Решение № 2532 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11618/2019 г.

Решение № 2532 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11618/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Димитрова като законен представител на малолетния Д. М. чрез процесуалния и представител адв. С. Златков подадена против решение № 2774/22.04.2019 г. по адм. дело № 11138/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Димитрова срещу заповед № 3 Д/Д-С-СК-333 от 21.07.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика и е осъдена Е. Димитрова да заплати на П. Маринов сумата от 500 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа становището, че заповедта е издадена при несъществуващо правно основание, тъй като с майката има постоянен контакт и същата е заявила желание да ползва социална услуга. Счита, че малолетното дете Д. не е дете в риск. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да отмени заповедта. Ответникът Д. М. чрез назначения особен представител адв. Т. Георгиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът П. Маринов чрез пълномощника си адв. Н. Свинаров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Сердика намира касационната жалба за неоснователна и недоказана. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – София-град е заповед № 3 Д/Д-С-СК-333 от 21.07.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е разпоредено малолетният Д. М. [дата на раждане] г. с родители: майка - Е. Димитрова и баща – П. Маринов да ползва социална услуга "Оценка на нуждите" към Центъра за обществена подкрепа – ИСДП гр. София за срок от три месеца. Мотивът за така издадения административен акт е, че двамата родители са разведени, между тях е налице нарушена комуникация и конфликти, издадени са задължителни предписания на майката и детето, не е налице желание от страна на майката за предоставяне на социални услуги за себе си или за сина си. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на майката срещу оспорената заповед като е приел, че същата е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Установено е, че родителите на детето са разведени с решение на Софийски районен съд от 21.10.2016 г. като родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето Д.. На 02.03.2.2016 г. майката е подала заявление до Дирекция "Социално подпомагане" Сердика за издаване на направление за нея и за сина и за ползване на социална услуга психологическа подкрепа. На 4.05.2016 г. е издадено направление на детето Д. за ползване на социална услуга "психологическо консултиране и подкрепа" за срок от шест месеца. На 30.09.2016 г. е издадено решение на Софийски районен съд по гр. д. № 6140/2-016 г., с което на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН е издадена заповед срещу П. Маринов да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майката Е. Димитрова и детето Д. М.. На 2.06.2017 г. е проведена мултидисциплинарна среща по инициатива на Н. Кожухарова-водещ на случая в Център за възстановяване, консултация и психотерапия на фондация "Анимус", където бащата ползва услугата "Психологическо консултиране и подкрепа". В срещата са участвали представители на отдел "Закрила на детето", Дирекция "Социално подпомагане" и ДАЗД. На срещата са изложени данни за влошено състояние на взаимоотношенията на двамата родители причинено от подаваните и от двамата сигнали до различни институции и възпрепятстване от страна на майката на срещите между детето и бащата. На 4.07.2017 г. е проведена среща между родителите и социалния работник, на който е разгледан плана за действие. В протокола от срещата изрично е посочено, че майката не желае да ползва социални услуги и не желае да работи с доставчици на такива, тъй като бившата и свекърва работи с фондация "Анимус". Заявено е нежелание от нейна страна срещите между детето и бащата да се осъществяват в Контактен център. На 21.07.2017 г. е изготвен социален доклад № СЛ/Д-С-СК/184-009, съгласно който са налице тежки конфликти между родителите на детето, майката е подала сигнал за блудствени действия от страна на бащата върху детето, липсва желание от страна на майката за предоставяне на социална услуга. Социалният работник е предложил издаване на заповед по отношение на Е. Димитрова за предоставяне на социална услуга-оценка на родителския капацитет, а по отношение на детето-оценка на нуждите. Въз основа на така установеното административният съд е направил извод, че малолетното дете Д. е дете в риск, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие в следствие на тежкия конфликт между родителите му и невъзможността да се постигне съгласие относно осъществяване на личните контакти от страна на бащата с детето. Налице е категорично заявено нежелание от страна на майката да ползва социални услуги, което предопределя приложението на нормата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД за издаване на заповед за насочване към ползването на социална услуга. Закрилата на детето по смисъла на закона се осъществява чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, а мерките за закрила в семейна среда се изразяват чрез насочване към подходящи услуги в общността. Социалната услуга, към която е насочено детето в настоящия случай "Оценка на нуждите" ще даде обективна оценка на емоционалното състояние на детето и ще помогне при бъдещите действия във връзка с осъществяване на подкрепа на това дете. Решението е правилно. В чл. 4 от ЗЗДет. са регламентиране мерките за закрила като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрилата. В чл. 4, ал. 1, т. 4 е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. В разпоредбата на чл. 23 от ЗЗДет. е посочено в какво се изразяват мерките като в т. 6, е предвидено социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията. Според чл. 24, ал. 1 от същия закон мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от Дирекция "Социално подпомагане". Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет. "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. посочена като правно основание за издаване на процесната заповед е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане". От доказателствата по делото несъмнено се налага извода, че детето Д. М. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно е също, че от страна на майката няма заявено желание за ползване на социални услуги. Нещо повече, налице е категоричен отказ да ползва такива услуги, както и неоказване на съдействие на бащата за реализиране на срещи между него и сина му. Следователно налице е хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на Дирекция "Социално подпомагане" може след извършване на собствена преценка да издаде заповед за ползване на социални услуги. Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет. "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане (ЗСП). В § 1, т. 6 от ДР на ЗСП е предвидено, че "социални услуги в общността от резидентен тип" са услуги, които предоставят възможност за живот в среда, близка до семейната, а в § 1, т. 7 е дадена дефиниция на "социални услуги в общността", което според разпоредбата са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. В чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността като по т. 10 е посочена услугата "център за обществена подкрепа". Според определението дадено в § 1, т. 29 от ДР на ППЗСП "Център за обществена подкрепа" е комплекс от социални услуги, свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения на самостоятелен живот и социална интеграция на деца от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с противообществени прояви. Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети се извеждат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от специфичните обстоятелства свързани със състоянието на детето, неговите потребности и неговия най-добър интерес. Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето Д. М. са преценени всички критерии по ЗЗДет. и ЗСП и определената социална услуга е съобразена с потребностите на детето. Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу нея административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски е направил процесуалният представител на ответника П. Маринов. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно, поради което следва да се осъди Е. Димитров да заплати на П. Маринов разноски по делото в размер на 500 лева представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,