Решение № 7361 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2024 г.

Производството е по 'чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. от гр. Варна срещу Решение 241 от 09.01.2024 г., постановено по адм. д. 9320/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) и негова частна жалба срещу определение 1850/19.02.2024 г. постановено по същото дело. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Н. против Решение ЛДЖ-23-5/20.09.2023 г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което е отхвърлена жалбата му, с вх. 17814/23.06.2023 г. с вх.рег. ЛДЖ-23-5/23.06.2023г. по описа на ИВСС, срещу действията на Административен съд-Добрич, като администратор на лични данни, изразяващи се в разкриване на лични данни на ищеца по адм.д. 177/2022г. по описа на Административен съд-Добрич. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на Н.Н. за изменение на решение 241 от 09.01.2024 г. по адм.д. 9320/2023 г. по описа на АССГ в частта му за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която Н. е осъден да заплати на ИВСС съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел, че исковата му молба не е била по реда на чл. 2в от ЗОДОВ и в производството не е следвало да се конституира прокурор. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени оспореното Решение ЛДЖ-23-5/20.09.2023г. на инспектор в ИВСС и преписката се върне на ИВСС със задължителни указания за прилагане на закона. Алтернативно, ако се потвърди решението, касаторът иска да се отмени същото в частта за разноските. Ответната по касационната жалба страна - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чрез процесуален представител Ф.Димов - служител с юридическо образование, с писмено становище и в с.з. оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответната по касационната жалба страна - Административен съд - Добрич, не е взел становище по същата. Частният жалбоподател Н. навежда като основание за неправилност на атакуваното определение, нарушение на материалния закон. Посочва, че макар АПК да дава възможност за защита от юрист, на последния не се следва възнаграждение. Иска да се отмени оспореното определение и да се уважи искането му за изменение на решение 241 от 09.01.2024 г. по адм.д. 9320/2023г. по описа на АССГ в частта за разноските. Ответната по частната жалба страна - инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чрез процесуален представител Ф.Димов служител с юридическо образование, с писмено становище и в с.з. оспорва същата и счита обжалваното определение за правилно. Иска същото да бъде оставено в сила. Ответната по частната жалба страна - Административен съд - Добрич, не е взел становище по същата. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд състав на пето отделение, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение и определение са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл.230 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. По касационната жалба: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ЛДЖ-23-5/20.09.2023 г. на инспектор в Инспекторат към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, с което е отхвърлена жалбата на Н., срещу действията на Административен съд Добрич, като администратор на лични данни, изразяващи се в предоставяне на достъп на Окръжна прокуратура - Добрич до личните му данни по адм.д. 177/2022г. по описа на Административен съд-Добрич. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържащ всички изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на относимата правна уредба, съдът е обосновал извода, че не е налице неправомерно обработване от страна на Административен съд - Добрич, като администратор на лични данни, на личните данни на Н., чрез изпращане на препис от исковата му молба на Окръжна прокуратура Добрич, даване възможност на прокурор от ОП Добрич да се запознае с материалите по делото и да участва по него. Счел е, че обработването на личните му данни е законосъобразно, при условията на чл. 6, § 1, б.в от Регламент /ЕС/ 2016/679, с оглед предявения иск за присъждане на обезщетение за вреди от правораздавателна дейност на Административен съд - Варна / по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК/ и реда по който следва да се разгледа - чл. 203 АПК във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ, при който участието на прокурор е задължително /чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ/. По изложените съображения отхвърлил жалбата на Н. срещу оспореното решение на ИВСС. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка и е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не се налага да бъдат преповтаряни. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на решаващия съд, че решението на инспектор в ИВСС е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на акта и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила. Оплакването за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон е неоснователно. Правилно решаващият съд е приел, че по делото не се установява да е извършено нарушение на вътрешното или общностното законодателство в областта на защитата на личните данни. Съгласно разпоредбата на чл. 6, § 1, б. "в" от Регламент /ЕС/ 2016/679, обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. При липсата на изрична законова разпоредба досежно реда за разглеждане на предявеният от Н. иск за присъждане на обезщетение за вреди от правораздавателна дейност на Административен съд Варна, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че същият следва да се разгледа по реда на чл. 203 АПК във вр. с чл. 2в от ЗОДОВ и участието на прокурор в производството е задължително. Следователно, обработването на личните данни на Н., чрез изпращането на препис от исковата му молба на Окръжна прокуратура Добрич и участието на прокурор по делото е в изпълнение на законово задължение и доводите в обратната насока са несъстоятелни и в противоречие с нормативната уредба. По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в производството по делото ИВСС е бил защитаван от надлежно упълномощен процесуален представител служител с юридическо образование и тъй като не съществува разлика в правния статут на юрисконсултите и служителите с юридическо образование, еднакъв е и редът и условията за присъждане на разноски за тях - по чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 АПК. По изложените съображения отхвърлил искането на Н. за изменение на решение 241 от 09.01.2024 г. по адм.д. 9320/2023 г. по описа на АССГ в частта му за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която Н. е осъден да заплати на ИВСС съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 32, т. 3 ГПК, субсидиарно приложима и в производствата по АПК, посочва кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чиито правен статут е равнопоставен с този на адвоката. Същественото изискване относно процесуалния представител е да се намира в служебни (трудови) правоотношения с представлявания, респективно учреждението, където е ситуиран административният орган, издател на оспорения административен акт, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. В случая процесуалния представител на ответника в производството пред първоинстанционния съд е отговарял и на двете изисквания. Предвид изхода на правния спор, на основание чл. 143, ал.3 от АПК ответникът е имал право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, което се присъжда не в полза на юрисконсулта или служителя с юридическо образование, които са равнопоставени в правния си статут на процесуални представители, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният административен орган. Съобразявайки посочените разпоредби първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски и е приел за неоснователно искането на Н. за изменение на решението в тази му част. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за изплащането на правната помощ касаторът Н. следва да заплати на ответника ИВСС възнаграждение за осъщественото от служител с юридическо образование процесуално представителство по делото в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение