Решение № 8812 от 11.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Агенция "Пътна инфраструктура", подадена срещу решение 2328 от 25.11.2021 г., постановено по адм. дело 1658/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на А. Ташков е отменена заповед ЧР-СП-451/02.06.2021 г., издадена от касатора за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът А. Ташков, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. За да се произнесе, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Ответникът по касация е заемал длъжността директор на Областно пътно управление - Пловдив, считано от 26.03.2021 г., на която длъжност е възстановен, след като в периода от 21.03.2013 г. до 25.03.2021 г. е бил избран за [заличен текст] за три мандата. Установява се, че преди това, а именно на 15.06.2010 г. на основание чл. 53 и 54 от ЗЗКИ, му е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво "секретно" 3275. Разрешението е валидно до 15.06.2014 г., като на 18.12.2012 г. на основание чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗЗКИ ДКСИ е прекратила издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация поради отпадане на необходимостта. Няма спор, че към 26.03.2021 г. по длъжностна характеристика Ташков следва да разполага с достъп до класифицирана информация до ниво "поверително", каквато характеристика е била утвърдена на 01.07.2015 г. в АПИ, с която характеристика същият се е запознал на 26.03.2021 година. Именно липсата на разрешение за достъп до класифицирана информация е причината органът по назначаването да приеме наличие на обективна невъзможност за изпълнение на длъжността и да прекрати служебното правоотношение на Ташков в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл с процесната заповед от 02.06.2021 година. При тези доказателства обоснован е изводът на съда, че оспореният индивидуален административен акт не е нищожен, но е издаден в противоречие с материалния закон. Не е изпълнен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, на основание на която разпоредба е прекратено процесното служебното правоотношение, а именно - създадената обективна невъзможност да не зависи от волята на страните по правоотношението. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Правилно съдът е приел, че в случая предпоставките на посочената норма от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени, тъй като фактическото основание - липсата на необходимото ниво на достъп до класифицирана информация, не се дължи на поведението на служителя, а е в резултат от бездействие на органа по назначаването. Не е проведена процедура за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на чл. 54 и следв. от ЗЗКИ, не е постановен и отказ за достъп по отношение на служителя. Инициирането на процедурата по чл. 47, ал. 1 от ЗЗКИ е задължение на администрацията, а не на служителя. Създалата се фактическа обстановка не се явява непреодолима за страните по правоотношението. Затова е обоснован изводът на съда, че тази ситуация се дължи на бездействие от страна на администрацията, при наличие на задължение за извършване на конкретни действия, поради което за служителя не следва да има неблагоприятни правни последици под претекст за обективна невъзможност да заема длъжността. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че решението на административния съд не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1800 лева адвокатски хонорар, които следва да се заплатят на А. Ташков от Агенция "Пътна инфраструктура". Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,