Решение № 4348 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2011 г.

Решение № 4348 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Костадин Иванов Ампов от гр. Петрич, против решение № 151/11.02.2011 г., постановено по а. д. № 959/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград (АСБ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСБ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ампов против заповед № 410/15.10.2010 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Петрич (РУП) с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено на касатора дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен, Ампов обжалва решението. Твърди неговата неправилност поради необоснованост, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго решение - по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба. Претендира направените по делото разноски. Ответната страна - началникът на РУП, с представения по делото "Отговор", оспорва касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСБ. Касаторът оспорва същата по следните нейни елементи с доводи, които са неоснователни: Ампов твърди, че автомобилите, които са били паркирани и посочени в заповедта, са паркирани на разрешено за това място - 1 бр. платено паркомясто, използвано от клиенти на Алфабанк. За доказване на твърдението се представя пред ВАС копие от договор за наем от 11.03.2010 г. за едно паркомясто между Община Петрич и "Алфабанк - Клон България" КЧТ и протокол от 02.03.2010 г. за определянето му. Посочените доказателства не водят по категоричен начин на промяна в приетата фактическа обстановка. На първо място, посочените два документа не конкретизират въпросното паркомясто с точното му местоположение по протежение на ул. "Цар Борис трети". Освен това, видно от текста на справката е, че началникът на РУП, по време на негласната проверка на работата на автопатрула, е констатирал нарушение от страна на полицаите от автопатрула по отношение на водачите на тръгнали 3 леки автомобила от зоната на знака "Паркирането забранено". Т. е. от място, различно от това за предварително платено паркиране, което от своя страна би следвало и най-вероятно е обозначено по съответен начин. Неоснователно е твърдението, че това обстоятелство не е доказано по делото. Освен данните, изнесени в справката от извършилия негласна проверка, това се установява и от показанията на разпитаните 2 свидетели. Нормално и естествено, с оглед събраните данни за налагане на еднакво наказание на тримата, необжалването му от Илиев и жалби от Ампов и Джумалиев против него е, съдът да даде вяра на показанията на Илиев, а не на Джумалиев. Последният е явно заинтересован от изхода на настоящото дело, тъй като отричайки извършването на нарушение, брани на първо място себе си, а след това "помага" и на колегата си Ампов. Такива съображения не могат да се изложат за показанията на Илиев. От факта, че еднакви наказания са наложени на тримата полицаи от автопатрула следва, че началникът на РУП не е имал за цел да злепостави един от тях - в случая Ампов. Неоснователни са и доводите за наличие на съществени нарушения на формата на обжалваната заповед, неотчетени от страна на АСБ. Посочената разлика за края на осъществената негласна проверка - 17,50 ч. или 18,50 ч. е явна техническа грешка. Краят на проверката в 17,50 ч. е отразен и в Книгата за резултатите от проверката на патрулно-постовата дейност (л. 60), а продължителността на действията на патрула на този установъчен пункт е посочена в Часовия им график, приложен на л. 61. Неконкретизирането на извършилите нарушение водачи на МПС с посочване на номерата на автомобилите им не касае нарушението, извършено от страна на Ампов, поради което не е необходим елемент от съдържанието на заповедта. ВАС не констатира нарушения при съставянето на Протокол за изслушването на Ампов, рег. № 19577/13.10.2010 г. (л. 7 и 8). В касационната жалба този довод не е конкретизиран, поради което не може да бъде обсъден и изследван подробно от съда. Неоснователен е и доводът, че Ампов не е бил запознат с материалите, събрани в дисциплинарното производство, поради което е било нарушено правото му на защита. Сам той, видно от Докладна заиска рег. № 18843/05.10.2010 г. (л. 9), фактически се съгласява с констатациите от справката, твърдейки "...не съм забелязал кога са тръгнали автомобили от паркираните автомобили и не съм наложил наказания на тях", което сочи на предварителното познаване на вмененото му обвинение. Последното към този момент (05.10.2010 г.) е било формулирано единствено в Справка рег. № 18729/01.10.2010 г. (л. 10). Освен това, в съдебната фаза касаторът е имал пълен достъп до всички относими доказателства, възползвал се е от него и е организирал защитата си. Законосъобразно е и налагането на наказание "порицание" при условията на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Безспорно установено по делото е налагането на Ампов на наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца със заповед рег. № 348/15.09.2010 г. на началника на РУП. Извършеното ново нарушение е в срока на изтърпяване на предишното наказание, поради което и на посочения текст от ППЗМВР (чл. 227, ал. 1, т. 1), следва на служителя да се наложи наказание "порицание". По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС