Решение № 10016 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 768/2010 г.

Решение № 10016 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 768/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Тенчо Димитров Тенев срещу решение № 315 от 19.11.2009 г. на Административен съд - Стара Загора по адм. дело № 410/2009 г., в частта относно мотивите на съдебния акт. Директорът на ОД на МВР - Стара Загора също е подал касационна жалба срещу решение № 315 от 19.11.2009 г. на Административен съд - Стара Загора по адм. дело № 410/2009 г. В нея излага доводи за неправилност на решението и моли да се отмени. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба на Тенчо Димитров Тенев е процесуално недопустима. Касационната жалба на директора на ОД на МВР - Стара Загора е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Стара Загора е отменил като незаконосъобразна заповед № 08005073/2.07.2008 г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора, с която на Тенчо Димитров Тенев, на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС е наложена принудителна административна мярка "временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт на български гражданин". Решението е постановено след като с решение № 10181 от 29.07.2009 г. по адм. дело № 2839/2009 г. на ВАС, пето отделение е отменено решение от 16.01.2009 г. по адм. дело № 492/2008 г. по описа на АС - Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът, при повторното разглеждане на спора е приел от фактическа страна, че с писмо вх. № 26145/13.06.2008 г. на частния съдебен изпълнител Гергана Илчева, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, изпратено до директора на Областна дирекция "Полиция" - Стара Загора, е било поискано да се наложи ограничение за напускане на страната на Тенчо Димитров Тенев за това, че е осъден солидарно да заплати на "Райфайзенбанк" (България) ЕАД сумата от 8 461,58 лв. главница, 2 782.14 лв. лихва, 589, 74 лв. разноски по ч. гр. дело № 1559/2008 г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3.06.2008 г. до окончателното й изплащане. В писмото е посочено, че личното имущество на длъжника не покрива задължението на взискателя и не е представено надлежно обезпечение на вземането. Като доказателство пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123 от 1.09.1997 г., том VI, нот. дело № 1777/1997 г., от който се установява, че Тенчо Димитров Тенев е собственик на недвижим имот - жилище, находящо се в гр. Димитровград. При първоначалното разглеждане на делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, според чието заключение пазарната стойност на имота е в размер на 105 400 лв. От представената по изпълнителното дело от Службата по вписванията - Димитровград справка е установено, че имотът е ипотекиран по договор за ипотечен кредит към дата 17.12.2008 г. за обезпечение на задължение на Тенчо Тенев в размер на 30 791.14 швейцарски франка (главница). В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил нотариален акт № 11, том |, рег. № 410, дело № 11/2009 г., съгласно който Тенев е станал собственик на търговски обект, с данъчна оценка 14 817,70 лв. Установено е също, че за обезпечаване на задължението по изпълнителното дело са наложени запори върху трудовите възнаграждения на двамата поръчители - Динева и Тенев, които надлежно погасяват задължението. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при издаването й са спазени административнопроизводствените правила, но не са налице материалноправните предпоставки по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД за прилагане на ограничителната мярка спрямо жалбоподателя. В тази насока е изложил съображения, че паричното задължение към "Райфайзен банк" ЕАД, по което жалбоподателят е поръчител, е обезпечено чрез наложените запори върху трудовото възнаграждение на поръчителите, съобразно клаузите на договора за банков кредит. Освен това жалбоподателят е установил, че притежава достатъчно имущество, чиято стойност надхвърля размера на дълга, и независимо, че е придобито в хода на съдебното производство този факт следва да се зачете като релевантен за спора. За пълнота на изложението е посочил, че притежаваното жилище от жалбоподателя като единствен жилищен имот е несеквестируем на основание чл. 444, т. 7 от ГПК, поради което не може да служи за обезпечение на дълга към кредитната институция. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. По касационната жалба на Тенчо Димитров Тенев: Касационният жалбоподател оспорва решението на АС - Стара Загора в мотивната част. Поддържа, че съдът неправилно е приел в мотивите си, че действията на съдия-изпълнителя по образуване на изпълнителното производство са надлежно извършени и същият е разполагал с правото да изиска от административния орган да издаде заповед, с която да приложи оспорената ПАМ. Изразява несъгласие с констатациите на съда относно правната характеристика на отговорността на поръчителя за дълга и произтичащата възможност спрямо него да бъдат предприети мерки за ограничаване на правата му по реда на ЗБЛД. Счита, че съдът не е събрал нужните доказателства за всестранно изясняване на спора, включително и във връзка с производството по изпълнителното дело, с което е накърнено правото му на защита. Претендира касационната инстанция да коригира мотивите на първоинстанционния съд, като приеме, че сочените обстоятелства също обуславят незаконосъобразност на оспорения административен акт. Предмет на оспорване в развилото се съдебно-административното производство е издадения административен акт, с който на жалбоподателя е наложена ограничителна мярка по реда и на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД. С постановеното решение от първоинстанционния съд, с което е отменена оспорената заповед на директора на ОД на МВР - Стара Загора целеният резултат от търсената защита е постигат. При това положение за жалбоподателя не налице правен интерес от касационното обжалване на съдебния акт. Този извод следва от приложимите общи административно процесуални норми, съобразно които право на жалба имат засегнатите граждани или организации, за които решението е неблагоприятно. Съобразно константната съдебна практика, след като с произнасянето на съда в диспозитива на решението изцяло е уважено искането на жалбоподателя, не е допустимо отделно обжалване на неговите мотиви. Ето защо доводите на касатора, с които изразява несъгласие с мотивната част на съдебния акт не обуславят касационни основания за отмяната му и не следва да се разглеждат. Поради това подадената касационна жалба е недопустима, следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото. По касационната жалба на в. н. д. директор на ОД на МВР - Стара Загора: Недоволен от постановеното решение, касационният жалбоподател поддържа, че постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел обезпеченост на дълга на жалбоподателя, в качеството му на поръчител, към кредитната институция. В тази връзка развива съображения, че поръчителят е солидарно отговорен за цялото парично задължение и наложеният запор върху трудовото му възнаграждение не може да се приеме за обезпечение по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД. Сочи, че съдът неправилно е преценявал и данните за придобито от жалбоподателя имущество след издаване на оспорената заповед, в резултат на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. При тези съображения моли да се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу процесната заповед. Решението не страда от порока материална незаконосъобразност. Съдът правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (отм.) за прилагане на визираната в разпоредбата принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя. Съгласно представения по делото договор за банков кредит, жалбоподателят, в качеството на поръчител по същия, се е съгласил да се издължава на кредитора чрез удръжки от трудовото му възнаграждение. Предвидено е също, че този начин не ограничава банката да предприема и други допустими законосъобразни действия за събиране на вземанията си. Видно от приложеното изпълнително дело, кредитната институция е поискал съдия-изпълнителя да пристъпи към принудително събиране на вземането й, като наложи запор върху трудовото възнаграждение на поръчителите и спрямо длъжника Тенев се наложи ограничителна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД. Данните по делото сочат, че исканията на банката за обезпечаване събирането на вземането й са удовлетворени чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя и последващо редовно внасяне на дължимите вноски. Принудителната мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД е с превантивен характер и има за цел да гарантира погасяването на дълга. Налагането на забрана за напускането на страната на едно от солидарно задължените лица при наличието на реално обезпечение на задължението би се явило в противоречие с целта на закона, като непропорционално и надхвърлящо преследвания резултат - изпълняване на задължението към банката според договорните клаузи. В този контекст решението на съда е правилно. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че съобразно дадената уредба в Директива 2004/38/ЕО, ограниченията, налагани на правата на свободно движение и пребиваване на територията на държавите-членки и на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на постоянно пребиваване на територията на държавите-членки трябва да произтичат от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели - чл. 27, ал. 1. Предвид това, нормата от националното право, на основание на която е издадена обжалваната пред първоинстанционния съд ПАМ, а именно чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБЛД противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза. В случая основанието за налагането на ПАМ "забрана за напускане на страната и издаване на паспорти и заместващи ги документи" по чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС е защитата на финансовия интерес на юридическо лице - кредитор по парично вземане, поради което това основание не попада сред изчерпателно изброените основания в директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред. Правните средства за защита срещу неплащане на парично задължение към частно (юридическо) лице се уреждат от гражданското (търговското) право и поради равнопоставеността на субектите по правоотношението това нарушение на гражданския (търговския) закон не е въздигнато в административно нарушение. Към датата на постановяване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ цитираната директива не е била транспонирана в националното законодателство, въпреки изтеклия за това срок. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от директивата създава задължение за държавите-членки да бездействат, т. е. да не ограничават правото на свободно движение на своите граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз на територията на последния, освен на изброените в нея основания. Нетранспонирането в срок или некоректното транспониране на директива, което препятства постигането на предписания с нея резултат, не дава възможност на държавата-членка да се позове на това обстоятелство, за да обоснове ограничаването на правата на своите граждани, които те имат по силата на правото на Европейския съюз, в частност, които биха придобили, ако директивата е транспонирана в срок и предписаният с нея резултат е постигнат. Това означава, че първоначалният жалбоподател, в качеството й на гражданин на ЕС може да се позове директно на правото си на излизане като част от правото на свободно движение по чл. 18, ал. 1 ДЕО и въз основа на тази норма да иска отмяна на наложената ПАМ в частта относно забраната за напускане на страната по отношение на държавите-членки на ЕС, поради това, че същата незаконосъобразно му е наложена извън посочените в чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО изчерпателно изброени основания. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,