Решение № 14136 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2018 г.

Решение № 14136 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Л. Тодоров, подадена чрез пълномощник адв. Е. Арнаудов срещу Решение № 7637 от 12.12.2017 г. на Административен съд – София-град, постановено по административно дело № 1268/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство – автомобил с рег. [рег. номер на МПС], приложена на 19.09.2017 г. от полицейски орган от сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" при СДВР. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от мотивите на съдебния акт не става ясно коя от трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) е налице. Счита, че съдът неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. В тази насока счита, че от показанията на св. Иванов се установявала възможността за свободно преминаване на пешеходци по тротоара до паркирания автомобил, поради което не е налице и основанието за налагане на ПАМ. В заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна мярка. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган от сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" при СДВР, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е ценил фактите и е направил обоснован извод за наличие на третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Върховният административен съд, първо отделение, счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд – София-град е приел от фактическа страна, че на 19.09.2017 г. около 09, 20 часа лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на Л. Тодоров е бил паркиран в гр. София, на ул. "Баба Илийца" срещу бл. 3 към ул. "Добрич" върху тротоара, като е създавал пречки за движението на пешеходците. На същата дата и час е направен снимков материал на паркираното превозно средство и разпоредено репатрирането му от полицейски орган от сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" при СДВР. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че принудителната мярка е приложена от компетентен орган и е в съответствие с материалния закон. Съдът приема, с оглед на представените по делото снимки и показанията на разпитаният по делото свидетел Б. Иванов, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя е паркиран на тротоара, с което затруднява движението на пешеходците по тротоара, поради което е налице втората и третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП – паркираното пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че от мотивите на съдебния акт не става ясно коя от трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДВП за налагане на ПАМ е установена по делото. В оспореното решение ясно е посочено, че се приема за доказана втората и третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП – паркираното пътно превозно средство на тротоара създава опасност за пешеходците, като участници в движението и прави невъзможно преминаването им по тротоара. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно е обсъдил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. По делото е безспорно установено от представения снимков материал, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Иванов, че на 19.09.2017 г. около 09, 20 часа лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на Л. Тодоров е бил паркиран в гр. София, на ул. "Баба Илийца" срещу бл. 3 към ул. "Добрич" върху тротоара. Спорен е бил въпроса дали паркираното на тротоара моторно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници. Правилен е извода на съда, че паркирането на превозно средство на тротоара създава опасност за движението на пешеходците, като участници в движението, поради което е налице материалноправното основание по чл. 171, т. 5, б. "б", предложение второ от ЗДвП за налагане на ПАМ - преместване на паркираното пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, когато създава опасност за преминаването на другите участници в движението. Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице материалноправното основание за налагане на ПАМ, тъй като от показанията на разпитания по делото свидетел Иванов се установявала възможност на пешеходците да преминат покрай паркираното на тротоара превозно средство, тъй като релевантния за спора факт е дали превозното средство е паркирано на тротоара, а с установяването му се приема, че е създадена опасност за движението им, като участници в движението, тъй като тротоара е предназначен само за движение на пешеходци, което следва и от легалната дефиниция на понятието "тротоар", дадена в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, както и от забраната по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДВП за паркиране на превозни средства на места, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. С оглед на горното, като е приел законосъобразност на наложената ПАМ, съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Направил е обосновани фактически изводи и е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение