Решение № 11096 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Балтова и М. Балтов, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Кънева, против Решение 179/29.05.2023 г., постановено по административно дело 667/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което са отхвърлени жалбите им срещу Заповед 10-00-1864/30.06.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, нареждаща премахването на незаконен строеж Навес с барбекю, находящ се в УПИ XVI-85, кв. 200 по регулационния план на гр. Стара Загора. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на процесната заповед, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи относно отсъствие на търпимост на строежа. Касационната жалба се поддържа от адвокат Кънева по съображения, изложени в писмено становище. Ответната страна Кмет на Община Стара Загора чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Стара Загора е заповед, с която на М. Балтова и М. Балтов, в качеството на извършители и собственици на строежа, е наредено да го премахнат. Строежът е квалифициран като такъв от допълващото застрояване от шеста категория и като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ изграден без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и посредством заключенията на вещи лица, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Установено е, че процесният обект представлява строеж по смисъла на закона, представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване от шеста категория, като неговите характеристики и размери в действителност съответстват на описанието в констативния акт и издадената въз основа на него заповед. Не е спорно обстоятелството, че е изграден в нарушение на изискванията на чл. 148 ЗУТ, без разрешение за строеж. Основният спор по делото касае твърдението на оспорващите, че строежът е търпим и като такъв не подлежи на премахване, като по този въпрос от съществено значение е определяне на периода, през който е бил изграден. След анализ на всички събрани по делото доказателства, правилен е изводът на съдебния състав за това, че строежът е реализиран след 31.03.2001 г., поради което се изключва неговата търпимост. В този смисъл са показанията на един от разпитаните по делото свидетели, но най-вече периодът се установява от отсъствие на процесния обект в договора за доброволна делба на постройките и реалното ползване на имота, сключен на 04.05.2007 г., както и от отсъствието му в кадастралната карта на гр. Стара Загора, одобрена през 2009 г. Установено е, че строежът във вида и размерите, установени от контролните органи, не е отразен в действащата кадастрална карта, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР, съгласно която основните данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти и сгради, отразени в кадастъра, представляват доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Тази законова презумпция не е оборена от страна на оспорващите, поради което следва да се приеме за доказано, че строежът е изграден след 31.03.2001 г., тоест се изключва търпимостта му по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Предвид изложеното, следва изводът, че съдебното решение е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Община Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,