Решение № 13251 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) към Министерство на вътрешните работи за отмяна на Решение 3743/08.06.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 3066/2023 г. С решението, чиято отмяна се иска, е отменен Отказ УРИ: 513-р-32480/14.03.2023 г. на директора на СДВР, с който на основание чл. 89, чл. 90, чл. 91, чл. 92, чл. 93, чл. 111, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), чл. 26, ал. 1, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и чл. 6, ал. 3 от Инструкция Із-417/10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи, е отказано издаването на лична карта на Т. П. Д. по заявление рег. 2784/14.02.2023 г., подадено в 05 РУ СДВР, и преписката е върната на органа за ново произнасяне по подаденото от Т. П. Д. заявление при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е влязло в законна сила на 29.06.2023 г. Искането е подадено чрез пълномощник гл. юрисконсулт Х. Христов. Искателят основава искането си с наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни към датата на постановяване на съдебното решение. Сочи, че след влизане в сила на съдебното решение е осъществена кореспонденция между директора на СДВР и началника на ТЗ ГРАО София-град при главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване (ГД ГРАО) в Министерство на регионалното развитие и благоустройството с оглед предприемане на законосъобразни действия по въвеждане на валиден постоянен адрес на лицето Т. Д., с оглед мотивите на решението на АССГ и при спазване на чл. 111, ал. 2 ЗГР, съгласно която разпоредба предоставяните от ЕСГРАОН данни за гражданската регистрация на лицата имат задължителен характер за останалите информационни системи, извършващи административно обслужване на населението, в т.ч. и НАИФ НРБЛД на МВР. Видно от получения отговор, доколкото лицето е родено преди 2000 г., същото няма предходен постоянен адрес, като същото е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес на основание чл. 90, ал. 1 ЗГР, който да е включен в НКНПА. Искателят сочи, че във връзка изпълнението на съдебното решение е осъществена и кореспонденция между директора на дирекция Български документи за самоличност в МВР и директора на ГД ГРАО в МРРБ за установяване възможността за въвеждане в ЕСГРАОН за лицето Т. Д. на постоянен адрес, съответстващ на адреса, посочен в личния му регистрационен картон към момента на раждането му, в съответствие с мотивите на съдебното решение. От страна на ГД ГРАО е изразено становище, че в резултат на заличаване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на Т. Д. със Заповед СОА22-РД09-1203/13.07.2022 г. на кмета на Столична община, в Национална база данни Население за лицето са въведени данни за адресна регистрация, съгласно които постоянният адрес е в гр. София, район 19 Люлин от 25.11.1980 г., който е извън НКНПА, а настоящият адрес е в [населено място], Община Годеч от 24.11.2008 г. Посочено е че лицето не е заявявало постоянен адрес в район Люлин на Столична община преди заявяване на постоянен такъв в гр. Банка, поради което в резултат на заличаването на постоянния му адрес в гр. Банкя, не може автоматизирано да се възстанови адресът, за който съгласно съдебното решение е прието, че следва да е постоянен за лицето. Изразено е също становище, че за ГД ГРАО, както и за администрацията на район Люлин не възникват задължения по силата на постановеното решение на АССГ за служебно въвеждане на постоянен адрес. Искателят счита, че отказът на ГД ГРАО да въведе в Национална база данни Население (НБДН) като постоянен адрес за Т. Д. посоченият от АССГ, води до обективна невъзможност да се изпълни съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 111, ал. 2 ЗГР, тъй като СДВР не може да издаде лична карта с постоянен адрес, който не съответства на такъв в ЕСГРАОН. Именно отказът на ГД ГРАО, обективиран в писмо рег. УРИ: 13255/29.08.2023 г., според искателя, представлява основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на Решение 3743/08.06.2023 г. Формулирано е искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на АССГ за ново разглеждане при вземане предвид на изложените обстоятелства. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание искателят не се явява и не се представлява. Ответникът по искането Т. П. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неговата неоснователност. Ответникът се представлява от адв. Д. Драгиева, САК. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. За да се произнесе по искането, съдът установи от фактическа страна следното: Административен съд София-град е сезиран с жалба на Т. П. Д. срещу Отказ УРИ: 513-р-32480/14.03.2023 г. на директора на СДВР да му бъде издадена лична карта по заявление рег. 2784/14.02.2023 г., подадено в 05 РУ СДВР. Съдът установява, че в предоставеното на Д. по процедура автоматично попълнено заявление за издаване на лична карта, е посочен постоянен адрес в гр. Банкя, [улица], Столична община, на който адрес се е намирало жилището на бащата на Д., продадено на трето лице, а Д. не живеел там отдавна. Към момента Д. бил бездомен и настанен в Център за временно настаняване Свети Георги в гр. София. С оглед отбелязването в системата, че съдържащият се в заявлението адрес е невалиден, служител на отдел БДС уведомява Т. Д., че следва да заяви нов постоянен адрес. От страна на Д. в заявлението е отбелязано, че вписаният автоматично адрес е неверен, и като такъв посочва друг в гр. София, [жк], [адрес]. Съдът установява, че адресът представлява местоживеенето на Д., записано в личния му регистрационен картон при раждането му, жилище на майка му, с която лицето е живяло до смъртта й през 1998 г. С оглед това посочване, Д. е уведомен, че следва да представи удостоверение за постоянен адрес от район Люлин към Столична община. На 15.02.2023 г. на началника на отдел БДС в СДВР са предоставени издадени на 10.02.2023 г. от Столична община удостоверения, свързани с адресната регистрация на Т. Д., както и препис от личния му регистрационен картон, в който като първи адрес е отбелязан горепосоченият в [жк]. Видно от удостоверенията, в електронния регистрационен картон на Д. липсват пълни данни за неговата адресна регистрация както за постоянен, така и за настоящ адрес, като единствено е посочено гр. София, Столична община. На 09.03.2023 г. Д., чрез процесуалния си представител, е уведомен, че лицето няма връзка с посочения от него постоянен адрес в [жк], като издаването на лична карта с този адрес е в нарушение на правата на собствениците на имота, а издаването на лична карта без адрес или със заличен такъв, какъвто се явява настоящият случай, е незаконосъобразно. На 14.03.2023 г. е издаден оспореният пред АССГ отказ за издаване на лична карта на Т. Д.. При тези фактически данни и въз основа анализ на приложимата нормативна уредба, административният съд приема, че отказът е незаконосъобразен. Приема, че лицето е вписано в регистъра на населението с адреса в гр. София, [жк], [адрес], като проведената служебна процедура, при която адресът е заличен, не е основание да се приеме, че Д. няма постоянен адрес и това не е пречка за издаване на документ за самоличност. Като се позовава на § 1, т. 3 ДР на ЗГР, съдът приема, че доколкото единственият фигуриращ адрес на лицето е този в неговия личен регистрационен картон, то дори и същият да е заличен, лицето се води на този постоянен адрес. Така мотивиран съдът отменя отказа и изпраща преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на Т. Д. за издаване на лична карта. Решението не е оспорено от органа и е влязло в законна сила на 29.06.2023 г. В подкрепа на твърденията си за настъпили нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни, искателят представя документи, от които се установява следното: На 25.07.2023 г. от директора на СДВР е изпратено писмо до началника на ТЗ ГРАО София-град, в което е посочено, че в изпълнение на диспозитива и с оглед мотивите на съдебното решение, в Национална база данни Население следва да бъде въведен валиден постоянен адрес на Т. Д., така както същият е посочен в съдебното решение. В отговор от 03.08.2023 г. на главния директор на ГД ГРАО в МРРБ се посочва, че компетентен орган за извършване на адресна регистрация, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗГР е кметът на общината, на района или на кметството или определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. Изложено е, че съгласно чл. 89, ал. 5 ЗГР адресите на територията на всяка община, на които се извършва адресна регистрация, се определят от кмета на общината, а съвкупността от адресите от всички общини образуват Национален класификатор на настоящите и постоянни адрес (НКНПА) в Република България. Счита се, че в случая се касае за заличаване на адресна регистрация по постоянен адрес съгласно чл. 99б ЗГР, в който случай автоматизирано се възстановяване предходния постоянен адрес. Когато лицето няма предходен постоянен адрес (въведен с чл. 91 ЗГР, в сила от 01.01.2000 г.) и е родено преди 2000 г., в електронния личен регистрационен картон (ЕЛРК) се отразява индикация извън НКНПА, а не невалиден, както сочи директорът на СДВР. Пояснено е, че в ЕЛРК в полето за постоянен адрес, автоматизирано се отразяват данни за жителството на лицето (наименование на област, община и населено място без данни за улица и номер на сграда), което е имало преди заявяване на постоянен адрес. Задължение на всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който следва да е включен в НКНПА. Заключено е, че постоянният адрес се заявява по правилата на ЗГР с изрично заявление до компетентните органи. На 16.08.2023 г. от директора на СДВР е поискано предоставянето на методически указания с писмо до директора на дирекция Български документи за самоличност в МВР във връзка изпълнението на съдебното решение, като е изложена фактическата обстановка по осъществената с ГД ГРАО кореспонденция и е посочено, че съгласно указания да ДБДС от 2016 г., когато актуалният постоянен адрес на лицето е невалиден, не се допуска изпълнение на дейността по издаване на лична карта, поради което отдел БДС в СДВР е в невъзможност да издаде лична карта на лице с невалиден адрес като Т. Д.. На 29.08.2023 г. от директора на ГД ГРАО е изпратено писмо до директора на ДБДС, в което е посочено, че от Решение 3743/08.06.2023 г. на АССГ не произтичат задължения за район Люлин към Столична община, както и за ГД ГРАО за служебно въвеждане на постоянен адрес, като такъв следва да бъде заявен лично от лицето, съгласно чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗГР и се приложат документите по чл. 92, ал. 2 ЗГР. С оглед заличаването на адресната регистрация по постоянен и по настоящ адрес на Т. Д. в гр. Банкя и на основание § 1, т. 3 ДР на ЗГР, за лицето в НБДН се съдържат данни за постоянен адрес в гр. София, район 19 Люлин, от 25.11.1980 г., който е извън НКНПА, и за настоящ адрес в [населено място], Община Годеч от 24.11.2008 г. Тъй като преди заявяване на постоянен адрес в гр. Банкя, лицето не е заявявало постоянен адрес в район Люлин, то в резултат на заличаване на постоянния адрес в гр. Банкя, не е възможно автоматизирано да се възстанови посочения от МВР адрес. На 05.09.2023 г. с писмо от директора на ДБДС, директорът на СДВР е уведомен за резултата от осъществената с ГД ГРАО кореспонденция и становището на последната, че в резултат на заличаването на адресната регистрация на Т. Д. в гр. Банкя със Заповед СОА22-РД09-1203/13.07.2022 г. на кмета на Столична община, не може да бъде възстановен адресът, посочен в ЕЛРК, а именно този в район Люлин, тъй като лицето не е заявявало такъв. Обърнато е внимание, че отговорността за изпълнение на съдебното решение е на директора на СДВР, който следва да се произнесе по подаденото от Т. Д. заявление за издаване на документ за самоличност. При така установените по делото факти съдът приема искането за отмяна за неоснователно. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, на която разпоредба се позовава искателят, актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото. В настоящия случай, твърдяната от искателя обективна невъзможност, която според същия се установява от съдържанието на гореизложената кореспонденция между МВР и ГД ГРАО, не представлява нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната. Обстоятелствата около вписаните в Национална база данни Население данни за постоянен/настоящ адрес на Т. Д. са били известни на органа, както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното такова. Осъществената във връзка с изпълнение на влязлото в сила съдебно решение кореспонденция между държавните институции не представлява и новооткрито доказателство, доколкото и административният орган не е навел други твърдения в подкрепа на отказа си, освен невалидността на автоматично вписания в заявлението за издаване на лична карта постоянен адрес и липсата на представяне от страна на Т. Д. на удостоверение за актуален постоянен адрес в определения му за това срок. Съдържащите се в кореспонденцията разяснения по нормативната уредба в областта на гражданската регистрация и по-конкретно по отношение адресната регистрация на лицата, с оглед която са изложени