Решение № 7739 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2010 г.

Митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, ако, съобразно процедурата по ал. 2, имат достатъчно основания за съмнения, че декларираната стойност представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане, дефинирана в чл. 35 от закона, или, съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия член, декларираната стойност е повлияна от някакви условия или съображения и стойността на това влияние не може да бъде определена.

Когато митническите органи имат съмненията по ал. 1, те могат да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3 . Ако съмненията им остават, митническите органи, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересуваното лице, по негово желание и писмено, за мотивите, на които се основават техните съмнения, и му дават реална възможност да отговори. Крайното решение, както и мотивите, на които то се основава, се съобщават писмено на заинтересуваното лице. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност и във връзка с процедура по чл. 102 от ППЗМ, както и във връзка с чл. 7 от Заповед № 62/99 г. на Началника на ГУМ, според който при внос на идентични стоки с цел да не се създават предпоставки за нелоялна конкуренция се прилагат еднакъв подход и критерии, следва да се определи нова митническа стойност. Според писмо вх. № 9300-58/03.02.06 г. в РМД Бургас, Русе и София няма информация за внесени сходни или идентични стоки. След консултации с отдел МРР при Митница Варна на основание чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 2002/4-3160/13.10.2005 с посочените по-горе номера. При определяне на нова митническа стойност по този ред, съгласно изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗМ, е необходимо последователно прилагане на разпоредбите на ал. 2, т. т. от 1 до 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. В случая не е посочено коя от хипотезите на чл. 36, ал. 2 от ЗМ е приложена. В обжалвания административен акт липсват изложени фактически и правни основания в изпълнение изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП за това защо декларираната стойност не се приема. Не е посочено какви начини и способи са използвани за определянето на новата митническа стойност, поради което за съда е невъзможно да прецени законосъобразността на акта в тази му част. Представената в хода на съдебното производство справка не може да замести липсващите мотиви. Така постановеното решение е правилно. От страна на жалбоподателя пред митническите органи са представени: договор от 05.01.05 г., сключен между "ХАМЕЛЕОН" - ЕООД като купувач и "Флайинг Хокс Интернешънъл Трейдинг Къмпани Лимитид"- Хонг Конг като продавач, който е рамков и без конкретни условия относно цената и вида на стоките; договор за продажба № SC 362/05 от 26.07.2005 г., сключен между същите страни, с конкретно изброяване на вида и количеството на стоките, ед. мярка, цена и обща сума - 32 157 щ. д., срок за плащане - 6 м. след доставката и посочена банка, адрес, SWIFT код., фактура № SMD 362/05 от 10.08.05 г., издадена от продавача на купувача, в която отново са изброени вид, количество на стоките, цена и обща сума - 32 157 щ. д; товарителница NX 148W № TJ978055, в която е посочен износителят - "Флайинг Хокс Интернешънъл Трейдинг Къмпани Лимитид", превозвача - СМА СGМ АД - Марсилия, Франция с океански кораб СМА СGМ ROSSINI; пристанище на товарене - Ксингджанг и пристанище на разтоварване - Варна, контейнер INKU 6115945; килограми - 10 500; измерване - 68 000 куб. м. с отбелязване, че навлото е платено; посочено място на издаване - Тианджин и подпис на превозвача. Номера на контейнера и номера на фактурата са посочени в ЕАД. Представено е доказателство за плащане на сумата - превод, извършен от Корпоративна ТБ - АД - София с дата 01.11.05 г. за преведена сума в размер на 32 157 щ. д от сметката на "ХАМЕЛЕОН" - ЕООД, Варна, България по сметката на "Флайинг Хокс Интернешънъл Трейдинг Къмпани Лимитид"- Хонг Конг по фактура № SMD 362/05 от 10.08.05 г. При така представените доказателства, които не са обсъдени от митническите органи в обжалваното решение, не е ясно защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 35 от ЗМ и от какво са породени съмненията, както и в какво се изразяват тези съмнения, за да се приеме, че те са достатъчни по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ, тъй като отново няма изложени мотиви в тази насока в обжалвания административен акт. Правилно е приел Варненският окръжен съд в мотивите на своето решение, че като правно основание за определяне на нова митническа стойност в решението е посочено само "чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ". Липсват изложени фактически основания за това на коя конкретно хипотеза от изброените в ал. 2 на чл. 36 се е позовал митническият орган и защо именно тя е приложимата при преценка на поредността в изпълнение изискването на ал. 1 от същия законов текст. Нещо повече, в мотивите на решението е посочено, че според писмо вх. № 9300-58/03.02.06 г., в РМД Бургас, Русе и София няма информация за внесени сходни или идентични стоки. Независимо от това, е определена нова митническа стойност на стоките без да е пояснено по какъв начин и въз основа на какви данни е направено това. Правилен е изводът на съда, че представената в хода на съдебното производство от страна на ответниците справка за наличие на информация за поставени под режим внос идентични и сходни стоки, представляваща извлечение от националната митническа база данни "ТРИМИС", не следва да бъде обсъждана, след като тя не е коментирана в мотивите на решението и не е ясно кога митническият орган се е снабдил с нея. С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира, че необсъждането на цитираната по-горе справка - извлечение от система "ТРИМИС", не представлява съществено процесуално нарушение, както твърдят касаторите в своята касационна жалба. Правилни са изводите на съда за липсата на мотиви в обжалвания административен акт, което е пречка за извършване на преценка за неговата законосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалноправните норми. Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът не заявява претенция за присъждане на разноски.