Решение № 8563 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2014 г.

Решение № 8563 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1503/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София-град против решение № 8268/21.12.2013 г., постановено по адм. дело № 9483/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № РО-684/27.08.2013 г. на директора ТП на НОИ - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответната страна по касационната жалба - Яна Марио Филипова от гр. София, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника адв. Десислава Каменова се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено по жалба на Яна Марио Филипова решение № РО-684/27.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София -град, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 880223, протокол № 44 от 31.05.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/ и преписката е върната на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на Яна Марио Филипова, считано от датата на успешното полагане на държавните изпити по специалността "право", след като не е изпълнено предвиденото в чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ изискване за провеждане на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност. Според съда, в срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на задължителния стаж по глава ХIV ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 2 КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че на Яна Марио Филипова е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно разпореждане № 8802236730, протокол № 2/15.06.2005 г.; пенсията е получавана до завършване на средното образувание, когато е прекратена, а впоследствие е възобновена поради записването й като студент в редовна форма на обучение през учебната 2006/2007. в първи курс по специалността "право" в СУ "Св. Климент Охридски". Съгласно уверение № 313/9.04.2013 г. Яна Марио Филипова е положила успешно държавни изпити, последният от които на 9.04.2013 г.; със заповед № ЛС-И-01-307/25.04.2013 г. на министъра на правосъдието същата е разпределена като стажант-юрист в Софийски градски съд за срок от шест месеца, считано от датата на постъпването; встъпването в длъжност като стажант юрист е съгласно акт за встъпване № 561/2013 г. за срок от 7.05.2013 г. до 7.11.2013 г. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и съобразени с установената постоянна практика на Върховния административен съд по подобни казуси, изразена например в решения: № 1968/16.02.2010 г. по адм. д. № 10472/2009 г., № 16036/6.12.2011 г. по адм. д. № 10933/2010 г., № 3259/7.03.2013 г. по адм. д. № 13418/2012 г., № 16352/9.12.2013 г. по адм. д. № 12473/2013 г., № 1829/10.02.2014 г. по адм. д. № 14953/2013 г., всички на ВАС, шесто отделение. В чл. 82, ал. 1 КСО е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в срока на обучение по специалността "право" се включва и срока за полагане на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно чл. 294, ал. 1 ЗСВ. Неправилно е становището в касационната жалба, че срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно - дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. По общо правило, правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общия случай това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. Когато става въпрос за упражняването на юридическа професия обаче, законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в акредитирано висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение в районен съд, в окръжен съд, в районна прокуратура и в окръжна прокуратура, в окръжен следствен отдел, както и при адвокат и нотариус, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерството на правосъдието, по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието, съгласно чл. 297, ал. 3 и чл. 299, ал. 3 ЗСВ. На стажант-юристите, които са издържали този изпит, от министъра на правосъдието се издава удостоверение за юридическа правоспособност и едва тогава юристът има право да упражнява юридическа професия, което означава че едва след полагането на този задължителен държавен изпит приключва обучението по специалността "право". Съгласно чл. 294, ал. 2 ЗСВ, през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове, а съгласно чл. 297, ал. 2 ЗСВ по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. което преценено заедно с факта, че по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение. Тази правна регламентация потвърждава извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т.е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба. Следва да се отбележи, че направеното с чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж тълкуване, според което лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, не следва да бъде прилагано по отношение на стажант-юристите, на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт - цитираните по-горе разпоредби от глава ХIV на Закона за съдебната власт. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е прекратено изплащането на наследствената пенсия на Яна Марио Филипова. Същата има право да получава пенсията до приключване на обучението си по специалността "право", което включва провеждане на задължителния стаж и полагане на теоретико-практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон - Закона за съдебната власт. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответната страна в настоящото производство има право на разноски за тази инстанция. От доказателствата по делото се установяват направените разноски в размер на 200 лв. за изплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 16.01.2014 г. /серия А, № 476760 на Адвокатска колегия - София/, поради което следва да й бъдат присъдени разноски в този размер. Настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на съдебното решение номерът на обжалвания акт - решение на директора на ТП на НОИ - София-град, неправилно е изписан като "РО-584", вместо действителният номер - "РО-684". В мотивите на съдебното решение номерът на обжалвания акт навсякъде е посочен като "РО-684", което съответства на номера на самия акт, видно от административната преписка по делото. Поради това се касае до очевидна фактическа грешка, която не препятства произнасянето по касационната жалба, тъй като няма значение нито за определяне предмета на производството, нито за изхода на спора, но за прецизност следва да бъде поправена по реда на чл. 175 ГПК от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение