Решение № 7544 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 377/2017 г.

Решение № 7544 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 377/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Р. срещу решение № 29 от 6.12.2016 г., постановено по адм. д. № 242/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Р., VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Ответникът - Й. С. С. от с. Н., Русенска област, чрез адвокат М. Б., моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - гр. Р. е отменил решение № 2153-17-85 от 6.07.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Р. и потвърденото с него разпореждане № 2140-17- 237 от 26.04.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Р. Преписката е върната на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Р. за ново произнасяне по заявление № 2113-17-168 от 12.02.2016 г., съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Но приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не съдържа анализ, който да е обоснован с оглед релевантността на доказателствата към приложимите правни норми. За периода 23.08.1974 г. - 6.02.1976 г. С. работи като "ученик - шлайфист" и "шлайфист" в завод "Дунарит". При условията на чл. 192 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е изискал предоставяне на информация от "Дунарит" АД в смисъл, длъжността "шлайфист" в кое структурно звено (отдел, сектор, цех) е била изпълнявана, както и това структурно звено част ли е от производството на пиротехнически средства, димки, димни смеси, взривни вещества, барути и бойни примеси, както и при наличие на документи - същите да бъдат представени. В писмо изх. № 2572 от 14.09.2016 г., подписано от изпълнителния директор на Дружеството, изрично е посочено че в периода 23.08.1974 г. - 6.02.1976 г. С. е заемал длъжността "шлайфист" в Цех 600, който не е част от производството на взривни вещества, ремонт и унищожаване на бойни припаси. В т. 4 от писмото изчерпателно са отразени цеховете, които са заети в тези производствени дейности. В заключението на вещото лице е посочено, че като допълнителна основна дейност, предприятието е специализирано за машиностроителна продукция, а Цех 600 е бил към основните производствени звена за машиностроителна продукция. Съдът не е съобразил, че съгласно експерта, длъжността попада в отдел "Механичен", но който е обслужвал производството в цех "Инструментален", а трудовите функции са били механична обработка на детайли за инструменти и матрици. При изпълнение на тези функции кандидатстващия за пенсия реално не е участвал в производството на взривни вещества, ремонт и унищожаване на бойни припаси, независимо от предмета на дейност на предприятието. От заключението на вещото лице се установява, че за периода 23.08.1974 г. - 6.02.1976 г. С. е осигуряван за трета категория труд. В тази връзка неправилен е изводът, че през цитирания период лицето е полагало труд от втора категория при условията на т. 39 ПКТП. С оглед приложението на последната норма, през този период и следващи такива до 20.07.1990 г., следва да се има предвид, че тя е била в редакцията, обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г. и в записа си е обхващала работници, заети непосредствено в производството на нитроглицерин, нитроглицеринови, пироксилинови и димни барути и заряди от тях, динамит, гърмящ живак, оловен тринитрорезорцинат, тетрацен, азит и тетрил; в леене и пресоване на тротил и в работа с тротил; в производството на капсулни състави и пълнене на капсули с гърмящ живак, азид, оловен тринитрорезорцинат и тетрацен; в разснарядването на бойни припаси; в производството на пиротехнически състави и пресовки от тях, на базата на магнезий, бариев прекис, смола 211, идитол, стронциев нитрат; в херметизирането на боеприпаси с асфалт и лакове, които се разтварят и разреждат с ацетон, толуол, бензол, етилацетат и бутилацетат. В така посочените производства и при свързаните с тях условия на труд С. не е работил. Разпоредбата на т. 39 ПКТП (отм.), в редакцията, на която са се позовали както административният орган, така и съдът, е в изменението обн., ДВ, бр. 58 от 20.07.1990 г. и е влязла в сила от същата дата, съгласно т. 69, ал. 2 ПКТП. Следователно, последната редакция, съдържаща запис относно работници и инженерно-технически работници до началник (ръководител) включително на отдел (служба, звено, лаборатория): технологичен, ОТКК, енергиен, механичен, техническа безопасност от фирми и предприятия за производство на пиротехнически средства, димки, димни завеси, димни гранати, взривни вещества, барути и при производството, ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи, както и работници, изпълняващи товаро-разтоварните и превозните работи, не е приложима към процесени периоди до 20.07.1990 г. Според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Нормата на т. 39 ПКТП (отм.) е материално-правна и следва да се прилага в редакцията й, такава каквато е била към момента на полагане на труда. Това законодателят възприема като "действащите дотогава разпоредби". Текстът на чл. 168, ал. 1 АПК включва задължението на съда да издири и приложи правилно материалния закон, като правната квалификация, дадена от административния орган, не е обвързваща за него. По аргумент на чл. 104, ал. 1 КСО кой труд към коя категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труд, се определя с нормативен акт, какъвто е бил ПКТП (отм.)., а по-късно НКТП, независимо дали уредбата за даден период е била благоприятна за осигуреното лице. В тази връзка не може да бъде прието, че приложението на действащ нормативен акт води до влошаване на положението на жалбоподателя. Нормативното разрешение на чл. 2, т. 11 НКТП, в сила от 1.01.2000 г., не включва шофьорите, а само работниците, заети непосредствено в производството на пиротехнически средства, взривни вещества, барути и в производството, ремонта и унищожаването на боеприпаси. Предвид изложената нормативна уредба, разпоредбата на т. 39 ПКТП, в редакцията й след 20.07.1990 г., следва да бъдат съобразени процесните периоди след тази дата до 1.01.2000 г. По делото, от осигурителя "Дунарит" АД, е представена съхранена длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил до 25 тона, подписана от Й. С. С. на 25.10.1999 г. В нея, в т. т. 14 и 15 от раздел Правомощия/Задължения са посочени и тези да вози ВВ след специален инструктаж на товародателя им, както и да има завършен курс по АDR при превоз на ВВ, материали и опасни товари. От цялостното съдържание на така цитираната длъжностна характеристика, не се налага извод, че работникът следва да осъществява цитираната дейност през всеки работен ден или преимуществено. Той трябва да отчита пред диспечера всяка сутрин пътния лист от предния ден и да получава задача за настоящия - т. 11 от същия раздел; да следи за правилното натоварване, разтоварване и разположение на товара върху МПС - т. 13 от същия раздел; да изпълнява работи, за които има необходимата правоспособност и е инструктиран - т. 6 от раздел "Задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд"; той носи отговорност за опазването и съхранението на превозваните товари - т. 4, раздел "Отговорности". Като едно от изискванията за заеманата длъжност е наличието на професионален курс за водач категория "С", а в скоби - удостоверение АДР за превоз на опасни товари. Следователно шофьорът не е имал задължение да превозва само опасни товари, при която дейност е следвало да съблюдава т. т. 14 и 15 от раздел Правомощия/Задължения, а и други товари. В длъжностната характеристика изрично е посочено също така, че при пенсиониране трудът е от трета категория. Протоколът по чл. 70 ПКТП от 19.09.1990 г., без налично удостоверение обр. УП-1, не следва да се обсъжда. Това е така, тъй като съгласно цитираната норма, предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП-1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете трудът. Освен това, на лист 29 от делото, се съдържа представеният от осигурителя списък на работниците от отдел "Автотранспорт" от 9.12.1991 г., полагали труд от втора категория. Този списък се отнася за предходни години и периоди, но в него С. липсва. Свидетелят Т. В. И., който твърди, че му е признат осигурителен стаж от втора категория, е включен в списъка. От заключението на вещото лице се установява, че длъжността "шофьор", заемана от жалбоподателя, е попадала в отдел "Автотранспорт", като товарните автомобили са ползвани за обслужване на товаропотока от и към дружеството. При необходимост са ползвани за превоз и на взривни вещества, боеприпаси и компоненти за тяхното производство до клиенти и складове на дружеството. Автомобилите, сертифицирани по АДР, са ползвани и за превоз на взривни вещества, боеприпаси и компоненти за тяхното производство. Жалбоподателят по първоначалното дело е представил ADR (АДР) - свидетелство за обучение от 8.07.1998 г., което важи до 7.07.2003 г. Друго свидетелство за предходен период не е било представено, което означава, че от 12.06.1995 г. до 8.07.1998 г. лицето не е могло да извършва превози на опасни товари, тъй като Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) е ратифицирана от 37-то Народно събрание на Р. Б. със закон на 16 март 1995 г., обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.1995 г. и е в сила от 12.06.1995 г. Представените товарителници са от 7.12.2000 г. и от 11.12.2000 г., т. е. след 1.01.2000 г. Казаното се отнася и до протокол № 67020-03 от 25.10.2000 г. за проверка на превозно средство за съответствие с изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR). Във връзка с цитираните доказателства се съобразява, че нормата на чл. 2, т. 11 НКТП, в сила от 1.01.2000 г., не включва шофьорите, а само работниците, заети непосредствено в производството на пиротехнически средства, взривни вещества, барути и в производството, ремонта и унищожаването на боеприпаси. Предвид установеното производство на завод "Дунарит" и на машиностроителна продукция, обсъдените в тези мотиви доказателства, както и липсата на такива за преимуществено извършване от жалбоподателя по първоначалното дело на превози на взривни вещества, боеприпаси и компоненти за тяхното производство, не може да му бъде признат осигурителен стаж по т. 39 ПКТП и за периода 20.07.1990 г. до 1.01.2000 г., в изискуемия от закона размер и даващ му право да се пенсионира при 15 години осигурителен стаж от втора категория, с оглед и признатия от органите на НОИ друг такъв от 5 месеца и 29 дни от втора категория. Съществено е също така, че лицето не изпълнява условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100. В тази връзка се съобразява също така, че в трудовата книжка е записана само длъжността "шофьор" и липсват официални документи, издадени от осигурителя, установяващи други правнорелевантни факти за наличие на осигурителен стаж по т. 39 ПКТП. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Алинея втора на същия текст предвижда, че осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Член 40, ал. 3 НПОС изисква, документите по ал. 1 и 2 да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Задължението за представяне на цитираните документи е на кандидатстващото за пенсия лице. Същото не е представило дори удостоверение обр. УП-1, в което срещу описания трудов стаж да е посочена съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, по която осигурителят предлага да се зачете труда му. Това логично е наложило първоинстанционният съд да изиска предоставяне на информация от "Дунарит" АД, но последната не може да замести удостоверение обр. УП-1. Удостоверение образец УП-2 изх. № 1223 от 28.04.2015 г. е за периода 1.01.1985 г. - 31.12.1987 г., за който вече бяха изложени мотиви относно нормативната уредба. Пред С. съществува правната възможност да изиска от "Дунарит" АД удостоверение, отразяващо периоди до 1.01.2000 г., в които е управлявал товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, за да се възползва от разпоредбата на т. 53а, предложение второ ПКТП, както и на чл. 2, т. 25 НКТП, даваща му право на втора категория труд, каквито документи не са представени пред пенсионния орган и неправилно съдът е приел, че трябва да бъдат зачетени, тъй като удостоверение обр. УП-3 изх. № 2705 от 10.09.2004 г. и удостоверение обр. УП-2 изх. № 1223 от 28.04.2015 г., не съдържат необходимите данни. Наред с това, лицето може да изиска и други удостоверения по чл. 40 НПОС от "Дунарит" АД за установяване на благоприятни за него факти и обстоятелства. Липсата на други доказателства по делото, извън обсъдените, обуславя на този етап правомерност на постановения от органите на НОИ отказ за отпускане на пенсия. Разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО изисква лицата да са работили 15 години при условията на втора категория труд и да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Изложените в настоящите мотиви съображения налагат извод, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Липсата на доказателства за наличие на осигурителен стаж по т. 39 ПКТП (отм.), в размер на 15 години през процесните периоди и сбор от осигурителен стаж и възраст 100, налагат извод за неоснователност на подадената жалба и законосъобразност на оспорения административен акт. Предвид изхода по спора, разноски в полза на ответника не се присъждат, а касационният жалбоподател не е предявил искане за такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,