Решение № 1195 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4797/2007 г.

Решение № 1195 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4797/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на А. С. Ц., О. А. Ц., всички от с. И., Благоевградска област срещу решение № 13/26.02.2007 г. по гр. дело № 261/2006 г. на Благоевградски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба К. Й. С. от гр. Б. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 458/14.02.2005 г. по гр. дело № 147/2004 г. на Благоевградски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС и вместо него е постановил въззивно решение и уважил иска, въззивният съд е изложил по-различни правни изводи, касаещи неговата основателност и доказаност. Констатирано е по делото, че ищците са възстановили в стари, реални граници правото си на собственост върху нива от 2.160 дка в м. "Кури дере", в землището на с. И., съгласно решение от 27.07.1995 г. на ПК-Благоевград. С влязло в сила решение от 15.09.2000 г. по гр. дело № 851/1999 г. на БлРС ответниците А, В. Ц. и Г. Д., които са ответници и по настоящия иск, са осъдени да ревандикират на ищците владението върху процесната нива от 2.160 дка в м."Кури дере". С влязло в сила решение на 1.04.2003 г. по гр. дело № 495/2000 г. на БлРС е отхвърлен установителния иск за собственост към минал момент на А. С. срещу Н. П., К. Й., А. С., Г. и Б. М. (ищците по настоящия иск) върху същата нива. С нот. акт № 43/2000 г. реституираните собственици на процесната земеделска земя я продават на П. В.и на К. С., извършили помежду си доброволна делба на същия имот, при която С. и съпругата му получават в дял овощна градина от 1.078 дка. В същия имот ответникът А. С. е изградил още през 1957 г., без проекти и разрешение за това паянтова селскостопанска постройка, с размери 14.70/4.30/2.80 м., без циментов под, без колони, с тухлени стени 0.12 м., керемиден покрив, за която се е снабдил с нот. акт № 61/2001 г. по обстоятелствена проверка. Обсъдено е заключението на техническата експертиза, която определя статута на помещението, като селскостопанска постройка, защото не отговаря на изискванията за жилищна сграда и приемайки, че имотът, върху който е изградена незаконната постройка, е собственост на придобилия в негов дял по силата на доброволна делба С., обосновал извод, че съществуването й ограничава правото му на собственост, поради което са налице предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на негаторния иск. Неоснователен е касационният довод, че решаващият съд необосновано бил приел, че изградената в имота на С. сграда няма жилищен характер, въпреки че по делото категорично било установено, че касаторът А. С. го използва, като такова считано от 1956 г., когато я построил. Твърденият касационен довод е ирелевантен към спора, защото статутът на една сграда се определя от действащите строителни правила и норми, на които е следвало да отговаря към момента на построяването й, а не от начина на нейното използване. Видно от назначената техническа експертиза сградата не е представлявала жилище и към момента на построяването й през 1956-1957 г., защото и към този момент не е отговаряла на изискванията, според действащите нормативниактове. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова