Решение № 8987 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2020 г.

Решение № 8987 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2020 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Амин, [гражданство], против решение № 6633 от 07.11.2019 г., постановено по адм. дело № 9577/2019 г. по описа на Административния съд София – град. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния и процесуалния закон, при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В съдебно заседание се явява процесуален представител на жалбоподателя, който заявява становище с което поддържа касационната жалба по наведените доводи за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Стоянов, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София - град, е отхвърлена жалбата на Х. Амин, [гражданство], против Решение № 4390/29.07.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Х. Амин по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне [държава] поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София - град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че на 05.04.2019 г. с Х. Амин е проведено интервю, резултатите, от което са обективирани в протокол рег. № УП 2671 от същата дата. Оспорващият твърдял, че е напуснал [държава] в края на 2018 г. и е заминал легално за Турция, заедно със жена си, детето си и тъщата си. Останали са около три месеца в Истанбул, след което с помощта на трафиканти се прехвърлили в България. Когато пристигнали в град София, се предали сами на българските власти. Оспорващият сочи, че е живял в Сюлеймания и е работил на много места, но се занимава главно с компютри. Няма специално образование, а е самоук. Конкретна причина за напускането на [държава] били заплахите на лицето М. Ага, който искал да му прехвърлят притежаван от съпругата му имот на ниска цена. В тази връзка е обоснован извода на съда, че твърденията за заплахи заради отказа на семейството да прехвърли имот на влиятелен член на управляващата партия на ниска цена не са подкрепени с никакви доказателства, но дори при наличие на такива заплахи, Х. Амин е могъл да потърси съдействието на правоохранителните органи в Кюрдистан, което той не е сторил. От друга страна, тези обстоятелства не попадат в предметния обхват на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Всичко посочено дотук обосновава извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а поради икономически причини. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. Това е така, тъй като е общоизвестен фактът, че множество авиокомпании извършват граждански полети до Ербил, столица на Кюрдистан, поради което за търсещия закрила няма да е необходимо дори да преминава през териториите на Ирак, където обстановката е малко или много нестабилна. Няма съмнение, че на много места в Ирак, включително и Кюрдистан има спорадични актове на насилие. Има данни за отвлечени хора от паровоенни организации и за извършени изтезания. Бивши членове на Ислямска Държава осъществяват нападения, но силите за сигурност като цяло успяват да им противодействат успешно. Без съмнение, в Кюрдистан не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт, който да е предпоставка за безогледно насилие, заплашващо тежко живота или личността на цивилните. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,