Решение № 15729 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2014 г.

Решение № 15729 от 23.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на Глава четиринадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК, подадена от Христо Николов Чобанов и Лиляна Борисова Папазова, чрез процесуален представител - адв. Ангелов, на влязло в сила решение № 9495 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4641/2013 г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 63/11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2718/2011 г. по описа на АС - Пловдив и вместо него е постановено друго по същество на спора като е отменена Заповед № 1171/27.10.2006 г. на кмета на Община Родопи. В искането се твърди, че решението на касационния съд изцяло противоречи на влязло в сила решение на АС - Пловдив, постановено по адм. дело № 44/2010 г., с което оспорването на Заповед № 1171/27.10.2006 г. на кмета на Община Родопи - е прието за неоснователно. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответниците - Стоянка Георгиева Куцалова-Йончева, Йордан Николов Йончев, Светлозар Георгиев Куцалов, Недялка Василева Куцалова, в писмено депозирани становища - оспорват молбата за отмяна като неоснователна. Ответникът - кметът на Община Родопи не оспорва молбата за отмяна, намирайки я за основателна. Останалите ответници по молбата, редовно призовани, не вземат становище по молбата. Настоящият състав счита, че разглеждането на искането за отмяна е допустимо, като подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Във връзка с доводите за отмяна на порочното решение, настоящият състав установи следното: С решението, чиято отмяна се иска тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решение № 63/11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2718/2011 г. по описа на АС - Пловдив и вместо него е постановено друго по същество на спора и е отменена Заповед № 1171/27.12006 г. на кмета на Община Родопи. Административно дело № 2718/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив е образувано по оспорване на Стоянка Георгиева Куцалова-Йончева и Недялка Василева Куцалова и двете от град Пловдив - срещу Заповед № 1171/27.10.2006 г. на кмета на Община Родопи, с която е одобрено попълването с нов поземлен имот 9 на кадастралната основа на кв. 6 по регулационен план, изработен от 1969 г. на с. Храбрино, I-ва вилна зона, община "Родопи", област Пловдив. С определение № 1791/6.07.2012 г., АС - Пловдив, приемайки, че по отношение на съшия индивидуален административен акт - Заповед № 1171/27.10.2006 г. - има влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 44/2010 г. на АС - Пловдив, с което оспорването му, макар и от друго лице - Христоско Георгиев Христосков - е отхвърлено като неоснователно. В това производство /адм. дело № 44/2010 г./ - настоящите жалбоподатели - Стоянка и Недялка Куцалови не са участвали. В него обаче са участвали съпрузите им. В тази връзка извода на съда е, че след като се касае за засягане на права върху имоти, съставляващи съпружеска имуществена общност, но в Община Родопи има данни за собственост само досежно съпрузите им - Йордан Йончев и Светлозар Куцалов, то последните са участвали в административното производство по издаване и оспорване на административния акт, а съпругите им - нямат качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, във връзка с § 1 от ДР на ЗКИР, поради което подадената от тях жалба е недопустима и съда прекратил производството. С определение № 12655/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 10498/2012 г. - ВАС - отменил по частна жалба на Стоянка Куцалова прекратителното определение, връщайки делото на първоинстанционния съд да се произнесе по същество на жалбата й срещу сочената по горе Заповед № 1171/27.12006 г. на кмета на Община Родопи. С решение № 63/11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2718/2011 г. АС - Пловдив отхвърлил оспорването като неоснователно. Решаващия извод на съда е, че попълването на кадастралната основа е направено при спазване на материалноправните и процесуалноправните правила на закона. С оспорената заповед на кмета на ответната община, допускаща допълване на кадастъра, не се засяга имотът на жалбоподателката. Този извод е базиран на експертното заключение на в. лице, съгласно което Куцалова е съсобственик на УПИ-Х, кв. 6 с площ от 820 кв. м., като за съда е ирелевантен за разглежданият спор факта, че на място жалбоподателката владее имот с по-голяма площ, заключена с трайни огради. По касационна жалба отново на Стоянка Куцалова - с решение № 9495 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4641/2013 г. ВАС - отменил първоинстанционното решение и вместо него постановил друго по същество на спора - отменил Заповед № 1171/27.10.2006 г. на кмета на Община Родопи - като незаконосъобразна. За да вземе това решение, касационният съд е изходил от установената фактическа обстановка: касатора е съсобственик на УПИ Х, в кв. 6 по плана на с. Храбрино, както и че част от новообразувания имот по оспорената заповед - засяга именно имота на жалбоподателката. И след като в производството по издаването на заповед за изменение на кадастралния план и кадастралните регистри е недопустимо да се правят възражения и да се решават спорове за материално право - то наличието на такъв спор е пречка за издаване на заповед от вида на оспорената. Посочено бе по-горе - законосъобразността на Заповед № 1171/27.10.2006 г. на кмета на Община Родопи е била предмет и на друго съдебно производство. По жалба на Христоско Георгиев Христосков от Пловдив, срещу сочената заповед на кмета на общината, е образувано адм. дело № 44/2010 г. по описа на АС - Пловдив. С решение по това дело /№ 1672/7.12.2010 г./ състав на АС - Пловдив отхвърлил оспорването на Христосков. Този резултат е въз основа на възприетото от съда, че жалбоподателят е собственик на УПИ-VI, в кв. 6 по плана на с. Храбрино и че липсват данни, че при попълване на кадастъра с нов имот, последният отнема част от имота на Христосков. За решаващия съд по този казус е ирелевантен фактът за фактическото, на място, владение на имотите и реално съществуващи и изградени огради. С оглед тази установеност по делото, настоящият състав счете, че искането за отмяна е основателно, макар и не на сочените в молбата за това основания и не за решението, чиято отмяна се иска. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 АПК - актът подлежи на отмяна, когато /т. 4/ между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая - има две влезли в сила съдебни решения, разрешаващи коренно противоположно един и същи спор - законосъобразност на Заповед № 1171/27.12006 г. на кмета на Община Родопи. Въз основа на изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че фактически се касае за едни и същи страни; за едно и също искане и основание. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2 АПК - Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение. Според състава на съда, разглеждащ искането за отмяна, молителите желаят отмяна на правилното решение. С влязлото в сила решение, постановено по адм. дело № 44/2010 г. - АС - Пловдив е отхвърлил оспорването на административния акт за попълване на кадастралната основа, приемайки, че законовата процедура е спазена и не е налице материална незаконосъобразност. Макар и да е констатирано, че Актът за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 24.06.2006 г., не е подписан от всички заинтересовани лица /за какъвто изрично е посочен от съда и жалбоподателят Христосков/ - на този факт не е придадено значение - доколкото е прието, че не е налице отнемане на част от УПИ-6 /този на Христосков/, с попълване на нов имот - ПИ-9 /този на молителите по настоящото производство/. Извода на съда е - фактическото ползване на място от страна на жалбоподателят не обуславя наличие на вещни права, доколкото "фактически ползваната от жалбоподателят площ надхвърля обема на вещните му права". Същото разбиране е възприето и при разрешаване на спора по адм. дело № 2718/2011 г. на АС - Пловдив, където оспорването на заповедта за попълване на кадастралната основа от страна на Стоянка Куцалова - е намерено за неоснователно - касае се за спор за граници, като ирелевантно за попълване на кадастралната основа е фактическото положение на място и къде са изградени оградите на имотите - доколкото същите не са относими за верните имотни граници. Тези изводи на първоинстанционния съд по второто дело са категорично отречени при касационното обжалване. С отменителното си решение /№ 9495 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4641/2013 г./ ВАС - приема, че след като преди издаването на оспорената заповед е съставен акт за непълноти и грешки, който не е подписан от заинтересованите лица - собствениците на имотите, граничещи с имота, чието попълване се желае, то съгласно приложимата разпоредба на чл. 53, ал. 3 ЗКИР - задължително условие за изменение на одобрените кадастрални планове - е съгласието на заинтересованите носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за непълноти. И самото неподписване е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаване на заповедта. Ето защо и настоящия съдебен състав приема, че неправилно, сочените по горе съдебните състави макар и констатирайки неподписването на акта, са разглеждали в административното производство спорове и възражения за материално право и са отхвърлили оспорването на заповедта. Затова, на основание чл. 244, ал. 2 АПК - следва да бъде отменено именно неправилното решение № 1672/2.12.2010 г., постановено по адм. дело № 44/2010 г. по описа на АС - Пловдив и оставящото го в сила решение № 9222/24.06.2011 г., постановено по адм. дело № 3710/2011 г. по описа на ВАС, независимо, че е фактически този резултат се явява неблагоприятен за молителите. С оглед на тези доводи, настоящият петчленен състав, счете, че са налице отменителните основания, предвидени в чл. 239, т. 4 АПК, поради което порочното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,