Решение № 16992 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2011 г.

Решение № 16992 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3118 от 23.06.2011 г., постановено по адм. д. 3932/10 г. Административен съд - София град, второ отделение, 34-ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Инфомик - Мирослав Миткин" срещу решение № И - 256 от 23.04.2010 г. на Държавната комисия по хазарта. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Инфомик - Мирослав Миткин" от гр. Силистра чрез процесуалния му представител адв. Слав Даскалов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдебно-производствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град със законните от това последици. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба Държавна комисия по хазарта чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на ЕТ "Инфомик - Мирослав Миткин" срещу решение № И - 256 от 23.04.2010 г. на Държавната комисия по хазарта, с което е отказано да се даде разрешение на търговеца за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от пет години на в игрална зала с адрес гр. Главиница, обл. Силистра, ул. "Оборище" № 52. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на обжалваното решение, както и събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на обжалваната заповед. Изложени са мотиви, систематизирани в две точки, че в случая не е налице твърдяното от жалбоподателя отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По точка 1 е прието, че игралната зала не може да отстои на по-малко от 300метра, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия път от основно или средно учебно заведение - чл. 51, ал. 3 от ЗХ, а по силата на оправомощаването по чл. 17, ал. 2 във вр. с чл. 41, ал. 4 и чл. 51, ал. 3 от ЗХ правилата, начините и техническите способи за измерване на отстоянията са уредени с приета с акт на МС наредба. Посочено е, че дължимото разстояние между игралната зала и учебното заведение е материално-правна предпоставка, обуславяща пораждането на правото на разрешение за организиране на хазартни игри. Административният е приел, че обжалваното решение съответства на материалния закон - чл. 51, ал. 3 от ЗХ по правен резултат. Посочено е, че при възникнало съмнение относно удостовереното от общината обстоятелство за съществуващото разстояние между обектите в съответствие с чл. 18, ал. 4 от ЗХ в тежест на административния орган е да извърши собствена проверка за действителното разстояние, като в противен случая за подателя на искането ще възникнат неблагоприятни последици от представянето на документ, който удостоверява неверни обстоятелство. Според решаващият съд допуснатото нарушение не е съществено, тъй като верността на констатациите, обективирини в удостоверението на Община Главиница и протокола към него, е разколебана от приетото в съдебното производство и не оспорено от страните експертно заключение. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че възприемането на заключението на експертизата подменя предмета на спора, тъй като законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му. Съдът е счел за неотносим към спора и факта, че търговецът е титуляр на разрешение за организиране на хазартни игри със срок до 2010 г., тъй като условията за правомерно извършване на дейността подлежат на самостоятелна преценка от административния орган във всяко отделно административно производство, образувано по ново искане за даване на разрешение, поради което законосъобразността на предходен акт, разрешаващ хазартна дейност при същите обстоятелства е извън обсега на съдебен контрол в настоящето производство. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба не са посочени конкретно отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но от изложеното може да бъде направен извод, че се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакванията ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане. Първото оплакване на касатора е досежно това, че административният съд неправилно не е зачел обстоятелството, че търговецът има издадено предходно разрешение за организиране на хазартни игри за същия обект. Оплакването е неоснователно. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е решение № И - 256 от 23.04.2010 г. на Държавната комисия по хазарта, постановено по искане вх. № и - 256 от 15.02.2010 г. за организиране на хазартни игри в игрална зала с игрални автомати. Обстоятелството, че същия обект и при същите условия са издавани предходни разрешения действително е неотносимо към настоящия спор, тъй като предходните издадени разрешения не се ползват с някаква обвързваща административния орган или съда доказателствена сила. В случая не става въпрос за издаване на продължение на вече издадено разрешение, а издаване на ново разрешение, при което се извършва преценка на всички законово установени условия. Второто основно оплакване на касатора е за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с изместване на предмета на спора, назначаване на техническа експертиза, без такава да е искана и прочие, в резултат на което е допуснато и нарушение на материалния закон. Направеното оплакване също е неоснователно. От доказателствата по делото е видно, че като мотив за отказа за издаване на разрешение на едноличния търговец в обжалваното решение № И - 256 от 23.04.2010 г. на Държавната комисия по хазарта е посочено, че представените от заявителя документи не удостоверяват изискванията на Закона и Наредбата за издаване на разрешение. Мотивите са отказа са отразени детайлно в протокол № 8 от 23.04.2010 г. на комисията - л. 62 и сл. от първоинстанционното дело, и се изразяват в следното: 1.не е представен план-схема за предназначението на помещенията в игралната зала, за броя и разположението на игралните автовати, заверена от искателя и изготвилия план-схемата; 2. представена е скица извадка, на която не е отбелязано за кое населено място се отнася, а измереното разтояние от игралната зала до най-близкия вход на училището е 21,5 см. В мащаб 1:100; 3.актуалното удостоверение на Община Дулово, относно обстоятелствата по чл. 51, ал. 3 от ЗХ - оригинал или официално заверен препис - са от 2005 г.; 4. представени са част от архитектурните документи на обекта, които са цветни копия. При това положение спорен въпрос между страните се явява обстоятелството дали е налице изискването на чл. 51, ал. 3 от ЗХ, според което игралната зала не може да отстои на по-малко от 300 метра, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма. Представеното от заявителя доказателство в тази насока е оспорено от административния орган, поради което именно представителят на жалбоподателя в съдебно заседание на 02.11.2010 г. /л. 74 от делото/ е поискал назначаване на вещо лице, което да определи отстоянието. От друга страна нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да провери на база представените от страните доказателства законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, т. е. в това число и за съответствието му с материалния закон, без да е обвързан с твърденията на жалбоподателя. При наличие на мотив в обжалвания акт за отсъствие на условието на чл. 51, ал. 3 от ЗХ административният съд е длъжен да изследва този въпрос и без да е направено искане от жалбоподателя и да се произнесе по същество. Поради това не може да се приеме, че обсъждайки и възприемайки заключението на вещото лице по техническата експертиза съдът е изместил предмета на спора. Още повече, когато експертизата е поискана от жалбоподателя и не е оспорена от него. Отделно от това съдът е изложил и нарочни мотиви защо приема експертизата, което е негово суверенно право съгласно чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. След като е направил изводи, че обжалваното решение на ДКХ е издадено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон, административният съд не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения и като правилно и законосъобразно решението му следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение,