Решение № 13497 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2013 г.

Решение № 13497 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Рилка Иванова Кандиларова, от гр. София против решение № 6708/16.05.2013 г. по адм. дело № 12752/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - министър на икономиката и енергетиката чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кадиева изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Прилага подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че по делото е безспорно установено, че е налице "обективна невъзможност" за жалбоподателката за изпълнение на длъжността началник - отдел в Дирекция "Туристическа политика" към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 6708/16.05.2013 г. по адм. дело № 12752/2012 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на Рилка Иванова Кандиларова, от гр. София срещу заповед № ЧР-П 119/27.09.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратено служебното и правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. За да постанови атакуваното съдебно решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че фактите по спора сочат точно приложение на нормата от чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Решението е правилно. По делото е установено, че във връзка с Постановление на Министерския съвет № 98/28.05.2012 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, приет с ПМС № 268/2009 г. са предприети действия по преместване на местоработата на служителите от Дирекция "Туристическа политика" в гр. Пловдив. Позовавайки се на извършените промени, министърът на икономиката, енергетиката и туризма е издал заповед № 1586/10.08.2012 г. за преназначаване на жалбоподателката на същата длъжност по новата месторабота. На 06.08.2012 г. Рилка Кандиларова е депозирала молба до органа по назначението за преназначаване на друга свободна длъжност в подчинената му администрация. Като основания е изложила невъзможността да се премести в гр. Пловдив по семейни причини. Молбата не е удовлетворена и е издадена заповед № ЧР-П 119/27.09.2012 г. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от същия закон. Според хипотезата на визираната норма, за да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение е необходимо наличието на три кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки - 1.) да е създадена нова фактическа обстановка; 2.) същата да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и 3.) причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвласти на волята им. В касационната жалба се навеждат доводи, че първите две предпоставки са налице, но липсва третата. Жалбоподателката сочи, че невъзможността за изпълнение на служебните правоотношения е станало по инициатива на министъра, въпреки че нормативната промяна, касаеща преместването на Дирекция "Туристическа политика" на Министерството икономиката, енергетиката и туризма в гр. Пловдив е реализирана с нормативен акт на Министерския съвет. Твърденията за опосредена воля на органа по назначаването са неоснователни. Обстоятелствата, че Устройственият правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се приема по предложение на ресорния министър не могат да игнорират самостоятелния характер на Постановление на Министерския съвет № 98/28.05.2012 г., материализиращо независимо волеизявление на орган, различен от страните по служебното правоотношение. Преценявайки всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав