Решение № 14886 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2020 г.

Решение № 14886 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - София, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1568 от 20.12.2019 г., постановено по адм. д. № 974 по описа на Административен съд София – област (АССО) за 2019 г. в частта, с която с обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) ОД на МВР – София област е осъдена да заплати на едноличен търговец (ЕТ) "А. – А. Спасов" обезщетение в размер на сумата от 15000, 00 лв. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от незаконосъобразна Заповед № 18-1204-002842 от 14.12.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), съставляваща неполучени месечни наемни вноски за моторно превозно средство (МПС) влекач Скания Р 440 с регистрационен номер [рег. номер МПС], ведно със законната лихва върху главницата след завеждане на иска – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и в частта, с която настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на едноличния търговец и разноски по делото в размер на 1208, 00 лв. В останалата част посоченото съдебно решение не е предмет на касационна проверка доколкото жалба от ЕТ "А. – А. Спасов" не е подадена. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение в обжалваните части при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът неправилно приел съществуването на факт, който по несъмнен начин установява предхождащото съставяне на частен документ – договор за наем; това, че пропуснатите ползи от наем за три месеца не са в резултат на обективираното съгласие в сключения анекс от 28.12.2018 г. и че едноличният търговец не се е лишил доброволно от тях; това, че ако не е била издадена заповедта за ПАМ, не би се сключил анексът, съответно наемодателят би получавал редовно месечните наеми. В този смисъл се твърди, че съдът неправилно е приел, че са налице пропуснати ползи – лишаване на едноличния търговец от възможността да реализира приходи от отдаване под наем на влекача. Наред с това, неясно е по какви съображения съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди в размер именно на 15000, 00 лв., като не е отчетено, че наемът е бил платим за предоставянето под наем на влекач, ремарке и ползване на сервизна база, без той да е определен поотделно за всяка вещ поотделно. Обръща се внимание също така на липсата на доказателства за дадено от лизингодателя съгласие за сключване на договора за наем към 26.01.2015 г., а представеното такова за еднократно преотдаване под наем е от 30.01.2015 г. Неправилно съдът е приел също така, че представените фактури удостоверяват месечно плащане на наемна цена от 5000, 00 лв., тъй като по делото не са представени доказателства за осчетоводяване на фактурите и за заплащане на сумите по банков път, както е записано в тях. Аргументира се и неправилност на извода на съда, че ако не е била издадена заповедта за прилагане на ПАМ, не би бил сключен и процесният анекс и се прави възражение, че увреждането е причинено по изключителна вина на едноличния търговец, поради което обезщетение не се дължи. В допълнение съдът не се е произнесъл и по възражението за прекомерност на разноските за адвокат. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваните му части и постановяване на друго, с което искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа предявената касационна жалба, а по същество моли нейното уважаване. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен адвокат я оспорва, а по същество моли решението в обжалваните части да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР - София. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тези части с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението в обжалваните части е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд приел предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15000, 000 лв. за допустим, а по същество за основателен до предявения размер. Съобразил наличието на отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на ПАМ като първа предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Преценил като неоснователно възражението на ОД на МВР – София, че претендираните от едноличния търговец пропуснати ползи от наем за три месеца са в резултат на обективираното съгласие в сключения анекс от 28.12.2018 г., с което той доброволно се лишил от тях. Аргументирал се, че ако не е била издадена отменената заповед за прилагане на ПАМ, не би бил сключен посоченият анекс, респективно наемодателят е следвало да получава редовно месечните си наеми. Предвид това направил извод, че са налице пропуснати ползи – лишаване на едноличния търговец от възможността да реализира приходи от отдаването под наем на влекача. Доколкото ако заповедта не е била издадена, влекачът е нямало да бъде спрян от движение, съдът приел, че пряката причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и отменения акт е налице. Направил извод, че осъществяването на прихода е реално и сигурно, поради което искът в размер на 15000, 00 лв., представляващи пропуснати ползи от неполучени наемни вноски за месеците декември 2018 г. и месеците януари и март 2019 г. е основателен и доказан. Приел, че договорът за наем има достоверна дата при наличието на последната предпоставка по чл. 181, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвид даденото писмено съгласие от лизингодателя от 30.01.2015 г. за отдаване под наем на влекача именно на наемателя "Алекс фиш лоджистик" ООД, наличието на издадени фактури, удостоверяващи месечни плащания на наемната цена от 5000, 00 лв. за периода от 2015 г. до м. октомври 2019 г., с изключение на плащания в периода м. декември 2018 г. – м. март 2019 г. Искът бил уважен за посочената сума ведно със законната лихва, считано от завеждането му – 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Претенциите за присъждане на мораторна лихва в останалата им част били отхвърлени, но решението в тази част, както и по отношение на тази част, постановена по иска за присъждане на сумата от 482, 45 лв., изплатена по застраховка "Гражданска отговорност" за срок от три месеца, не са предмет на касационна проверка. Решението в обжалваните части е валидно и допустимо, но е неправилно. Предявеният пред АССО от ЕТ "А. – А. Спасов" иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по посочената разпоредба включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменена с влязло в сила съдебно решение заповед за прилагане на ПАМ, обосновани и в съответствие със закона са изводите му за допустимост на иска и наличие на първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение по предявения ред. Неправилен и необоснован на доказателствата по делото обаче, е изводът на съда, че е налице причинно-следствена връзка между така отменения административен акт и твърдяната пропусната полза в размер на три наемни вноски от по 5000, 00 лв. като вредоносен за настоящия ответник по касация резултат. Основателни в това отношение са и възраженията на касационния жалбоподател. По причина подписания при свободно договаряне анекс, а не издадената заповед за прилагане на ПАМ, ответникът по касация не е получил плащане на месечния наем за три месеца. Това допълнително споразумение прекъсва причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната пропусната полза. Съгласно цитираната от първоинстанционния съд клауза по т. 11. 1 от договора за наем, а и по т. 11. 2 от него, са уговорени дължимите от страните по него неустойки при виновно неизпълнение на поетите от всяка от страните задължения каквото в настоящия случай не се установява. Следователно, посочената уговорка по т. 11. 1 от договора е неприложима към възникналата ситуация и последиците от спиране от движение на влекача с незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ. С подписването на анекса едноличният търговец сам е избрал да не получи тримесечния наем, което положение не е последица нито от клаузите на договора, нито пряка такава от отменения незаконосъобразен административен акт. Предвид изложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд по делото не е установен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинната връзка между отменения акт и твърдяната имуществена вреда, което налага извод за неоснователност на предявения иск за обезщетяването й. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК, което следва да се отмени в обжалваните части, а вместо това да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен. Предвид тези изводи, искането за разноски, направено от настоящия ответник по касация следва да се остави без уважение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение