Решение № 361 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2010 г.

Решение № 361 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба Елка Димитрова Ставрева, Георги Иванов Ставрев, Катерина Димитрова Пенева, Димитра Венциславова Ставрева и Надежда Венциславова Ставрева, чрез Катерина Пенева срещу Решение № 282 на МС от 5.05.2010 г. за изменение и допълнение на Решение № 645 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 74 от 2006 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Софийски околовръстен път - южна дъга", участък "Симеоновско шосе - бул. България, от км 44+720 до км 49+291,40", намиращи се на територията на област София - Обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г в частта, с която са отчуждени 111 кв. м от ПИ № 1016, кв. 80, м. "Кръстова вада - южен парк" в частта относно размера на обезщетението. Претендира изменение на решението с определяне на равностойното обезщетение за отчуждаваните имоти тъй като обезщетението за отчуждения имот е силно занижено, тъй като не съобразена със средните пазарни цени на имотите в района, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждените имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС е обективна и е съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 282 на МС от 5.05.2010 г. за изменение и допълнение на Решение № 645 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 74 от 2006 г.) е отчужден имот 111 кв. м. от ПИ № 1016, кв. 80, м. "Кръстова вада - южен парк", за който е определено обезщетение в размер на 24 973 лева. От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждаваните имоти, и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 8.12.2009 г., равностойното парично обезщетение, възприето и от административния орган, е определено при оценка от 24 973 лева. По делото е допусната първоначално единична, а впоследствие и тройна съдебно-оценителна експертиза със задача към назначените вещи лица да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждаваните части от имоти, която да съответства на правилата на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. В представеното на 10.12.2010 г. и неоспорено надлежно от ответната и заинтересованите страни заключение на вещите лица, равностойното парично обезщетение е определено на стойност от 59 371,68 лв. за отчуждената част от 111 кв. м. от ПИ № 1016, кв. 80, м. "Кръстова вада - южен парк", Заключението е изведено въз основа на три сделки, вписани в службата по вписвания - София, извършени в 12-месечния период по § 1а, 1, т. 2 от ДР на ЗДС (18.05.2009 г.), и касаеща недвижими имот, намиращ се в близост до отчуждавания по смисъла на т. 4 от цитирания вече § и имащи подобни на него характеристики. Заключението е възприето от съда, като обективно и компетентно дадено по поставената задача. По изложените съображения настоящият състав, приема, че стойността на дължимото на жалбоподателите равностойно парично обезщетение, следва да бъде съобразена именно с размера, определен въз основа заключението на тройната СТЕ, приета от съда. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват направени такива в размер общо на 1600 лв., от които 200 лв. - депозит за вещо лице и 1400 лв. за адвокатско възнаграждение, за което с оглед фактическата и правна сложност на делото и предпоставките на закона не се установи прекомерност. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,