Решение № 9507 от 11.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив срещу решение 497/14.12.2022г., постановено по адм. дело 782/2020г. на Административен съд - Стара Загора, поправено с Решение 5/09.01.2023г., постановено по същото дело, в частта в която е отменен ревизионен акт Р-16001620003539-091-001/22.10.2020г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, в частта потвърден с решение 625/15.12.2020г. относно установените задължения за вноски за ДОО : за 2014г. главница в размер на 1 978.83лв. и лихва за забава в размер на 1 148.44лв.; за 2015г. главница в размер на 572.65лв. и лихви за забава в размер на 673.69лв; за 2016г. главница в размер на 1 185.33лв. и лихва за забава в размер на 518.93лв.; за 2017г. главница в размер на 4 147.39лв. и лихва за забава в размер на 1 051.28лв. и за 2018г. главница от 2 802.89лв. и лихва в размер на 426.24лв.; вноски за ЗО : за 2014г. главница в размер на 1 236.77лв. и лихва от 730.14лв.; за 2015г. главница от 479.98лв. и лихва в размер на 421.06лв.; за 2016г. главница в размер на 581.76лв. и лихва от 254.69лв.; за 2017г. главница в размер на 1 917.87лв. и лихва от 486.14лв. и за 2018г. главница в размер на 1 225.30лв. и лихва от 186.34лв.; вноски за ДЗПО УПФ : за 2014г. главница в размер на 772.99лв. и лихва от 456.23лв.; за 2015г. главница в размер на 299.71лв. и лихва от 263.16лв.; за 2016г. главница от 363.60лв. и лихва за забава в размер на 159.18лв.; за 2017г. главница в размер на 1 198.67лв. и лихва от 303.84лв. и за 2018г. главница от 765.81лв. и лихва в размер на 116.46лв. Според касатора оспореното решение в отменителната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Решението противоречи на приетото с Тълкувателно решение 2/2.02.2022г., по тълк. дело 8/2020г., тъй като се дължат съответно вноски, поради търговския характер на осъществяваната от лицето дейност. По подробно изложени в жалбата съображения моли за отмяна на съдебния акт, в оспорената му част и за постановяване на акт с който жалбата на Д. Атанасов в частта за установените осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Атанасов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба в писмено становище, като счита, че решението на АС Стара Загора в частта в която РА е отменен е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт Р-16001620003539-091-001/22.10.2020г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 625/15.12.2020г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, с който по отношение на Д. Атанасов са определени задължения по ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2014г. 2018г., вкл. в общ размер на 24 535лв. главница и 8 892.38лв. лихва за забава. Пред настоящата касационна инстанция се обжалва само и единствено съдебното решение в частта в която е отменен оспорения РА в частта за определени допълнителни задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2014-2018г., вкл. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, като съдът е приел, че са налице обстоятелствата за облагане по особения ред. Прието е обаче, че неправилно ревизиращия орган е установил, че физическото лице е извършвало трудова дейност, от която е генерирало приходи/доходи, които следва да бъдат обложени със ЗОВ, като самоосигуряващо се лице, като осигурителния доход на лицето е определен като сбор от дохода от икономическата му дейност и дохода с недоказан произход. АС Стара Загора е обосновал своите правни изводи за незаконосъобразност на РА в частта за начислени допълнителни ЗОВ на плоскостта на ТР 2/02.02.2022г., постановено по тълкувателно дело 8/2020г. на ОСГГ на ВАС, поради липса на доказване на факта, че реализираните от физическото лице, като самоосигуряващо се такова, доходи са с трудов произход т.е., че РА като самоосигуряващо се такова е реализирало трудови доходи като е извършвал трудова дейност. Съдът е посочил, че на лицето вече са били определени допълнителни ЗОВ върху реализиран от Атанасов доход, придобит от извършвана стопанска дейност и приравнен поради това на ЕТ, предвид мотивите изложени в посоченото по-горе ТР. Предвид горното РА в тази му част е бил отменен. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора относно оспорената част на първоинстанционното решение по отношение на отменените с него определени здравноосигурителни вноски. Неправилно се поддържа, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение 2/2.02.2022г. по т. дело 2/2020г. В РД и РА е посочено, че доходите по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ на лицето следва да се приравнят на такива от трудова дейност, поради което върху тях се дължат здравноосигурителни вноски. С тълкувателно решение 2/2.02.2022г. постановено по тълк. дело 8/2020г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд се прие, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011г. Както правилно е прието от АС Стара Загора, в процесния случай приходните органи не са установили, че недекларираните доходи на физическото лице, като самоосигуряващо се такова, са от трудова дейност. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че само установяването, че РЛ е упражнявало търговска дейност, като едноличен собственик на капитала и управител на Ди-Ан Мебел ЕООД не води до извода на ревизиращия екип, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с неговата търговска дейност, която е и трудова. Наистина, както се сочи в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив Д. Атанасов, като собственик на "Ди-Ан Мебел" ЕООД се осигурява съгласно чл. 4, ал. 3, т.2 КСО. В процесния случай обаче приходните органи не са установили, че посоченото превишение за процесните данъчни периоди са от доходи от трудова дейност на Атанасов от търговската му дейност. От тази дейност не е установено наличието на доходи, които да се обложат, респ. да се задължи лицето и за задължителни осигурителни вноски. Установените суми по чл. 134, ал. 3 ТЗ, посочени в паричните потоци за ревизираните периоди не представляват доход за едноличния собственик на капитала, поради което върху превишението за двете години неправилно с ревизионния акт са начислени задължителни осигурителни вноски. При недоказаност от страна на приходната администрация, че установеният недостиг на парични средства е от трудова дейност, респ. ,че е налице укрит доход, не е налице посоченото в ревизионния акт правно основание по чл. 124а ДОПК. Предвид, че доказателствената тежест е върху приходните органи, както правилно е приел и първостепенния съд, не е доказано, че установеното превишение на разходите над доходите е основание за облагане по чл. 48, ал. 2, а само по ал. 1 ЗДДФЛ, поради което не е доказано, че този недостиг представлява основа за облагане от трудова дейност на лицето със задължителни осигурителни вноски. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че в решението е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1 000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За плащането на договорените суми са приложени доказателства и списък по чл. 80 ГПК. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно предвид факта, че търсеното адвокатско възнаграждение е под минимума посочен в чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004г., при материален интерес от 26 721лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение