Решение № 4199 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2014 г.

Решение № 4199 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Александър Славчев Димитров и Виолета Славчева Божилова, в качеството им на наследници на Гергина Георгиева Костова, против Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/ идентичен с км 16 + 540/, участък от км 0 +000 до км 15+100" на територията на област София /ДВ, бр. 2/2014 г/, в частта относно определеното обезщетение за имот с идентификатор 68134.1352.62, намиращ се в кв. "Илиенци", ЕКАТТЕ 99121, район Надежда при Столична община, с обща площ от 3,529 дка, от които подлежащи на отчуждаване 2,782 дка, с определено обезщетение в размер на 2893 лв. Жалбоподателите, представлявани от адв. Манолкова, поддържат, че определеното парично обезщетение е неравностойно и е много по-ниско от действителната пазарна цена, която би следвало да бъде получена. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен и изменението му съгласно най-високата от постановената в експертизите стойност. Претендират се разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България (МС) моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и съда да потвърдите решението на Министерския съвет, като правилно и законосъобразно. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" молят жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС, пътят "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. София-запад - о. п. София -изток", като част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 е обявен за обект с национално значение - републикански път. С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до МС за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. Към писмото са приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. За имотите-предмет на отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии са разделени на две части: част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиенци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиенци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Предмет на оценката, възприета в решението на Министерския съвет, са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии, част от територията на Столична община. Оценката е възложена на оценител от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, в случаите, когато е възможно определянето на пазарна цена, тя трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. Съгласно приложението, раздел "Землище Илиенци, Столична община" от решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет, се отчуждават 2,782 дка от имот с идентификатор 68134.1352.62 по кадастралната карта и кадастралните регистри (имот № 7062 по картата на възстановената собственост), представляващ ливада с площ от 3,529 дка, за която е определено обезщетение от 2893 лв. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Гергина Георгиева Костова. В доклада за оценката на отчуждения имот е посочено, че за землище "Илиянци" са намерени 7 сделки (удостоверение № 23/15.01.2013 г. и удостоверение № 24-00-979/18.05.2013 г. на Службата по вписванията-София). Според оценителя, сделките не могат да се използват за определяне на пазарната стойност на имота, тъй част от тях са сключени между физически лица, една-между юридически лица, но без да има посочена пазарна стойност на пазарните имоти по отделни землища, съгласно предвижданията на ЗДС и една, която има за предмет застроен имот в регулация. Поради това паричното обезщетение за имота, възприето в решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, е определено съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 4.03.2014 г., издадено от длъжностно лице при район "Надежда", от което е видно, че имената Гергинка Георгиева Димитрова, Гергина Георгиева Костова и Гергинка Славчова Костова са имената на едно и също лице с ЕГН **********, починало на 26.01.2011 г. Видно от представеното удостоверение за наследници от 30.03.2001 г., наследниците на Гергинка Георгиева Димитрова са настоящите жалбоподатели Александър Славчев Димитров и Виолета Славчева Божилова. С решение № 1551/10.07.1995 г. на ОСЗГ - Нови Искър, на Гергинка Георгиева Димитрова е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот в местността "Беравицата" с № 007062 по КВС. Представена е скица от 12.09.2014 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, в която като трайно предназначение на територията е посочено "урбанизирана" и начин на трайно ползване - "ливада", както и номер на имота по предишен план - 007062. Като собственик на имота в КККР е вписан наследодателя на жалбоподателите. Представена е и комбинирана скица за пълна или частична идентичност за имот № 643, кад. лист 70 от архивен кадастрален план на район "Надежда", одобрен със заповед на гл. арх. на София от 13.09.1989 г. и имот 68134.1352.62 по кадастралната карта на гр. София. По делото е представена и скица-извадка от действащия регулационен план на м. "НПЗ Илиянци - Запад" по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД-50-09-251 от 13.09.1989 г. на главния архитект на гр. София. Заповедта също е представена по делото. На тази скица е означен с черни линии процесният имот 68134.1352.62. В процеса е представено на 29.09.2014 г. заключение по допусната СОЕ, което определя РПО за имота в размер на 2893 лева, каквато е и административната оценка по отчуждителното решение. Имотът е оценяван като земеделска земя по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, поради липса на годни пазарни свидетелства. С протоколно определение от 25.02.2015 г., съдът е приел представените на 06.02 и 20.02.2015 г. заключение по допълнително поставени задачи към СОЕ. Според експертизата от 6.02.2015 г., РПО възлиза на 33 378 лева, изчислен въз основана 8 пазарни аналога, свидетелстващи за сделки със земеделска земя. Според заключението от 20.02.2015 г., РПО за имота възлиза на 129 769,20 лева, изчислен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, като имотът е разглеждан като урбанизирана територия и при неустановени пазарни аналози, свидетелстващи за сделки със сходни на отчуждавания имот характеристики и намиращи се в близост до същия. С протоколно определение от 4.03.2015 г., съдът е приел още две допълнителни заключения, които са идентични. Според вещото лице, РПО възлиза на 318 944 лева, като този резултат е изведен по "пазарни цени", установени от три сделки, по които страна продавач е Столична община и се отнасят до пълноценно урегулирани поземлени имоти, имащи конкретни параметри на застрояване, каквито отчуждавания не бе установено да има. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е взето от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в изискуемата от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При издаването му обаче неправилно е приложен материалният закон. Съдът приема, че административният орган е допуснал пропуск при издирването на относимите към устройствения статут на процесния имот обстоятелства и погрешно е приел и оценил същия като земеделска земя. С оглед представените и неоспорени писмени доказателства и данни към скиците, съдът приема, че имотът попада в регулация и следователно е в урбанизирана територия още от 1989 г. Представената заповед № РД-50-09-251 от 13.09.1989 г. на главния архитект на гр. София, комбинираната скица за пълна или частична идентичност на имота по кадастралната карта и регулационния план, скицата-извадка от действащия регулационен план на м. "НПЗ Илиянци - Запад" по плана на гр. София и кадастралната скица на имота, водят до извод, че след 1989 г. процесния имот е придобил статут на урбанизирана територия. При това положение единственото относимо заключение по СОЕ е това от 20.02.2015 г., според което РПО за имота, като урбанизиран такъв, възлиза на 129 769,20 лева, изчислен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, доколкото не са открити годни пазарни аналози, позволяващи прилагането на метода по чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Настоящият състав счита, че варианта на СОЕ от 4.03.2015 г., основан на пазарни аналози, не може да бъде кредитиран, тъй като приложените по делото пазарни аналози не съответстват на критериите, залегнали в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Подлежащите на кредитиране пазарни аналози би следвало да отразяват сделки, сключени на пазарен принцип за имоти със сходни характеристики, а именно урбанизирана територия, незастроена, без отредени за тях УПИ, предназначени за друг вид застрояване, като поне една от страните по сделките следва да е търговец. Приложените по делото и ползвани към експертизата пазарни аналози не отговарят на законовите изисквания, тъй като касаят имоти или имат различни характеристики, или страна по тях не е търговец. Договор № 111-11 от 12.07.2012 г., сключен между Столична община и физическо лице не е приложим, тъй като нито една от страните по него не е търговец, а това изискване се отнася за всички пазарни аналози, посочени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС. Договор № 116-11 от 27.07.2012 г. касае урегулиран поземлен имот в район с отредено застрояване, респ. е с различни характеристики от процесния, който макар и урбанизиран е без определени застроителни параметри. Договор № 033-11 от 31.05.2012 г. касае застроен имот, докато процесният е незастроен. С оглед изложеното, равностойното парично обезщетение следва да бъде определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС - чрез удвояване на данъчната оценка за имота. При съобразяване с кредитираното заключение по СОЕ, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспореното решение следва да бъде изменено като паричното обезщетение бъде завишено от 2893 лв. на 129 769,20 лв. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и при доказани съдебно-деловодни разноски по представения от адв. Манолкова списък по чл. 80 от АПК в общ размер на 760 лева, ответната страна следва да бъде ангажирана с тяхното изплащане. Водим от горното Върховният административен съд