Решение № 109 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 44/2013 г.

Решение № 109 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 44/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Касационното производство е образувано по жалби на: подс. М. П. П. от гр. С., чрез нейния защитник - адвокат Н. П. и на подс. Д. К., чрез неговия защитник - адвокат Н. А., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 996/2012 г. И в двете жалби са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК Исканията са за отмяната му, оправдаване на подсъдимите, връщане на делото за ново разглеждане или приложение на чл. 55 НК по отношение на подс. К. В съдебно заседание се застъпва становището, че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като е изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита становището за изтекла абсолютна давност за основателно, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 432/20.11.2012 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, е изменил присъда № 240/13.07.2011 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия 4-ти състав, постановена по нохд № 1602/2008 г., като е преквалифицирал извършеното деяние от Д. С. К. и М. П. П. в престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "д", вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК и ги е оправдал за част от предмета на престъплението, както и за разликата в общата стойност от 51 040 000 /неденом./ лв. до 56 335 000 /неденом./ лв., постановил е част от вещите да бъдат върнати на подс. Д. К. и е присъдил направените разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По възражението за изтекла абсолютна давност: Възражението е основателно. Направено от упълномощените защитници, същото следва да бъде уважено, отменени постановените въззивно решение и първоинстанционна присъда и наказателното производство прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Видно от безспорните данни по делото, деянието от двамата подсъдими е било извършено на 07.01.1998 г. Съгласно разпоредбите на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член, който съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, е десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, какъвто е настоящият случай, съобразно приетата квалификация. Следователно, 15 годишният срок, за абсолютната давност, е изтекъл на 07.01.2013 г. и наказателното производство следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение