Решение № 11981 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10517/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. И. Д., чрез пълномощник адв. Георгиева, против решение 5899 от 07.06.2024г., постановено по адм. дело 2497/2021г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател с искане за прогласяване нищожност на заповед 51/19.03.2012 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрена графичната част към заповед 32/01.02.1983 г. на ИК на ОбНС, представляваща Възстановяване на графичната част на етапна реализация на КЗП за кв. 60, 8-ми м.р. на гр. Варна, одобрена със заповед 32/1.02.1983 г. на ИК на ОБНС . В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че процесната заповед е издадена от орган без материална компетентност, тъй като се касае за процедура на възстановяване на одобрен застроителен план по реда на ЗТСУ и ППЗТСУ, а не по ЗУТ. На второ място, релевира се нищожност на оспорената заповед поради отразяване на несъществуващ обект, т.е. липсващ такъв в подлежащата на възстановяване скица 381/03.05.1982г. надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на съществуваща сграда на 56 кв. м. в имот пл. 7, какъвто обект не е съществувал както към 03.05.1982г., така и към 01.02.1983г. На следващо място твърди, че графичната част на процесната заповед е следвало да се изработи като се изхожда от положението на парцела, създаден на основание изменената дворищна регулация и одобрена със заповед 244/16.01.1959 г. на зам. министър на КСБП върху кадастрална основа от КП/1950 г., които са били действащи към 03.05.1982 г., към 01.02.1983 г. и към 31.05.1983 г., а не да се прилага регулация с процесната заповед. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде прогласена за нищожна заповед 51/19.03.2012 г. на заместник-кмета на община Варна. В условията на алтернативност иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза (СТЕ). В представена молба и писмени бележки както и в съдебно заседание посочените доводи са подробно развити. Прави искане за присъждане на разноски. Ответникът Заместник-кметът на Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - Й. А. Х., М. Н. Х., С. Г. С., Ц. Г. С., Д. П. В., Р. В. Д., Г. С. Д., Г. Х. О., Н. И. Г., Д. Д. Д., К. И. Д., А. Й. Х., Й. К. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба, подадена от Ж. И. Д. на основание чл. 149, ал. 5 АПК, обективираща искане за обявяване нищожността на заповед 51/19.03.2012 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрена графичната част към заповед 32/01.02.1983 г. на ИК на ОбНС, представляваща Възстановяване на графичната част на етапна реализация на КЗП за кв. 60, 8-ми м.р. на гр. Варна, одобрена със заповед 32/1.02.1983 г. на ИК на ОБНС . Видно от мотивите на обжалвания индивидуален адм. акт, същият е издаден в изпълнение на влязло в сила решение от 22.02.2010 г. по адм. дело 1321/2009 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ж. И. Д. срещу заповед 51/19.03.2012 г. на заместник-кмета на община Варна. Предвид изричното сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожността на акта, подробно са обсъдени изведените от правната теория и съдебната практика основания за нищожност на административния акт. С оглед на данните по делото, прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - заместник-кметът на община Варна, в съответствие с предоставените му със заповед 3991/11.11.2011 г., на кмета на община Варна правомощия. Прието е, че е спазена необходимата писмена форма и са налице изискуемите реквизити, съгласно чл. 59 АПК. При постановяването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да мотивират прогласяване на неговата нищожност. След анализ на доказателствата по делото, в това число и приетата СТЕ, както и обясненията на вещото лице в с.з. съдът посочва, че възстановените с обжалваната заповед книжа са за пристройка и надстройка на два етажа, а според корекцията на визата от 31.05.1983 г., предвиждането е за изцяло ново строителство. Извежда извод, че графичната част на обжалваната заповед е в отклонение по отношение на застрояването спрямо подлежащата на възстановяване скица 381/3.05.1982 г., действителното положение по която би следвало да е съобразено с въпросната корекция от 31.05.1983 г. Но въпросите относно допуснатото с обжалваната заповед несъответствие са свързани с преценка за законосъобразността на акта, което е недопустимо, предвид обхвата на съдебната проверка - единствено по твърденията за нищожност. Съдът обосновава извод, че акт със съдържанието и формата на издадения е допустим от правния ред. Разпоредените с него последици не са нетърпими за правопорядъка по начин предпоставящ въобще отричането им, а претендираните от жалбоподателката пороци представляват проявна форма на незаконосъобразност, но срокът за оспорване на заповедта като унищожаема е изтекъл преди предявяване на жалбата, поради което правото на жалбоподателката в тази част е преклудирано. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят основните възражения от първоинстанционната жалба. В конкретния случай, доколкото се е претендирала единствено нищожност на заповед 51/19.03.2012 г. на заместник-кмета на община Варна, обхватът на съдебната проверка от първоинстанционния съд е сведен до това дали релевираните в жалбата пороци на оспорения акт са толкова тежки, че да влекат неговата нищожност. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат, и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици, към които е насочен. С оглед горното и на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: липсата на компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това, единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта би довела до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. Както се посочи, при всички положения липсата на компетентност у издателя на акта по материя, време и място, влече нищожност на акта. Съдът точно е преценил, че този порок в случая не е налице, след като подробно е изследвал компетентността на административния орган, тъй като издателят на заповед 32/01.02.1983 г. - председателя на ИК на ОбНС гр. Варна не съществува като административен орган към момента на издаване на обжалваната заповед. Правилен е изводът на съда, че приложима в това отношение е нормативната уредба действаща към момента на издаване на обжалваната заповед. В случая както правилно посочва съдът действащата към 2012 г. разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ сочи правната уредба на план за застрояване като разновидност на подробния устройствен план (подобен на одобрения квартално-застроителен план по заповед 32/1983 г.). Цитираният нормативен акт предвижда възможност за изработване на подробен устройствен план само за един поземлен имот или за група поземлени имоти. Разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ЗУТ гласи, че изработването на подробни устройствени планове може да се възлага и от заинтересовани лица след разрешение от кмета на общината, а в случаите по ал. 4 - след разрешение от областния управител, съответно - от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет (чл. 129, ал. 2 ЗУТ). Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ , кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация, но това следва да се извърши при надлежно и изрично упълномощаване. Следователно правилен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед 3991/11.11.2011 г., с която кмета на община Варна е делегирал своите функции по ЗУТ - да одобрява със заповед подробните устройствени планове по см. на чл. 129, ал. 2 ЗУТ на зам. кмета на община Варна. Правилни са изводите на административния съд, че процесната заповед не страда от пороци във формата, които да обуславят нейната нищожност. Спазена е изискуемата писмена форма, заповедта съдържа подробни мотиви и следващ се от тях диспозитив. От съдържанието на акта може да се установят волята на неговия издател и разпоредените с него правни последици. Наведените пред първоинстанционния съд доводи по същество касаят правилното приложение на материалния закон и обосновано са отхвърлени като неоснователни. Правилно е отбелязано, че нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Само пълната липса на предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност поради нарушение на материалния закон. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали води до неговата унищожаемост. В случая не е спорно, а е видно и от текстовата част на заповед 51/19.03.2012 г. на зам. кмета на община Варна, с която е одобрена графичната част на заповед 32/01.02.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС-Варна, че последната касае одобрена на основание чл. 75 от ППЗТСУ етапна реализация на квартално-застроителен план на кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна. Въпросът относно допуснатото с обжалваната заповед несъответствие касае материалната законосъобразност на акта. Но този порок не води до нищожност, а единствено до незаконосъобразност на издадената заповед и евентуалната й отмяна, което е извън обхвата на съдебната проверка в производство по чл. 149, ал. 5 АПК. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора акцесорната претенция на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява неоснователна, а ответниците по касационната жалба не са претендирали присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция и такива не им се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение