Решение № 3228 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13555/2008 г.

Решение № 3228 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13555/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Кирил Стефанов Бараклийски и Василка Стефанова Терзийска против решение № 212 от 15.08.2008 година по адм. д. № 107/2008 година на Кюстендилския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № 169 от 15.02.2008 година на кмета на община Кюстендил. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че към момента на издаване на оспорената заповед не е изготвен помощен план и план на новообразуваните имоти, поради което границите на имотите не са точно определени и по отношение на тях е неприложим административният ред за изземване, посочен в чл. 34 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Кирил Стефанов Бараклийски и Василка Стефанова Терзийска против отказ на кмета на община Кюстендил, обективиран в заповед № 169 от 15.02.2008 година да изземе части от 68 кв. м. от имот № 1093 и 58 кв. м. от имот № 1016 в местността "Ридо" в землището нас. Граница, община Кюстендил. Възраженията са били, че по отношение на жалбоподателите, като наследници на Ристена Стефанова Бараклийски е налице приключила земеделска реституция. Съседът им - Виктор Стойнев Янев е навлязъл и заградил процесните части от възстановените им с план за земеразделяне два имота. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено само, че Кирил Стефанов Бараклийски разполага със скица № 480 от 14.06.2000 година на имот № 1016 по плана за земеразделяне землището на с. Граница с площ от 1.443 декара. В скицата не е посочено решение за възстановяване право на собственост и преписка, по която такова е било постановено. Съседният имот № 1093 с площ от 2.062 декара е възстановен в стари реални граници на наследници на Ристена Стефанова Бараклийска - двамата жалбоподатели. За него пък не е представена скица. Заинтересованата страна се легитимира, като собственик на земеделска земя с нотариален акт 12.10.1995 година. В него е посочена земеделска земя, застроена с масивна постройка, находяща се в местността "Ридо" с площ от 600 кв. м при вписаните съседни. Един от тях е Кирил Бараклийски. За издаването на нотариалния акт е представена скица от 5.10.1995 година, където имотът е обозначен графично, но без номер. На 23.03.2007 година специалисти от ОД "ЗГ", Кюстендил са посетили имотите на място и са съставили констативен протокол за неправомерно ползване от страна на Виктор Стойнев Янев на 80 кв. м. от имот 1093 и 30 кв. м. от имот № 1916. Областният управител е прекратил образуваната административно-наказателна преписка по съображения, че между спорните имоти е налице контактна зона и все още не е изработен помощен план и план на новообразуваните имоти, за да се установят точно правата на заинтересованата страна, като бивш ползвател. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е заличил поради невнасяне на определения хонорар в дадения на жалбоподателите срок. При тези данни по делото съдът е приел, че и двете страни в спора са с установени материални права на собственост върху съседните имоти. Приповторил е изцяло доводите на областния управител в резолюцията му № 2 от 13.09.2007 година за прекратяване на административно-наказателната преписка и е счел, че бившият ползвател ползва имота си на правно основание. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 34 ЗСПЗЗ регламентира бърз административен ред за изземване на земеделски имоти от лица, които ги ползват неоснователно и предаването им на собственици с надлежно възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането им. Това са трите основни предпоставки, които подлежат на доказване от страните и на изследване от съда, сезиран с жалба срещу акт на кмета по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ. В конкретния случай съдът не е събрал необходимите доказателства, легитимиращи жалбоподателите, като собственици с надлежно приключено реституционно производство. Така по отношение на имот 1016, възстановен на Кирил Стефанов Бараклийски е налице само скица. Тя обаче е елемент от фактическия състав на възстановяване на собствеността, но не е достатъчна, като доказателство за собственост. Видно от разпоредбата на чл. 18ж, ал. 2 възстановяването се извършва с решение на ОСЗ, каквото не само че липсва по делото, но не е и описано в приложената, като доказателство скица. По отношение на съседния нему имот 1093, възстановен на наследници на Ристена Стефанова Бараклийска (какъвто се явява и Кирил Стефанов Бараклийски) пък е представено само решение № 13-Р от 23.08.2000 година на ОСЗГ. Прави впечатление, че този имот е възстановен в стари реални граници, следователно попада в приложното поле на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. За да се приеме за окончателно завършена процедурата по възстановяване е необходимо прилагането и на скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Такава също липсва. Отделно от това не са установени точно и правата на заинтересованата страна - ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост. Прави впечатление, че в нотариалния акт от 1995 година, на който той се позовава, имотът, конкретизиран само по граници е отразен с площ от 600 кв. м. В същото време заинтересованата страна в обяснение по делото от 16.07.2008 година твърди, че притежава 930 кв. м. земя. На последно място не са изяснени графически границите на имотите и налице ли е застъпване между тях. За да приеме наличие на контактна зона, съдът се е позовал на резолюцията на областния управител. Той на свой ред е направил такъв извод от намираща се по делото скица, изготвена по искане на жалбоподателя. В нея техническият специалист наистина е посочил контура на спорните имоти по картата на възстановената собственост и по заснети имотни граници и е отразил застъпване. То обаче е показано в имоти 1016 и 1093. Скицата съставлява частен документ, който подлежи на проверка в съдебно заседание. Такава може да се извърши единствено с помощта на съдебно-техническа експертиза. Макар и да не е приет помощен план и план на новообразуваните имоти, вещото лице може да извърши проверка за съответствието между признатите на страните права и реално ползваните от тях на базата на съществуващите скици и оглед на място. Жалбоподателите са поискали такава и тя е била допусната. Само невнасянето на определения депозит за вещо лице е причина съдът да заличи вече допуснатата експертиза. По този начин обаче спорът е останал неизяснен от фактическа страна и по отношение наличието на основание за ползването от заинтересованата страна. Липсата на изготвен помощен план и план на новообразуваните имоти не съставлява пречка за изясняване конкретните права на страните по делото, тъй като жалбоподателите са собственици по реда на чл. 18ж, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ - т. е. правата им се установяват с плана за земеразделяне, респективно картата на възстановената собственост в стари реални граници. Те не зависят от плана на новообразуваните имоти. В същото време заинтересованата страна има издадена скица, по която също може да се провери местоположението на имота, за който са му признати собственически права с нотариалния акт от 1995 година. От така изложеното се установява, че съдът е постановил решението си без да изясни основните елементи от фактическия състав на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ и едва на тази база да преценява законосъобразността на индивидуалния административен акт, предмет на оспорване. То се дължи на допуснато нарушение на 171, ал. 4 АПК. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение