Решение № 50 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 82/2010 г.

Решение № 50 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 82/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 47 ЗМТА. "Т" ЕО. е предявил молба за отмяна на основание чл. 47, т. 3 предл. 2 ЗМТА на постановеното на 23.07.2009 г. от А. съд към БТПП решение по ВАД № 245/2007 г. Арбитражният съд е уважил обективно съединените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и чл. 265, ал. 1 предл. 4 ЗЗД на "Т" О. срещу него. В течение на производството по делото е открито производство по н. за "Т"ЕО., поради което и конституираният синдик на дружеството с изрична молба от 25.01.2010 г. е заявил становище, че поддържа молбата за отмяна на арбитражното решение и потвърждава извършените процесуални действия. Искането за отмяна се основава на тезата, че постановеното от АС при БТПП арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Конкретните доводи са: 1./ Нарушаване принципа на равенство, прогласен с чл. 121, ал. 1 от Конституцията; 2./ Н. принципа на за установяване на обективната истина, залегнал в чл. 121, ал. 2 от Конституцията; 3./ Н. право на справедлив процес - чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ. Ответникът по молбата "Т" О., чрез пълномощниците си изразява становище, че тя е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните, обсъди на основание чл. 235, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд - Търговска колегия приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Правоотношенията между страните произтичат от сключен на 28.08.2006 г. договор за изработка - подвид "строителство". Безспорно е било обстоятелството, че договорът е бил развален. Спорът пред АС на БТПП е бил относно това, коя от страните е била неизправна по него. Исковете с които възложителят "Т" О. е сезирал АС при БТПП се основават на твърдението за неизпълнение (забавено и некачествено изпълнение на СМР), както и на вреди, произтекли от развалянето на договора. Глобалният размер на исковите претенции възлиза на 1201781 лв., предявени при условията на частичност общо за 305222 лв. В течение на първоинстанционното производство е изменил размера на иска за неустойка до глобалната сума от 855565 лв. Ответникът - изпълнител "Т" ЕО. е противопоставил възражение срещу основателността на претенциите, като по реда и в срока на чл. 28 ЗМТА е предявил насрещни искови претенции общо за сумата 416297 лв. с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; чл. 266, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С решението си АС при БТПП е приел, че предявените искове на "Т" ОД с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 265, ал. 1 предл. 4 ЗЗД са частично основателни. Отхвърлил е предявените искове с правно основание чл. 82 ЗЗД. По отношение на насрещните искови претенции арбитражният съд е приел за частично основателен иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Отхвърлил е исковете по чл. 266, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Присъдил е законни лихви върху сумите за които претенциите на страните са били уважени. Становището на настоящия състав по основателността на молбата за отмяна произтича от следното: По отношение на арбитражното решение не е приложима хипотезата на чл. 47, т. 3 предл. 2 ЗМТА - нарушаване на обществения ред на Република България. Позоваването на ищеца "Т" ЕО. (н) на нарушение на фундаментални принципи на правовия ред е неоснователна. Всъщност, доводите за нарушаване на конституционните принципи на равенство и установяване на обективната истина се свързват с това, че арбитражният съд е възприел "безкритично" съдебен акт, постановен от Р. районен съд в производството пред който "Т" ЕО. (н) е бил лишен от възможността да участва, както и че формирайки становището си по иска за неустойка, АС при БТПП не е обсъдил възражение на "Т" О., бланкетно приемайки го за неоснователна. Съдържа се и становище за нарушаване на състезателното начало, изразяващо се в необсъждане на релевантни за спора доказателства от арбитражния орган. То на П. всичко, следва да се отбележи, че ако при разглеждането на арбитражен спор съставът би действал в нарушение на фундаментални принципи на правовия ред (т. 3 предл. 2 на чл. 47 ЗМТА), то порокът би бил валиден по отношение на цялото арбитражно решение, а не само по отношение на тези негови част с които са приети за основателни претенциите/възраженията на "Т" ЕО. (н). Съдебният състав счита, че макар и при позоваването на основни конституционни принципи, конкретните доводи по молбата обективират оплаквания по правилността на решението, което не е основание за отмяна на необжалваемия арбитражен акт. При насрочване и разглеждане на делото е спазена арбитражната процедура. Тезата на ищеца произтича от разбирането, че в частта с която не са били възприети исканията и възраженията му, арбитражният състав е действал в нарушение на равнопоставеността на страните, установяването на обективната истина и правото на справедлив процес. Арбитражното решение е подробно мотивирано, като съставът е изложил доводи както по основателността както на исковете на "Т." ЕО. (н), така и по насрещните претенции на "Т. А." ООД. Но дори да би било допуснато нарушение и решението да би било неправилно, това не би съставлявало основание за отмяна. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съдебната проверка в производството по отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА не включва преценка за допуснати процесуални нарушения по смисъла на ГПК или неправилно прилагане на материалния закон. Производството пред арбитражния съд е доброволно, поради което страните са изразили предварително съгласие с нормите на П. на АС при БТПП и с необжалваемостта на арбитражния акт, дори той да е неправилен. Разноски от ответната страна не са претендирани и не се присъждат. Предвид на горното, като счете, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС - Търговска колегия