Решение № 1626 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по общо пет касационни жалби, подадени от А. Николов, Б. Маринска, К. Андонов и С. Траянов, в качеството им на регистрирани кандидати за общински съветници на местните избори за общински съвет на община Пазарджик, както и от ПП "Има такъв народ", чрез процесуалните представители на всеки от тях, против решение 674/13.11.2023 г. по адм. дело 1081/2023 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, V състав, с което е потвърдено решение 313-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия-Пазарджик за обявяване на общинската избирателна квота и резултатите от гласуването за общински съветници в община Пазарджик в изборите за общински съветници и кметове, произведени на 29.10.2023 г., и разпределението на мандатите за общински съветници по кандидатски листи, ведно с поименно обявяване на лицата, избрани за общински съветници, в частите му, постановени съответно по жалбата на всеки от тях пред първата инстанция. Всички касатори релевират доводи за постановяване на атакуваното от тях съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които претендират отмяната му в обжалваната от всеки от тях част. В касационната жалбата на първия касатор - А. Николов се твърди, че съдът неправилно е отказал откриване на производство по оспорване на истинността на конкретно посочени от него протоколи на СИК - 131900007, 131900151, 131900153, 131900161, 131900162, 131900166, 131900167 и 131900187 /с изключение на протокол 131900152, относно който поради липсата на подписи на членовете на СИК, съдът е допуснал оспорването/, съответно - не е допуснал изслушването на свидетели, не е съобразил липсата на подписи на отделни членове на СИК в два от горепосочените протоколи и не е осъществил ново преброяване на гласовете в съответните секции, при което е направил изцяло необоснован извод за вярното отразяване на резултатите от изборите в атакуваното решение на ОИК. Вторият касатор - Б. Маринска, атакува съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата й, срещу решение 313-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Пазарджик, уточнена като подадена в частта му, изменена с последващо решение 367-МИ/04.11.2023 г. за поправка на явна фактическа грешка, издадено от същата комисия. Излага съображения за недопустимостта на изменението, като осъществено след изтичане на срока за определяне на резултатите от изборите по чл. 87, т. 26 ИК. Сочи, че като кандидат за общински съветник от МК "Земеделски народен съюз" /коалиция, получила два мандата за общински съветници в община Пазарджик/, първоначално е била класирана на второ място с общо 254 преференции, а на трето и четвърто място са били класирани К. Антонов и С. Траянов от същата кандидатски листа /получили съответно 253 и 111 преференции/. Така, вследствие решението от 04.11.2023 г. на ОИК-Пазарджик, за отстраняване на допусната явна фактическа грешка в решението на ОИК-Пазарджик от 30.11.2023 г., с което броят на установените преференции за К. Антонов е коригиран на 257, Б. Маринска е заличена като избрана за общински съветник и на нейно място за избран за общински съветник е обявен К. Антонов. Според касатора Маринска, съдът не е отчел наличието на разлика от само три гласа между преференциите за последния и тези, подадени за нея, нито е изследвал твърденията й за неправилно преброяване на гласовете и преференциите за кандидатите на МК "Земеделски народен съюз" от конкретно посочени СИК, независимо от множеството данни за допуснати в съответните избирателни секции нарушения, съгласно наличните видеозаписи, изявленията на присъствали при преброяването лица и липсата на подписи на членове на СИК в част от протоколите. В касационната жалба е посочено, че съдът незаконосъобразно е отказал да допусне откриване на производство по оспорването на истинността на всички заявени от жалбоподателката, конкретни протоколи на СИК /с изключение на един/, независимо от своевременно направеното от нея искане по чл. 193 ГПК, и е отказал събирането на доказателства, в т.ч. изслушването на свидетели и назначаването на експертизи за установяване на отразените в протоколите неверни данни, а оттам - необосновано приел за недоказано наличието на неверни отразявания в протоколите на гласовете и преференциите по съответните избирателни секции. Според жалбоподателката при произнасянето си по доказателствените й искания, съдът е изложил неправилни съображения, че данните от видеозаписите, изготвени при произвеждане на изборите и отчитане на резултатите от тях, не могат да обосноват откриване на производство по чл. 193 ГПК, нито необходимост от ново преброяване на гласовете, при липсата на отразени в протоколите на СИК разногласия или особени мнения. Още повече, че при преброяване на бюлетините и в само една от секциите, първата инстанция е констатирала недействителност на две бюлетини с преференции, които са от значение за определянето на оспорвания от нея резултат. Касационната жалба на третия касатор - К. Андонов, по естеството си представлява частна жалба, предвид обективираните в нея оплаквания за неправилността на направения от първата инстанция извод, че жалбата му срещу акта на ОИК от 30.10.2023 г., подадена пред АС-Пазарджик, следва да бъде оставена без разглеждане, поради липсата на правен интерес за оспорващия, който е обявен за избран за общински съветник, съгласно осъществената в този акт поправка на ЯФГ, с решение 367-МИ/04.11.2023 г. на същата ОИК. В четвъртата касационна жалба - тази на С. Траянов, отново са релевирани твърдения, че неправилно съдът приема, че в решение 313-МИ/30.11.2023 г. на ОИК-Пазарджик, в частта, в която са обявени за избрани общински съветници от листата на МК "Земеделски народен съюз" са съобразени действителните преференции на гласувалите за тази коалиция. Касаторът изтъква, че независимо, че с първоначалната жалба е направил подробно обосновано искане за откриване на производство по оспорване на истинността на конкретно посочени протоколи на СИК, по изложени твърдения за допуснати в съответните избирателни секции, нарушения при преброяване на гласовете за МК "Земеделски народен съюз" и преференциите за кандидатите от листата на тази коалиция, установими с излъчените видеозаписи, съдът е отказал да уважи това искане, а оттам - и изслушването на свидетелски показания в тази връзка. В последната от касационните жалби, подадена от ПП "Има такъв народ", съдебното решение е атакувано в частта, в която е приета за неоснователна жалбата на партията, по съображения, че в нея твърде общо са формулирани основанията за отмяна на атакувания акт на ОИК. Касаторът излага оплаквания за неправилността на съдебния акт, включително с оглед необоснования отказ на съда да открие производство по оспорването на протоколи на СИК, въз основа на които е изготвен протокола на ОИК, независимо от изложените в жалбата и открито съдебно заседание, твърдения за допуснати конкретни нарушения при съставянето на част от тях, по които претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна - Общинска избирателна комисия-Пазарджик, не изразява становище по жалбите. Б. Маринска, в писмени отговори и в открито съдебно заседание, чрез процесуалните си представители адвокатите М. Янкова и П. Славов, изразява становище за неоснователността на жалбите, подадени от К. Андонов и С. Траянов, и претендира отхвърлянето им като неоснователни. В допълнителна молба от 18.01.2024 г. прави искане за сезиране на Констутиционния съд на РБ, при условията на чл. 150 от Конституцията на РБ, с искане за обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл. 437, ал. 5 ИК. Във всички изразени по делото становища по това искане се твърди неоснователността му, поради липсата на основания за спиране на производството при условията на горепосочения текст от КРБ. С. Траянов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователността на касационната жалба, подадена от Б. Маринска. Останалите страни в касационното производство - конституирани като заинтересовани страни в производството пред АС-Пазарджик, редовно призовани, не изразяват становища по касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на всички жалби. Върховният административен съд, като взе предвид данните по делото, приема, че всички пред него жалби, като подадени от легитимирани лица, в законоустановения срок, са допустими, с изключение на тази /с характер на частна жалба/, подадена от К. Андонов с вх. 9680/17.11.2023 г. по регистъра на АС-Пзарджик. Настоящият състав съобрази, че оспореното решение 674/13.11.2023 г. постановено по адм. дело 1081/2023 г. на Административен съд-Пазарджик, V състав не съдържа отделен диспозитив за оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по жалбата на К. Андонов срещу решение 313-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Пазарджик, а оттам - приема, че липсва предмет на касационното обжалване на това лице по смисъла на чл. 215, т. 2 АПК и е налице основание за оставяне на жалбата му до ВАС без разглеждане и за прекратяване на настоящото съдебно производство, в тази му част. Доколкото с протоколно определение от открито съдебното заседание, проведено от първата инстанция на 08.11.2023 г., жалбата на К. Андонов срещу решението на ОИК от 30.10.2023 г. е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея, в присъствието на жалбоподателя и неговия процесуален представител адвокат Н. Петков, като им е предоставен тридневен срок за оспорването му, настоящият състав приема, че жалбата на К. Андонов не би могла да бъде приета и за допустима частна жалба, срещу определението на първоинстанционния съд от 08.11.2023 г., тъй като е просрочена - подадена е едва на 17.11.2023 г., много след изтичане на законоустановеният срок, считано от датата на уведомяването му за това определение. По изложените съображения ВАС, в настоящия състав, приема, че жалбата на К. Андонов следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство, в тази му част - да бъде прекратено. Предвид допустимостта на останалите четири касационни жалби, в т.ч. на тази, подадена от Б. Маринска, ВАС дължи произнасяне по подаденото от последната искане, предявено на основание чл. 150, ал. 2 от Констатуцията на Република България /Конституцията, КРБ, изм. по ДВ бр. 106/2023 г./, за сезиране на Конституционния съд /КС/ за установяване на несъответствието на чл. 437, ал. 5 ИК с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от Конституцията. Разгледано по същество, съдът приема искането за неснователно, по следните съображения: С оглед конкретното й съдържание, разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, в действащата й редакция, създава правна възможност, но не и задължение за съответния съд да сезира КС с искане за установяване на несъответствието между приложим по поставеното му за разглеждане дело, закон /или отделна законова норма/ и конституционна норма - съдът служебно или по искане на страна по делото може да сезира КС, но само ако при разглеждане и решаване на делото прецени, че такова несъответствие е налице. В тази връзка съдът съобрази съдържанието, смисъла и систематичното място в ИК на сочената като противоконституционна разпоредба на чл. 437, ал. 5 ИК, но не установява твърдяното несъответствие със закрепените в чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от Конституцията принципи, а оттам - и основание за сезиране на КС с направеното в този смисъл искане. Съгласно чл. 6, ал. 2 КРБ всички граждани са равни пред закона, като според практиката на КС, равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред нормативните актове и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт /справка - решение 12/22.05.2001 г. на КС по конст. дело 12/2001 г./. На свой ред, чл. 10 от Конституцията сочи, че изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Избирателното право е общо, защото негов носител е всеки гражданин на държавата, независимо от неговия пол, раса, език, имущество, професия, обществено положение, образование, религия или политически убеждения. То е и равно, тъй като всеки избирател има право на един глас, равен по тежест на гласа на всеки друг избирател в конкретния изборен процес /виж решение 9/02.07.2021 г. на КС по конст. дело 9/2021 г./. А според чл. 437, ал. 5 ИК, когато избирателят не е отбелязал предпочитание /преференция/ за кандидат в избраната от него кандидатска листа се зачита предпочитание /преференция/ за кандидата, посочен на първо място. Настоящият състав счита, че редакцията на разпоредбата е ясна и не създава предпоставки за противоречиво и/или двусмислено приложение, още повече, че тя не съществува самостоятелно в правната действителност /не се прилага изолирано/ и отговорът на въпроса налице ли са предпоставките за сезиране на КС по реда на чл. 150, ал. 2 КРБ се предпоставя от изследване на цялостната правна уредба, част от която е анализираната разпоредба и придадените й от законодателя, в т.ч. с оглед мястото й в ИК, цели и смисъл. Необходимо е да се посочи, че активното и пасивното избирателно право са регламентирани в раздел I "Избирателно право" от глава Осемнадесета "Избори за общински съветници и кметове" на ИК, като чл. 396, съответно - чл. 397 от него, определят лицата, които имат право да избират, и респективно - тези, които имат право да бъдат избирани при произвеждането на този вид избори. В раздел II от глава Осемнадесета на кодекса са уредени изборните системи, правомощията на ЦИК и методиката за разпределението на мандатите по кандидатските листи, съобразно резултатите от гласуването. Според чл. 399, ал. 1 ИК изборите за общински съветници се произвеждат по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи на партии и коалиции, и инициативни комитети. Съгласно чл. 401, ал. 1 ИК всеки избирател има право на един глас за кмет на община и един глас за кандидатска листа за общински съветници, а съобразно чл. 399, ал. 2 ИК при гласуване за кандидатска листа на партия или коалиция, избирателят може да отбележи едно предпочитание /преференция/ за кандидат в кандидатска листа за общински съветници, като по този начин изрази своето предпочитание /преференция/ относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа, за която гласува. В съответствие с чл. 412, ал. 1 и ал. 2 ИК, /чието систематично място е в раздел V "Регистриране на кандидатските листи" от глава Осемнадесета/ партиите, коалициите и инициативните комитети подреждат кандидатите в кандидатски листи по едномандатни и многомандатни изборни райони, като кандидатите за общински съветници на партии и коалиции се вписват в регистъра на кандидатските листи и се регистрират с номера, под които са подредени в кандидатската листа. Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа във всеки отделен едномандатен или многомандатен изборен район. Разпоредбата на чл. 437 ИК е част от раздел VIII "Преброяване на гласовете" на глава Осемнадесета от кодекса, като първата й алинея предвижда, че при установяване на резултатите от гласуването една бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен /кой глас е действителен или не, в т.ч. в бюлетина за общински съветници, определят ал. 2 и респективно - ал. 3 на чл. 437 ИК/, а според ал. 4, избирателят има право на едно предпочитание /преференция/ за кандидат за общински съветник в избраната от него кандидатска листа на партия или коалиция, съобразно уредените в нея условия за зачитане, при броенето на гласовете на отбелязано от избирателя предпочитание. Накрая, визираният в искането по чл. 150, ал. 2 КРБ, текст на чл. 437, ал. 5 ИК, сочи как действителен глас, даден без отбелязване на предпочитание в кандидатската листа, се отчита като преференция в полза на първия по ред кандидат от листата. В резултат така осъществения анализ на нормативната уредба, обсъдена в контекста на принципите на изборния процес по чл. 3 ИК, възпроизвеждащи конституционните принципи на равенство на гражданите пред закона и на равно избирателно право, се налагат три основни извода от съществено значение за преценката на съда по искането, основано на твърдения за несъответствието на чл. 437, ал. 5 ИК с чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от Конституцията. На първо място - при произвеждането на избори за общински съветници ИК предоставя на всяка политическа партия, коалиция или местна коалиция, правото да посочи кандидатите си за общински съветници, неизменна част от което е възможността на партията или коалицията /в т.ч. местна, както е в случая/, да определи тяхната поредност в кандидатската листа. Аргумент в подкрепа на този извод се извлича и от общо приложимата за всички видове избори, разпоредба на чл. 156 ИК, според която кандидати може да издигат партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирани за съответния избор, като кандидатите, издигнати от партиите, коалициите и инициативните комитети се подреждат в кандидатски листи. Вторият правнозначим извод е, че отбелязването на предпочитание /преференция/ относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа на партия или коалиция, регламентирано в чл. 399, ал. 2 ИК, създава за всеки избирател правна възможност, /но не и задължение/, ако прецени да се възползва от правото си за пренареждане на кандидатите от листата, като отбележи в нея предпочитан кандидат. Става въпрос за право, предоставено в полза на избирателя, /а не на кандидата да бъде избран за общински съветник/, което ако не бъде упражнено, имплицитно изразява волята на избирателя да подкрепи кандидатската листа на партията или коалицията така, както е подредена, със самото гласуване без отбелязване на преференция в листата, а оттам - съгласие гласът му да бъде отчетен, като предоставящ предпочитание /преференция/ в полза на първия по ред кандидат от листата. Изложеното е в съответствие с прокламирания в чл. 3, ал. 2 ИК принцип, че всеки избирател има право на един глас, като проявление, по аргумент от чл. 42, ал. 2 от Конституцията, на закрепения в чл. 10 от нея, принцип на равно избирателно право, доразвит в частност при произвеждането на избори за кметове и общински съветници в чл. 401 ИК. Третият релевантен за настоящата проверка и формиран от състава извод е, че с оглед изложеното по-горе, целта на визираната като противоконституционна в искането разпоредба на чл. 437, ал. 5 ИК, е само да уточни и онагледи на практика, на последващия гласуването етап на преброяване на гласовете, как следва да бъде отчетен даден от избирател действителен глас, без отбелязана върху кандидатската листа преференция. В този смисъл, противно на изтъкнатите в искането доводи, правилото по чл. 437, ал. 5 ИК е без правно значение относно пасивното избирателно право по чл. 397, ал. 1 ИК, определящо кръга от лицата, които изначално имат правото да бъдат избрани. Още повече, като се отчете, че упражненото от лице, отговарящо на изискванията за това, право да бъде избрано чрез включването му в кандидатска листа на партия или коалиция, не съдържа гаранция за него, нито задължение /в тази насока/ за излъчващата го партия или коалиция, че то ще бъде избрано. Съгласието на лицето да се яви на избори за общински съветници от името на политическа партия или местна коалиция, а не като независим кандидат, излъчен от специално създаден за тази цел инициативен комитет, съдържа a priori съгласието му по отношение на направената от тази партия или коалиция, подредба на кандидатската й листа, с всички произтичащи от това последици за него, включително относно резултата от произведените избори. В този ред на мисли, несъстоятелни са изтъкнатите в искането доводи /в подкрепа на изтъкваното от касатора Маринска, несъответствие на чл. 437, ал. 5 ИК с чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от Конституцията/, за политическа принадлежност на регистрираните като водачи на партийни листи за общински съветници лица, в ущърб на останалите кандидати, посочени в тези листи. Включването на кандидат в кандидатската листа на дадена партия или коалиция, в т.ч. местна такава, само по себе си предполага принадлежност на кандидата към партията или коалицията, или най-малкото - публично заявена и получена от нея за явяването му на избори, подкрепа. Следва да се отбележи, че в свое решение 12/17.07.2014 г. по конст. дело 10/2014 г., КС изрично уточнява, че упражняването на избирателно право не е просто акт на кандидатиране или гласуване, а представлява волеизявление, основано на осъзнат политически интерес. Последното е относимо, както към свободното упражняване на активното, така и на пасивното избирателно право. В този смисъл, ценени в контекста на чл. 6, ал. 2 и чл. 10 от Конституцията, формираните от настоящият състав правни изводи, сочат на липсата на твърдяното противоречие и/или несъответствие между разпоредбата на чл. 437, ал. 5 ИК и закрепените в цитираните конституционни текстове, принципи, а оттам - и на липсата на предпоставките за сезиране на КС при условията на чл. 150, ал. 2 КРБ. Поради това искането на касатора Б. Маринска, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че касационните жалби, подадени от А. Николов, Б. Маринска, С. Траянов и ПП "Има такъв народ", разгледани по същество, са основателни, по следните съображения: Видно от данните от събраните по делото доказателства, първоинстанционното производство е образувано по реда на чл. 459 ИК, първоначално по жалбата на Б. Солов, подадена в качеството му на кандидат за общински съветник от кандидатската листа на Коалиция "Заедно за силна община", за участие в изборите за общински съветници в община Пазарджик на 29.10.2023 г., против решение 313-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Пазарджик за обявяване на резултатите от избора и разпределението на мандатите за общински съветници. Съгласно определение на съда 1568/07.11.2023 г. по адм. дело 1081/2023 г., към последното, за съвместно разглеждане са присъединени жалбите на физическите лица и политическата партия - касатори в настоящото производство. До проведеното първо /и единствено/ съдебно заседание на 08.11.2023 г., съдът е извършил процесуални действия, свързани с конституиране на страните и събиране на административната преписка. В тази връзка, с писмо изх. 40/03.11.2023 г. /на л. 17 от адм. дело 1081/2023 г./ в съда е постъпила преписката по издаване на атакуваното решение 313-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Пазарджик, представени са протоколи на СИК /на л. 208-л. 379/, а съгласно определение 1579/08.11.2023 г., при неприключило съдебно заседание от същата дата, са изискани и бюлетините от две избирателни секции, за които са съставени протоколи на СИК 131900165 и 131900152. Също така, на листи от 390 до 399 вкл. по делото са подшити решение 367-МИ/04.11.2023 г. за поправка на явна фактическа грешка в процесното решение / 313-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Пазарджик/, ведно с описаните в него документи по издаването му. Видно от съставения за проведеното по делото протокол от съдебно заседание на 08.11.2023 г. съдът е приел, че всички страни по делото са редовно призовани по телефона, с изключение на ПП "Има такъв народ", ПП "Евророма", ПП "Движение за права и свободи", ПП "Българска социалдемократическа партия", ПП "Български социалдемократи", Коалиция Левицата, ПП "Бъдеще за родината" и Й. Темнилова и др., уведомени на установените им от съда електронни адреси. Съдът е приел за редовно включително призоваването на множество физически лица, конституирани по делото като заинтересовани, в качеството им на избрани и обявени за общински съветници, независимо, че призоваването им е осъществено на един и същи телефонен номер, чрез трето лице - областен координатор на политическа партия, която не е регистрирана за самостоятелно участие в изборите. Предвид това, в случая е налице нередовно призоваване на множество лица по делото, конституирани в лично качество, като обявени за избрани за общински съветници с атакуваното пред първата инстанция решение на ОИК, а оттам - и съществен порок при призоването на страните в първоинстанционното производство, наложил допълнителното издирване на адреси и телефонни номера с цел редовното им уведомяване по касационното дело. Наред с горното, с определение в проведеното по делото, открито заседание на 08.11.2023 г., административният съд е оставил без разглеждане жалбите на Б. Солов и К. Андонов, приемайки, че нямат интерес от оспорването на решението на ОИК от 30.11.2023 г. на ОИК-Пазарджик, с оглед представеното с преписката, последващо решение на тази комисия 367-МИ/04.11.2023 г. за поправка на ЯФГ, без да изследва дали последното е влязло в сила, още повече, че приема жалбата на Б. Маринска за допустима, като подадена срещу изменението на решението от 30.11.2023 г., осъществено с решението от 04.11.2023 г. В същото заседание, съдът е оставил без уважение всички искания на жалбоподателите по делото за откриване на производство по оспорване на верността на представения по делото протокол на ОИК и протоколи на СИК, включително в частите им относно данните по чл. 450, ал. 2 ИК - за разпределението на преференциите за кандидатите на МК "Земеделски съюз" и послужилите за изготвянето им данни от протоколите на СИК за изборите за общински съветници за избирателни секции в с. Говедаре, с. Алеко Константиново, както и други конкретно визирани в жалбите, протоколи на СИК, по мотиви, че след като те са "редовни от външна страна", исканията за откриване на производство по оспорване на истинността им са неоснователни. Направено е изключение относно два от протоколите на СИК, съставени в с. Алеко Константиново - 131900152 и в с. Драгор - 131900165, по които е установена липсата на подписи на всички членове на тези комисии, като е открито производство по оспорването им, по исканията съответно на А. Николов и Б. Маринска. Във връзка с това производство от съда е извършено преброяване и оглед на бюлетините, подадени в двете горепосочени избирателни секции и установените по тях данни са обективирани на страница 15 до до 34 включително от протокола, съставен за съдебното заседание, без обаче да са направени крайни изводи за истинността или не на оспорените документи. Така, своевременно направените с първоначалните жалби на оспорващите в първоинстанционното производство и техните процесуални представители, искания за откриване на производство по оспорването на истинността на конкретно посочени протоколи на СИК, в т.