. са конституирани неговите правоприемници - съпругата Т сина Л. С. М.. Т. С. М. е починала на 07.07.1998 г. и е оставила наследник сина си - Л. С. М. Последният е участвал в първоинстанционното производство като ищец и е постановено решение за отхвърляне на претенцията му по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Същият е подал въззивна жалба с останалите ищци, но както вече се отрази по-горе Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийски районен съд. В касационното производство Л. С. М. не е призоваван като ответник по касация, а в цитирания по-горе протокол от заседанието на ВКС не е отразен като страна по делото. Същият е бил лишен от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила по призоваването му в касационното производство. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) - нарушаване на съответните правила, подробно разгледано по-горе вследствие, на което молителите К. Т. Д., Н. Л. К., Д. Й. Т., М. Й. Г., Л. С. М. са били лишени от възможност да участват в делото, поради което следва да се отмени решението на Върховния касационен съд, предмет на молбата за отмяна и делото да се върне на същия съд за новоразглеждане при друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, петчленен състав