Решение № 1880 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2010 г.

Решение № 1880 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" срещу решение № 561 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 1151/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № 4 от 03.02.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Иван Цветанов Истатков на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Иван Цветанов Истатков, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за недопустимост на касационната жалба поради липса на правен интерес и алтернативно я счита за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, а ако се разгледа по същество - за потвърждаване на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената проверка за допустимост на касационното оспорване, приема за установено следното: В настоящото производство са представени писмени доказателства - 2 броя заповеди, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Видно е, че със заповед № 22/26.05.2010 г. е отменена оспорената заповед № 4 от 3.02.2009 г., а със заповед № 3/9.06.2010 г. служителят Иван Цветанов Истатков е възстановен на работа. Същите обаче не обуславят недопустимост на касационната жалба, тъй като тя е подадена преди издаването им и при наличие на правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Ирелевантно е, че органът по назначаването сам е отменил уволнителната заповед, която вече е била отменена с първоинстанционното съдебно решение, поради което не подлежи на обсъждане въпроса дали е имал правомощието да го стори. Отмяната на оспорения административен акт в рамките на касационното производство в случая не може да бъде приравнена на оттегляне на акта по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК, предвид липсата на изискуемото се от ал. 2 на разпоредбата съгласие от страна на оспорващия. Затова съдът счита, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 4 от 3.02.2009 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", с която е прекратено служебното правоотношение на Иван Цветанов Истатков, заемащ длъжността началник на отдел "Лицензии" в дирекция "Регулиране", на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При събраните по делото доказателства настоящата инстанция счита, че така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът е приел, че основните спорни въпроси за определянето на размера на осигурителния стаж на Иван Цветанов Истатков са дали стажът му като чл. на СД на "Товарни автомобилни превози" ЕАД следва да взет предвид и дали по отношение на този стаж следва да се приложи нормата на чл. 9, ал. 8 от КСО, както и дали по време на обучението си във ВМЕИ "Ленин" от 1968-1974 г. същият е прекъсвал, дали е работил по време на прекъсването, за да възстанови студентските си права, ако е бил редовна форма на обучение, а ако е бил задочно или вечерно - то какво е работил през този период. По отношение на втория спорен въпрос - работил ли е Иван Цветанов Истатков по време на обучението си във ВМЕИ "Ленин", съдът правилно е приел, че Законът за висшето образование (отм.) в редакцията му, касаеща периода на следване, предвижда, че студентите са длъжни да полагат изпитите си най-късно до края на поправителната изпитна сесия и че тези от тях, които не издържат поправителните си изпити, по преценка на ректора или се отстраняват от висшето учебно заведение, или повтарят учебната година. Следователно правилен е изводът на съда, че нормата на закона не изисква постъпване на работа за определен период от време като условие за прекъсване или повтаряне на учебната година и поради това е останало недоказано твърдението на административния орган, че в периода 1970-1971 г. Иван Цветанов Истатков е извършвал трудова дейност. По отношение на първия спорен въпрос - приложима ли е нормата на чл. 9, ал. 8 от КСО за времето, когато Иван Цветанов Истатков едновременно е осъществявал трудова дейност към Министерство на транспорта и е бил чл. на СД на държавно дружество, съдът правилно е приел, че тя не е приложима в случая. Разпоредбите на материалния закон имат действие само занапред, а това предвиждане на КСО е от дата 1.01.2002 г. и не може да се отнесе към процесния период, който се явява минал спрямо момента на влизане в сила на тази разпоредба. На второ място, правилно съдът е съобразил, че това законово разписание за преобразуване на стажа се прилага при определени хипотези, каквито при наличните доказателства не са налице. С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че неправилно е бил преобразуван трудовият стаж на Иван Цветанов Истатков за времето от 1.07.1993 г. - 1.04.1999 г. от 5 години и 9 месеца на 7 години, 2 месеца и 12 дни, поради което законосъобразен и обоснован е изводът, че към датата на издаване на обжалваната заповед служителят е имал навършени 63 години и общ осигурителен стаж от 36 години, 2 месеца и 7 дни, чийто сбор не прави изискуемите 100 точки. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяната му. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение