Решение № 235 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5393/2007 г.

Решение № 235 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5393/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 2.05.2007 г. по гр. д. № 3858/2006, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, с което е уважен установителният иск за собственост на главно встъпилите и е отменен нотариален акт за сделка, като е отхвърлен първоначално предявеният ревандикационен иск. Недоволен от решението е касаторът Г. М. Т., койирил Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно съдът е приел, че вписването на 15.09.1993 г. на исковата молба, с която е предявен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е запазило действието си след пропускането на 6-месечния срок за вписване на съдебното решение, с което е уважен този иск. Ответниците по жалбата Ц. Г. Г. и П. П. Г. я оспорват, като считат, че правилно въззивният съд е приел, че още праводателят на ищеца не е придобил никакви права по сделката от 1998 г. Права по сделка с обещателя е било възможно да се придобият само в периода от 1.04.2002 (изтичането на 6- месечния срок) до 5.04.2003 г., когато е вписано решението. Ответникът по жалбата С. о. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че собственик на процесния имот е не ищецът, който е правоприемник на купувач на имота с нотариален акт, вписан на 25.08.1998 г., но собственик е купувачът на същия имот по предварителен договор от 1992 г., обявен за окончателен поискова молба, вписана на 15.09.1993 г., с влязло в сила на 1.10.2001 г. решение, вписано на 5.04.2003 г. - след изтичането на 6- месечния срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че конкуренцията между правата върху процесния имот се определя от действието на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на 15.09.1993 г., вписването на договора за продажба на 25.08.1998 г., влизането в сила на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен на 1.10.2001 г. и вписването на това решение на 5.04.2003 г. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че правно значение имат сделките, извършени от купувача по договора от 1998 г. и неговите правоприемници, както и вписването им в нотариалните книги партидите на отчуждителите. Първоначалният ищец черпи права от купувача по договора за продажба от 1998 г. и той не може да има нито повече, нито по-малко права от него. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК. По делото е установено, че праводателят на страните е обещал да продаде на главно встъпилия процесния имот с предварителен договор от 1992 г. На 15.09.1993 г. приемателят вписва искова молба за обявяване на предварителния договор за окончателен. Искът е уважен с влязло в сила решение на 1.10.2001 г., 6-месечният срок за отбелязване на решение изтича на 1.04.2002 г., а приемателят го вписва повече от една година по късно - на 5.04.2003 г. Първоначалният ищец черпи права върху имота от сделка с родителите си, а те - от сделка с купувач на имота по нотариален акт с обещателя, който е вписан на 25.08.1998 г. При закупуването на имота с нотариален акт през 1998 г. не е било известно, какви права придобива купувачът, тъй като преди това на 15.09.1993 г. е била вписана искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Купувачът по този нотариален акт не би станал собственик, ако правото на приемателя по предварителния договор съществува. Той би станал собственик, ако правото на приемателя по предварителния договор не съществува или му е непротивопоставимо. Правото на приобретателя по предварителния договор е признато от съда, но за да бъде противопоставимо на трети лица, решението трябва да бъде вписано. Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е противопоставимо на трети лица от вписването на исковата молба, ако то бъде отбелязано в 6- месечен срок от влизането му в сила. Ако този срок бъде пропуснат, вписването на исковата молба губи действие и решението може да стане противопоставимо на трети лица, но след неговото вписване. Видно от изложеното правата на приобретателя по предварителния договор са били противопоставими на купувача с нотариален акт, тъй като исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е била вписана на 15.09.1993 г. - преди вписването на нотариалния акт на 25.08.1998 г. Вписването на исковата молба обаче има действие само до изтичането на 6 месеца от влизането на решението в сила - 1.04.2002 г. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. Влязлото в сила решение може да бъде вписано (то вече не може да бъде отбелязано към вписването на исковата молба) и след изтичането на 6-месечния срок, но неговият ред е от реда на вписването му. Правата по сделки, които са вписани, макар и след вписването на исковата молба, но преди вписването на решението, са противопоставими на обещателя. Нему ще бъдат непротивопоставими само правата по сделки, които са вписани след вписването на решението. Видно от изложеното правата на приемателя по предварителния договор са непротивопоставими на купувача по нотариалния акт от 1998 г. и от там - на ищеца. В отношенията между страните собственици на имота са не главно встъпилите, а първоначалният ищец, поради което предявеният от главно встъпилите установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен. Първоначалният ищец е собственик на имота, поради което ревандикационният иск следва да бъде уважен в установителната част и отхвърлен в осъдителната, тъй като по делото не е установено ответникът С. о. да го владее. На ищеца Г. М. Т. следва да бъде присъдена сумата 387,00 лева разноски за всички инстанции, както се претендират. Ответникът С. о. не отговаря за разноски, тъй като не е оспорил иска в установителната част, а в осъдителната той е неоснователен. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение