Решение № 401 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2010 г.

Решение № 401 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 498/9.03.2010 г. по адм. д. № 505/2009 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 180800511/2.12.2008 г. на ТД на НАП-Русе в частта, с която е определено допълнително задължение за 2003 г. за корпоративен данък над 3653,51 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "МВ Професионал" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 180800511/02.12.2008 г. на ТД на НАП-Русе в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2003 г. над 3653,51 лв и лихви над 2299,32 лв, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия № 800511/16.09.2008 г., актосъставителят е определен със ЗОКО № К800511/04.11.2008 г. на Мими Вутова - началник сектор "Ревизии и проверки-2" в ТД-Русе, издадени на основание чл. 112 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В съдебното производство е приложен ДАПВ № 2632/17.06.2004 г., с който декларираният по справката-декларация за м. 5.2004 г. ДДС за възстановяване 7358,42 лв е прихванат срещу дължимият корпоративен данък за 2003 г. Съдът е приел, че при издаването на ДАПВ е проверявана дължимостта на декларирания ДДС за възстановяване и не е проверявано задължението за корпоративен данък за 2003 г., поради което е приел, че не следва да са налице изискванията на чл. 134 ДОПК за издаването на процесния РА за задълженията за корпоративен данък за 2003 г. на дружеството. Изменение на установените с ДАПВ права може да се извърши по реда на чл. 133 ДОПК, но само относно установените права по ЗДДС. Приел е, че РА не е нищожен и е разгледал спорът по същество. Този извод на съда е неправилен. Видно от приложения ДАПВ № 2632/17.06.2004 г. декларираният по справката-декларация за м. 5.2004 г. ДДС за възстановяване 7358,42 лв е прихванат срещу дължимият корпоративен данък за 2003 г. 7182,54 лв, деклариран в годишната данъчна декларация на дружеството, ведно с 201,40 лв лихви, изчислени до 17.06.2004 г. Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ права на дружеството може да се извърши само при условията на чл. 133 ДОПК. В случая с цитирания ДАПВ данъчната администрация е признала, че дружеството за м. 5.2004 г. има право на ДДС за възстановяване в посочения размер, а също, че корпоративния данък за 2003 г., дължим от дружеството е в размера, посочен в годишната данъчна декларация. При издаване на ДАПВ данъчната администрация е признала насрещните права и задължения и е извършила прихващането им. Изменение на така признатите права може да се извърши само при условията на чл. 133 и 134 ДОПК. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК в случаите на чл. 133, ал. 2 ДОПК нова данъчна ревизия се възлага от териториалният директор, който определя и компетентния да я извърши данъчен орган. Заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за определяне на компетентен орган са издадени от Мими Вутова - началник сектор "Ревизии и проверки-2" в ТД-Русе, която не е компетентна по чл. 134 ДОПК да възлага извършването на ревизия по чл. 133 ДОПК и определените от нея ревизиращи органи и актосъставител не са редовно овластени по ДОПК, а съдът следваше да обяви ревизионния акт за нищожен вместо да решава спора по същество. Решението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него следва да се постанови обявяване на РА в тази част за нищожен. В необжалваната част решението е влязло в сила. Искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от съда с решението. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,