становища на кореспондиращите си институции по конкретните факти, също не могат да бъдат възприети като нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Поради това, съдът намира, че твърдението на искателя за наличието на такива е недоказано и неоснователно. Независимо от горното, съдът намира за необходимо да посочи, че за административния орган не е налице обективна невъзможност да извърши исканата административна услуга издаване на български документ за самоличност. Представената в тази връзка кореспонденция между институциите може само да доведе до заключението за неглижиране на проблема и прехвърляне на отговорността както между институциите, така и възлагането й в крайна тежест на заявителя, каквато не е целта на закона. Още по-малко, обективна невъзможност може да се приеме, че произтича от постановеното съдебно решение, чиято отмяна се иска, доколкото единствен мотив в тази връзка е твърде стеснителното разбиране, което органът дава на указанията съда по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на съдебното решение. Личната карта освен данните по чл. 16, ал. 1 ЗБЛД съдържа и данни за постоянен адрес на лицето (Арг.: чл. 26, ал. 1, т. 5 ЗБЛД). От своя страна, адресът е част от съвкупността от данни, които отличават едно лице от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права (Арг.: чл. 1, ал. 3 ЗГР). От своя страна, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си и се състои задължително от името на областта, общината и населеното място, като може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент (чл. 89, ал. 1, 2 и 3 ЗГР). Действието по отразяване на адреса на лицето (постоянен и настоящ) в регистъра на населението е адресна регистрация (чл. 91 ЗГР). Именно поради това, и доколкото двете понятия не са еднозначни, съдът, чието решение е предмет на настоящото искане за отмяна сочи, че със заличаването на адресната регистрация, автоматизирано се възстановява предходния постоянен и/или настоящ адрес на лицето (§ 1, т. 3 ДР на ЗГР (отм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.). В тази връзка следва да се отбележи, че искателят неправилно приравнява правните последици на заличаване на адресната регистрация с тези на заличаване на адрес, като данни за последното не са налични по преписката по отношение на нито един от постоянните адреси, с които Т. Д. е бил свързан. С оглед разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и 2 ЗГР и към момента на влизане в сила на решението, не е била налице обективна невъзможност за отразяване на адрес, който съответства на законовите изисквания. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че със Закон за изменение и допълнение на гражданската регистрация обн. ДВ бр. 85/08.10.2024 г. е извършена промяна в разпоредбата на чл. 92 ЗГР, като е предвидена възможност за лицата, които не могат да се регистрират на друг адрес, да се регистрират на служебен адрес по предложение на комисията по чл. 92, ал. 8 ЗГР. С § 12, 13 и 14 на същия закон се предвиждат мерки за преодоляване на проблема с липсата на съответен на законовите изисквания адрес за лицата, които не могат да представят документ по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗГР, който да е вписан в НБДН, а оттам и задължителен за останалите информационни системи, извършващи административно обслужване на населението по силата на чл. 111, ал. 2 ЗГР, включително чрез определяне на служебен адрес на територията на общината за извършване на адресна регистрация. По смисъла на новата разпоредба на § 1, т. 4 ДР на ЗГР, Служебен адрес е адрес на недвижим имот общинска собственост, определен от органа по чл. 89, ал. 5 за извършване на служебна адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес. По този начин законодателят решава наболелия проблем с липсата на документ за самоличност на значителна част от гражданите на Република България, които са в невъзможност да докажат притежание на собствено жилище или ползването на такова на законно основание, на бездомните лица, личен пример за каквито е известно на съда, че е ответникът Т. Д.. По изложените съображения съдът намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно, с оглед на което следва да го отхвърли. Доколкото от страна на ответника не е заявено искане за присъждане на разноски за настоящото производство, такива не се дължат. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,