Решение № 12516 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2020 г.

Решение № 12516 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от Кмета на Община град Добрич срещу Решение № 546 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 539/2019 г. от Административен съд Добрич с доводи за незаконосъобразност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Ответната страна - К. Динев и З. Здравчев, представлявани от адв. А. Динев и адв. О. Динев от САК, оспорват касационната жалба като неоснователна. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират разноските за настоящата инстанция, за които представят договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е отменил отказа на Кмета на Община град Добрич, обективиран в писмо с изх. № 94-00-292/12.07.2019 г., да издаде удостоверение за наследниците на В. Павлов, като е приел, че жалбоподателите К. Динев и З. Здравчев имат качеството на наследници по съребрена линия на В. Павлов до шеста степен, включително, поради което административният орган е бил длъжен да издаде исканото удостоверение за наследници. Според прокурора доказателствата по делото сочат, че жалбоподателите не са вписани като наследници по закон на починалото лице в регистъра на населението и при това положение липсата на такова вписване е препятствие за административния орган да издаде удостоверението за наследници с исканото от жалбоподателите съдържание. При липса на данни в регистъра на населението за наличие на наследствено правоприемство между наследодателя В. Попов и жалбоподателите Здравчев и Динев, административният орган не може да издаде удостоверение за наследници, с което тепърва да признае съществуването на подобно правоотношение. Това е така, тъй като наследственото правоотношение е гражданско по същността си правоотношение и административният орган не разполага с компетентност за това. В случай че такова правоотношение действително съществува в правната реалност, то е възникнало в материално-правен аспект и неговото съществуване е удостоверено по съответния ред в регистъра на населението, административният орган може да издаде документ, с който да удостовери същото. В случая, обаче, данни за това няма. В съществуващите регистри не са открити данни за родителите на В. Б., липсват данни за родствените връзки на бащата на В. Попов. Без да е уточнен кръгът на живите роднини на бащата на Попов, няма как да бъде установен кръгът на наследниците по закон. По тази причина жалбоподателите следва да установят по съдебен път пред гражданския съд правата си на наследник на В. Попов. При липсата на материално-правните и процесуалните предпоставки, посочени в закона за издаването на искания акт, съдът еследвало да отхъврли оспорването. Като е приел обратното, отменяйки отказа да се издаде исканото удостоверение за наследници, съдът е постановил неправилно решение, което предлага да бъде отменено. Настоящата инстанция като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Добрич е отменил отказа на Кмета на община Добрич, обективиран в писмо с изх. № 94-00-292#3 от 12.07.2019 г., да издаде удостоверение за наследниците на В. Павлов и му е върнал преписката като го е задължил в 7-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, да издаде удостоверението за наследници по искането на К. Динев и З. Здравчев с вх. № 94-00-292/28.06.2019 г. Със същото решение Община гр. Добрич е осъдена да заплати на жалбоподателите разноските по делото, представляващи внесената държавна такса, както и сумата от 1 000 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ. За да мотивира този правен резултат съдът е приел за безспорно установено, че К. Динев и З. Здравчев са поискали от Кмета на Община Добрич да им бъде издадено удостоверение за наследниците на В. Павлов, роден на 04.11.1880 г. и починал на 03.01.1936 г. в гр. Варна. В тази връзка длъжностното лице от община Добрич е поискало от община Варна информация за съпруга, деца и родствени връзки на родителите на наследодателя – Б. Павлов (починал на 04.09.1914 г.) и С. Павлова (починала на 19.03.1934 г.), както и заверени копия от семейни регистри, в които има записвания за семейството. В отговор е изпратено писмо изх. № 94-00-292#1 от 01.07.2019 г., с което Община Варна уведомява запитващата община, че в стари семейни регистри на гр. Варна не са открити данни за лицата Б. Павлов и С. Павлова. Към писмото е приложено копие от т. 21, стр. 348/1934 г. от стари семейни регистри, където В. Павлов е записан като глава на семейство, неженен, без деца. Съдът е установил, че с оглед на тези данни административният орган е постановил отказ за издаване на удостоверение на наследници на В. Павлов (поч 1936 г.), който отказ е мотивирал с факта, че най-стария семеен регистър, съхраняван в община Добрич, е от 1942 г. Посочил е още, че съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, за да пристъпи към определяне на наследниците е необходимо да му бъдат предоставени удостоверения за родствени връзки и на двамата родители на В. Павлов, за да могат да се установят, към датата на смъртта му, кои са били най-близките му живи роднини. Като правно основание на отказа са вписани чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, чл. 542 ГПК, чл. 24 и чл. 38, ал. 4 ЗГР. След анализ на представените с административната преписка доказателства и тези, представени от жалбоподателите в хода на съдебното производство съдът е направил извод, че оспорваният отказ е незаконосъобразен. Приел е за безспорно обстоятелството, че жалбоподателите се явяват наследници на общия им наследодател В. Павлов по съребрена линия до шеста степен включително, поради което административният орган е бил длъжен да издаде исканото удостоверение за наследници като е бил длъжен да събере служебно всички доказателства за всички наследници и да уважи искането. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Постановено е при неправилно приложение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се реши по същество на базата на събраните доказателства. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация" "Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението". Съгласно ал. 3 на същия текст: "Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ". Съгласно чл. 24 от с. з. общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието, в случая Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., като удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт, арг. от чл. 10, ал. 1 на наредбата. В удостоверението длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството (чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.). Наследниците се вписват с пореден номер като се посочва връзката им с наследодателя. Длъжностното лице по гражданското състояние има единствено задължение да извърши проверка по регистрите на населението. Ако в регистрите липсват необходимите данни, както е в случая, те следва да бъдат установени от общия съд по реда на ГПК. Компетентното длъжностно лице не е длъжно да събира и да обсъжда други информационни източници извън съответните регистри, както неправилно е процедирал първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Ако в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.). В разглеждания случай липсват данни, необходими за съставянето на официален свидетелстващ документ, какъвто е удостоверението за наследници, поради което кметът на Община град Добрич основателно е отказал да издаде документа, поискан от К. Динев и З. Здравчев. Липсващите в регистъра данни относно гражданското състояние на лицата се установяват по съдебен ред пред гражданските съдилища. Въз основа на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество, като се отхвърли оспорването по жалбата на К. Динев и З. Здравчев. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение