Решение № 3388 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 989/2011 г.

Решение № 3388 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 989/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Вълчи дол, Варненска област против решение № 2048 от 15.10.2010 г. по адм. дело № 1201/2010 г. на Варненския административен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповедта му № 166 от 12.04.2010 г. за изземване на имоти № 108069 и № 108018 в землището на с. Червенци. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е и по частна жалба, подадена от заместник-кмета на същата община против същото решение в частта му, в която общината е осъдена да заплати на Кръстю Митев Тоткин разноските по делото в размер на 330 лева. Ответната страна - Кръстю Митев Тоткин - дава писмено становище за неоснователност на жалбите. Заинтересованата страна - ЕТ "ИЙСТ Агро - Григор Григоров" изразява писмено становището си за основателност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Мотивира се, че собственикът на земята няма право да я ползва, тъй като тя е включена в споразумението. Същото е подписано от собственика и ползвателя, поради което последният има право да претендира изземване по бързия административен ред. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Кръстю Митев Тоткин против заповед № 166 от 12.04.2010 г. на кмета на община Вълчи дол. С нея на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е наредено изземване на собствените му два имота № 108018 и № 108069 в масив 108 в землището на с. Червенци и предоставянето им на основание чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ на едноличния търговец "ИЙСТ Агро - Григор Григоров". Възраженията му са били, че е собственик на двата имота и има право да ги ползва, което прави заповедта за изземването им материално незаконосъобразна. От писмените доказателства по приложената преписка е установено, че административното производство е започнало по молба от ЕТ "ИЙСТ Агро - Григор Григоров" до кмета на общината за изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на имотите от техния собственик. Заявителят се е позовал на сключено споразумение от 19.11.2008 г. за разпределение на земеделските масиви и последващ го анекс от 20.10.2009 г., подписан и от двете страни. Споразумението и анекса са приложени по преписката. В тях обаче не са включени двата имота. В същото време жалбоподателят е представил нотариални актове за закупуването им. Съдът е изследвал, както правните предпоставки за изземване на имотите по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, така и наличието на фактическия състав по сключване и одобряване на споразумение по чл37в от същия закон и чл. 73 и следващите от ППЗСПЗЗ. Установил е от доказателствата, приложени към жалбата, че жалбоподателят е придобил собствеността върху имотите въз основа на правни сделки в нотариална форма: замяна по нот. акт от 10.12.2008 г. за имот № 108018 и продажба от 21.02.2007 г. за имот № 108069. На следващо място е изяснил от представените карти на блок за земеделско стопанство, че едноличният търговец ползва блокове, в които не са включени двата процесни имота. В тази връзка му е указал в съдебното заседание на 30.06.2010 г., че върху него лежи доказателствената тежест да докаже основанието, на което ползва имотите. Страната в молба от 19.07.2010 г. отново се е позовала на анекса към сключеното споразумение, в което двата имота не са разпределени за ползване на Кръстю Митев Тоткин. Не е представила обаче доказателства за разпределение ползването на двата имота на нея. На последно място съдът е събирал и доказателства от кмета на общината и общинската служба "Земеделие" за изпълнение на процедурата по чл. 37в ЗСПЗЗ и чл. 73 ППЗСПЗЗ. В писма от 21.07.2010 и от 30.07.2010 г. е посочено, че в ОСЗ е регистрирано споразумение със срок от 5 години, считано от стопанската 2008-2009 г., но няма доклад на комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ представен за одобрение от кмета. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място, че в случая не е приложим административният ред за изземване, уреден в чл. 34 от ЗСПЗЗ. Той може да се приложи само при наличието на трите кумулативни предпоставки: заявителят в административното производство да е собственик с възстановено право на ползване върху земеделска земя или ползвател на правно основание; ползване на земеделската земя от друго лице и липса на правно основание за това ползване. А в случая изземването е постановено срещу собственик на такава земя, придобита от собственици с възстановено право на собственост. На следващо място е съобразил, че едноличният търговец, поискал изземването по никакъв начин не е установил правно основание за ползването. Липсата на законовите предпоставки, според съда, води до материална незаконосъобразност на заповедта на кмета. Отделно от това съдът е обсъдил и отделните елементи от фактическия състав на чл. 37в от закона и от данните по делото е приел, че процедурата е започнала със сключването на споразумение, но не е довършена. Поради това позоваването от страна на едноличния търговец и кмета на общината на разпоредбата на чл. 37в ЗСПЗЗ се явява неоснователно. Тези две групи доводи са обосновали извод за незаконосъобразност на заповедта за изземване, поради което съдът я е отменил. Съобразно изхода на делото и направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, с акта си по съществото на спора е приложил разпоредбата на чл. 143 от АПК и е присъдил направените разноски. Така постановеното решение е правилно. Основните два въпроса, които се поставят във възникналия правен спор са: доколко в конкретния случай е изпълнен фактическият състав за разпределение на ползването, уреден в чл. 37в от закона и детайлизиран в чл. 73 и следващите от правилника за прилагането му и при изпълнен такъв фактически състав как би се реализирало правото на ползвателя да ползва разпределения по споразумението земеделски имот? При това е необходимо да се съобразят релевантните законови норми, доколкото началото на споразумението е поставено в края на 2008 г., сключеният анекс е регистриран на 20.10.2009 г., а процедурата по изземването е започната с молба от едноличния търговец от 24.03.2010 г.. Данните по делото сочат на приложение на разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ в редакцията й обн ДВ. бр. 13/2007 г., доколкото и споразумението и анекса към него датират преди 27.11.2009 г., когато с изменението на чл. 37в, обн. ДВ бр. 94/2009 г. компетентният орган за ръководене на цялостната процедура се променя от кмета на общината на директора на областната дирекция "Земеделие". Преценени с оглед на приложимата правна норма, те установяват липса на довършена процедура по изготвяне и одобряване на споразумение между собствениците и ползвателите, в това число засягащо двата процесни имота. Споразумението не носи дата на подписването му от собствениците и ползвателите /само регистрацията му е от 16.02.2009 г./. Заинтересованата страна сочи в писменото си становище, като дата на сключването му - 19.11.2008 г.. То е подписано от сключилите го лица и назначената комисия, регистрирано е в общинската служба по земеделие, одобрено е от директора на областната дирекция по земеделие и важи от стопанската 2008/2009 г. до стопанска година 2013/2014. Към тази дата Кръстю Митев Тоткин е бил собственик само на имот № 108069, който не фигурира в споразумението. Собствеността върху другия процесен имот - № 108018 е придобил двадесет дни по-късно - на 10.12.2008 г.. На 20.10.2009 г. в ОД "Земеделие е представен анекс към споразумителния протокол, подписан от 40 лица и от кмета на община Вълчи дол. Сред тях са и страните по делото. Те са заявили, че са съгласни с направените допълнения. Самите допълнения обаче не са приложени към анекса към споразумителния протокол и не е ясно какво е съдържанието им. С този анекс и внасянето му в Общинската служба "Земеделие" Вълчи дол са приключили действията по чл. 37в от закона. Този факт ясно и недвусмислено показва липса на довършен фактически състав на процедурата по разпределение на ползването на земеделските земи. Отделно от това, инициаторът на процедурата по изземване - ЕТ "ИЙСТ Агро - Григор Григоров" по никакъв начин не е установил предоставено право на ползване по това споразумение, вкл. и въз основа на представените от него карти на блок на земеделското стопанство. Представената такава на л. 74 от делото е от 16.03.2010 г. и касае БЗС № 80529-31-2. Втората касае БЗС № 80529-31-7. В същото време от писмо от началника на ОбС "Земеделие" се установява, че първият процесен имот попада БЗС № 80529-31-5-1, а вторият в БЗС № 80529-31-4-1 - т. е. те са извън ползваните от едноличния търговец блокове. Същите данни са отразени и в картата, приложена към писменото становище на заинтересованата страна, представено с оглед разпределение правилата на доказателствената тежест. Всичко това ясно показва, че инициаторът на производството по изземване по никакъв начин и с никакви писмени доказателства не е установил получено по надлежния ред право на ползване върху процесните имоти. Ето защо е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че той не би могъл успешно да претендира изземване на имота. Законово издържан е и вторият извод на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ в правоотношенията по разпределение ползването на земеделските земи. Производството по изземването е по молба от 24.03.2010 г. при действието на разпоредбата на чл. 37в от ЗСПЗЗ в редакцията й изм. и доп. Дв, бр. 99/2009 г., в сила от 1.01.2010 г.. В тази редакция компетентният орган по ръководене на процедурата за разпределение на ползването е директорът на областната дирекция "Земеделие". Видно от разпоредбата на ал. 8 от нея, въводът за ползване на масив или негови части се извършва по искане на ползвателите от общинската служба по земеделие въз основа на заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" след прибиране на реколтата. Така уреденият ред за въвод за ползване е специален и касае само тези правоотношения. Поради това следва да се приложи той, а не редът на изземване със заповед на кмета на общината съгласно общата разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По тези две самостоятелни групи съображения, оспорената заповед на кмета за изземване на двата земеделски имота е незаконосъобразна. Като я е отменил, съдът е постановил правилно решение, като същевременно правилно е присъдил разноски в полза на жалбоподателя. Касационната и частната жалба се явяват неоснователни, а решението следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 21, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение