Решение № 14100 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 799/2015 г.

Решение № 14100 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 799/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Петко Димитров Деведжиев от град Кърджали срещу заповед рег. № 8121К-3098/22.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ служебното му правоотношение е прекратено, като възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия, по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Деведжиев е заемал длъжността директор на Областна дирекция на МВР - град Кърджали, като служебното му правоотношение на тази длъжност е възникнало след като е упражнил правото си на пенсия. Видно от приложеното по делото писмо изх. № К-3101/16.12.2014 г. на Национален осигурителен институт - Териториално поделение Кърджали, на жалбоподателя е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане № 36/08.10.2010 г., считано от 01.08.2010 г. С оспорената заповед е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, която разпоредба предвижда прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители от МВР, когато това правоотношение е възникнало след като държавният служител е упражнил правото си на пенсия по инициатива на органа по назначаване. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обосновава следните изводи: Жалбата е подадена в срока по 149, ал. 1 АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния съгласно чл. 227, във връзка с чл. 158, т. 1 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени правното и фактическо основание за постановяване на административния акт, които в случая съвпадат. По същността си това са мотивите, обосноваващи издаването на заповедта. Същите са ясно изразени и дават възможност на адресата да разбере причините за прекратяване на служебното му правоотношение. Ето защо настоящият състав приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на формата, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Спазени са и административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването, като при условията на чл. 228, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателя е определено обезщетение за неспазен срок за предизвестие. Както се посочи, заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването, поради което предложение от главния секретар на МВР не е необходимо. Съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР (отм.) изискването за изготвяне на предложение не е задължителен елемент от процедурата, тъй като изготвянето му е предвидено само като възможност и органът по назначаване сам преценява дали да се възползва от това свое правомощие. В случая законовото правомощие не е упражнено от главния секретар на МВР, на това не опорочава процедурата по издаването на оспорената заповед. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 226, ал. 1, т. 15 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаването, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят Деведжиев е назначен като държавен служител след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 01.08.2010 г. Следователно изискванията на приложимата правна норма са изпълнени - правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение. Ето защо настоящият състав приема, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст, а правомощието на органа в този смисъл е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Доводът, че оспорената заповед е издадена в нарушение на целта на закона също е неоснователен. Както вече се посочи правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено при условията и в границите, очертани от закона, а с издаването на административния акт е постигнат нормативно установения резултат. По този начин е осъществена и целта на закона, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,