Решение № 7825 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15470/2009 г.

Решение № 7825 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15470/2009 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Илко Георгиев Терзиев от гр. Сливен подадена чрез пълномощника му адв. Гроздан Грозев от АК - Ямбол против решение № 141 от 27.10.2009 г. постановено по адм. д. № 226/2009 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1296/22.07.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР Сливен, за прекратяване на служебното правоотношение на Терзиев и заповед рег. № 1359 от 3.08.2009 г., с която се видоизменя първата обжалвана заповед. В жалбата се поддържа довод за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на решението и на обжалваните заповеди. Ответната страна - директор на ОД, МВР Сливен не е взел становище. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалба на Терзиев срещу заповед № 1296/22.07.2009 г. на директора на Областна дирекция - МВР Сливен, с която е прекратено служебното правоотношение на полицай Илко Георгиев - категория "Е", I степен - младши автоконтрольор II степен в ОД на МВР - Сливен и заповед рег. № 1359 от 3.08.2009 г., с която се изменя първата обжалвана заповед. С заповед рег. № № 1296/22.07.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР Сливен е прекратено служебното правоотношение на полицай Илко Георгиев, на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, при установени обстоятелства по чл. 179, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Фактическото основание за прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е възникнала по вина на служителя обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като държавен служител в МВР. Тази невъзможност е настъпила с осъждането на служителя /влизане в сила на решение № 7 от 18.04.2008 г. на Сливенски военен съд, постановено по АНД № 7/2008 г./. С него Илко Терзиев е бил признат за виновен за престъпление по чл. 311, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание "глоба". Саниране на тази невъзможност не се допуска чрез реабилитация или чрез прилагане на чл. 78а от НК. Преценката на общите и специфични изисквания по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР за обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в МВР се прави не само при постъпване на работа, но и за вече назначените държавни служители в системата на МВР. Разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е императивна правна норма която разпорежда за обективна невъзможност да изпълнява задълженията си на държавен служител в МВР лице осъждано за престъпление от общ характер, както и да не е освободено от наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер с налагане на адм. наказание по чл. 78а НК. Тази обективна невъзможност е възникнала по вина на служителя, с прилагане на чл. 78а НК. Към датата на втората издадена заповед не е изтекъл едногодишният срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, а по отношение на лицата които са освободени от наказателна отговорност, разпоредбите на чл. 85 и сл. от НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. С постановения съдебен акт от Военния съд е доказано извършеното от касатора деяние и при така установено обстоятелството по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР, административният орган не е имал право на преценка да прекрати или не служебното правоотношение на държавния служител, полицай Илко Георгиев Терзиев. Заповедта за поправка на първата обжалвана заповед е издадена от органа, издал първата заповед, а отстраняването на явна фактическа грешка може да се извърши и по почин на административния орган, както това е станало. Няма законова забрана това да стане след изтичане на срока за обжалване на поправената заповед. Издадените заповеди не са нищожни, както правилно е приел първоинстанционния съд, тъй като съдържат произнасяне на компетентния орган, в рамките на неговите законови правомощия. Несъответствието между действителната и изразената воля е предпоставка за издаване на втората заповед, за което административния орган е бил сезиран в процеса на обжалване на първата заповед. Обоснова е прието, че липсват основания за приложение на чл. 146, т. 1 АПК за отменяването им. Решението не е постановени при поддържаните касационни основания в жалбата и следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховния административен съд, трето отделение,