ч. в частите, отразяващи преференциите в подадените бюлетини за кандидатите на МК "Земеделски народен съюз", поддържани в проведеното по делото открито съдебно заседание, незаконосъобразно са оставени без уважение от първата инстанция. От една страна, административният съд не е взел предвид, че исканията по чл. 193 ГПК /приложим субсидиарно в първоинстанционното производство на основание чл. 144 АПК/, освен допустими като своевременно предявени, са и относими, доколкото протоколите на СИК и ОИК са официални свидетелстващи документи с обвързваща съда материална доказателствена сила и установяването на обстоятелства в противоречие със съдържанието им е възможно единствено по този процесуален ред. А от друга - видно от постановените в открито съдебно заседание на 08.11.2023 г. определения и решението по делото, от съда в тази връзка са изложени изцяло неправилни мотиви, за принципната недопустимост на производството по реда на чл. 193 ГПК при обжалване на актовете по реда на чл. 459 и сл. ИК, в случай, че се оспорват протоколи на СИК, за които се установи, че са "редовни от външна страна" /в т.ч. при липса на подпис под такъв протокол на само един от членовете на СИК/, тъй като в посочените случаи доказателствената сила на протоколите препятствала откриването на производство по оспорването им. Изложените в този смисъл съображения на административния съд не могат да бъдат споделени, тъй като не намират опора в действащата нормативна уредба и са в отявлено противоречие с константната съдебна практика по сходни дела, която предпоставя от подобна преценка допускането на ново преброяване на бюлетини, във връзка с поискано и открито производство по оспорване на истинността на протоколите, но не и произнасянето на съда по своевременно направено и конкретизирано искане по чл. 193 ГПК. Наред с това, съдът е оставил без уважение искането за преглед на бюлетините, послужили като основание за съставяне на всички оспорени протоколи, като допустимо само при наличието на обективирани в тях спорове между членовете на СИК и ОИК, без да провери изложените в първоначалните жалби, конкретни твърдения на оспорващите за наличието на поправки, несъответствия и възражения по тях, нито данните от видеозаписите за допуснати съществени нарушения при произвеждане на изборите. Направено е и невярното отбелязване, че жалбоподателите не сочат частите, в които се претендира проверка на обостоятелствата, установявани с оспорените документи, независимо от наличието на множество конкретни твърдения и оплаквания в жалбите, подадени в законоустановения срок пред първата инстанция. Така, без изобщо да са анализирани данните от приобщените по делото протоколи на СИК и ОИК /с изключение на горепосочените два протокола на СИК относно които е открито производство по оспорването им и е осъществено ръчно преброяване на бюлетините/, част от преписката по издаване на атакувания административен акт, е постановено обжалваното решение, с което е потвърдено решение 313-МИ/30.10.2023 г. на ОИК-Пазарджик за обявяване на резултатите от избора и разпределението на мандатите за общински съветници. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необосновано. На първо място съдът е допуснал съществени нарушения при призоваването на страните в пъроинстанционното производство. При това, в нарушение на чл. 193 ГПК е отказал откриване на производство по оспорването на истинността /съответствието на отразеното в документа съдържание с действителното фактическо положение/, на визираните от жалбоподателите части от посочени от тях, протоколи на СИК. Исканията са предявени своевременно и в достатъчна степен конкретни, за да ангажират съда да открие производство по чл. 193 ГПК относно тези документи. С оглед допуснатото нарушение и като е обосновал извода си за неоснователност на жалбите единствено с липсата на отбелязани в протоколите, възражения и особени мнения на представителите и застъпниците на партиите и коалициите, без да извърши конкретна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е постановил необосновано решение. Действително, производството по чл. 459 ИК няма за цел да преповтори изборния процес, нито да го превърне в централно за определянето на изборния резултат. Но това не може да служи като основание за възпрепятстване на упражняването на правото на защита на страните в процеса, нито изключва необходимостта първата инстанция да изясни спора от фактическа и правна страна, като събере допустимите и относими към твърденията, релевирани с първоначалните жалби и очертаващи предмета на оспорванията, доказателствени средства, и обсъди релевантните съображения на страните. В резултат изложеното следва да се приеме, че решаващият състав е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и евентуално - до противоречие на решението с приложимия материален закон. Поради това, атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени по-горе. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,