Решение № 4500 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2011 г.

Решение № 4500 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Инвестмънт секюрити груп" ЕООД гр. Варна срещу решение № 2856 от 13.06.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2644/2011 г., с което е отхвърлено оспорването на заповед № ОЗ-201/07.03.2011 г. на директора на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, за отнемане на издадения на дружеството лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 1221/05.11.2007 г. за охрана на имуществото на физически или юридически лица за територията на цялата страна. Подробни съображения се излагат в жалбата. Ответникът по касационната жалба - директорът на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, е представил писмено възражение, с което поддържа, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и иска да се остави в сила. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена на 07.07.2011 г., в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при връчено съобщение за решението на 23.06.2011 г. Разгледана по същество е неоснователна. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. Касаторът е титуляр на лиценз № 1221/05.11.2007 г. за извършване на частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частна охранителна дейност /ЗЧОД/ - охрана имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна. За да отнеме издаденият облагоприятстващ административен акт, компетентният орган - директорът на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР (арг. - чл. 14 от ЗЧОД) е счел, че с оглед започнато наказателно преследване срещу физическото лице, управляващо и представляващо "Инвестмънт секюрити груп" ЕООД, е налице предпоставката по чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗЧОД за погасяване на учреденото в полза на дружеството субективно право за извършване на частна охранителна дейност. От приложените по делото писмени доказателства е установено, че срещу Иван Георгиев Иванов - едноличен собственик и управител на касатора е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по смисъла на чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - дознание № 473/2010 г. по описа на РУП - Провадия. С постановление от 01.04.2011 г. на районен прокурор при РП Провадия, наказателното производство е прекратено, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Постановлението за прекратяване е влязло в сила на 14.04.2011 г. - след издаване на заповедта на директора на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР за отнемане на лиценза. Решението е законосъобразно. Направените фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗЧОД лиценз не се издава, а издаденият се отнема, когато срещу едноличния търговец, управителя или чл. на управителния орган или неограничено отговорния съдружник в командитно или събирателно дружество е започнато наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. При наличие на предвидените в посочената норма предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка. При данните по административната преписка решаващият съд обосновано е приел за осъществен фактическия състав, при който може да се отнеме издадения лиценз на визираното в акта фактическо и правно основание. Самият факт на водено досъдебно производство срещу лице, което управлява и представлява търговеца, снабден с лиценз за извършване на частна охранителна дейност (арг. - чл. 13 от ЗЧОД и чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ), съставлява основание за прекратяване на правата, произтичащи от този лиценз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗЧОД. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК от първоинстанционния съд. При постановяване на атакуваното решение не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, вкл. представените доказателства относно прекратяване на наказателното преследване и въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. Постановлението за прекратяване на досъдебното наказателно производство срещу Иван Георгиев Иванов - едноличен собственик и управител на касатора, няма ретроактивно действие, а следователно и правоунищожаващ ефект досежно фактическото основание на оспорената заповед. Действието на прокурорския акт е "ех nunс", поради което прекратяването на наказателното производство е правопогасяващ юридически факт, чието действие не може да опорочи вече възникналото и упражнено от органа субективно право. Следователно като е обсъдил новопредставените писмени доказателствата, хронологически следващи проявлението на релевантния за спора юридически факт (наличието на водено срещу управителя на дружеството наказателно производство) и като е приел, че прекратяването на наказателното производство с постановление от 01.04.2011 г. на районен прокурор при РП Провадия не променя крайния извод за законосъобразност на заповед № ОЗ-201/07.03.2011 г. на директора на главна дирекция "Охранителна полиция" при МВР, Административен съд София - град не е нарушил процесуалния закон - чл. 168, ал. 1 от АПК, чл. 146 от АПК. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на атакуваното решение и същото следва да се остави в сила като обосновано и постановено в съответствие със закона. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд