Решение № 11542 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2487/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Х. В. Тодоров срещу Решение 487 от 18.01.2024 г. по адм. дело 7559/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата са наведени доводи за допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост на обжалвания съдебния акт касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане решението да бъде отменено и се претендира присъждане на разноски. Ответникът Медицински център Сърце и мозък ЕООД, ЕИК 200362670 /с предишно наименование Медицински център Европейска кардиология ЕООД/, чрез процесуалните си представители адв. А. Кукушева от САК и адв.Д. Стоянов от САК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 487 от 18.01.2024 г., постановено по адм. дело 7559/2023г., Административен съд София-град е изменил Заповед за налагане на санкции РД-253С-338/03.07.2023 г., издадена от вр.и.д. управител на Национална здравноосигурителна каса, с която на основание чл.416, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022г., на Медицински център Европейска кардиология ЕООД са наложени 19 (деветнадесет) санкции финансова неустойка, всяка в размер 150 (сто и петдесет) лева, за деветнадесет нарушения чл. 217 и чл. 218, ал. 2, 1Б. т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и приложение 2б към него, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, като съдът намалил размера им от 150 (сто и петдесет) лева на 50 (петдесет) лева за всяка от тях, общо от 2 850,00 (две хиляди осемстотин и петдесет) лeва на 950,00 (деветстотин и петдесет) лева и е присъдил разноски. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е незаконосъобразен единствено в частта му, касаеща индивидуализацията на размера на наложените санкции, тъй като административният орган не е изложил мотиви, от които да е видно защо са наложени такива в максималния размер, предвиден от чл.416, ал.1 от НРД за МД 2020-2022 г., поради което този размер на санкциите е необоснован. Решението е валидно, допустимо и правилно. Със Заповед ВД25-399/26.05.2023 г., изменена със Заповед РД-25-425/29.05.2023 г., вр. и.д. управител на НЗОК е наредил на основание чл. 72, ал.2 ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО във връзка с Глави двадесета и двадесет и първа от НРД за МД-2020/2022, да бъде извършена пълна планова проверка на Медицински център Европейска кардиология ЕООД, със задача: контрол по изпълнение на Договор 222592/19.022020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Въз основа на проверката е бил изготвен Протокол РД-25-425-I от 02.06.2023 г. В същия са обективирани констатации на проверяващия екип досежно установени 19 бр. нарушения на изискванията на чл. 217 и чл.218, ал.2, IБ, т.1, чл. 219, ал.1 от НРД от НРД за МД за 2020-2022 и Приложение 2Б към него, както и на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. Протоколът е редовно връчен на лечебното заведение, което не е подало писмено становище до управителя на НЗОК. Въз основа на горното и на основание чл. 74, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 412, ал.2, чл.413 и чл.422 от НРД за МД 2020 2022 г. е била издадена процесната Заповед за налагане на санкции РД-253С-338/03.07.2023 г. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени до установеният им от чл.416, ал.1 от НРД за МД 2020-2022г. минимум, тъй като в заповедта на вр.и.д. управител на НЗОК липсват мотиви относно размера на наложените финансови неустойки. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка и респективно не е изложил мотиви, свързани с индивидуализацията на размерите на наложените санкции, а единствено такива, свързани с фактическия състав на нарушенията. Бланкетното посочване, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т. 19 е съобразен с честотата и тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява същинско излагане на мотиви за налагане на 19 броя санкции в предвидения от НРД максимален размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита и препятства съдебната проверка за неговата законосъобразност. Решението на Административен съд София-град е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, заявената акцесорна претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена. Следва да бъде отхвърлено и направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация. Същото е обективирано в молба от 18.09.2024г., приложена на л.22 от касационното дело, подадена от адв. Д. Стоянов от САК. Посочено е, че се претендира присъждане на държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер за втората инстанция. Ответникът по касация не е заплащал държавна такса за производството пред касационната инстанция, а заплатената такава за първоинстанционното производство е присъдена в негова полза с процесното решение на АССГ. В касационното производство ответникът е представляван от адвокат, а не от юрисконсулт, поради което няма как съдът да определи размер и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на лечебното заведение е представил пълномощно, но не и договор за правна помощ, от който да е виден конкретен размер на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство, с оглед което не са налице основания за присъждане на такова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,