Решение № 3986 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пазарджик против решение 2384/ 17.06.2024 г. по адм. д. 1115/ 2023 г. по описа на АС- Пазарджик. Иска обезсилване на решението, защото съдът подменил искането на първоначалния жалбоподател и вместо да измени обезщетението чрез увеличение на определената стойност на унищожените животни- прасета, разходите за транспортиране и генетичния материал за размножаване, съдът е отменил акта за обезщетение, издаден на 26.10.2021 г. и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдебното производство обаче е диспозитивно, поради което съдът следва да се произнесе само по искане, с което е сезиран. Освен това съдът с предходно решение 908/ 7.12.2022 г. по адм. д. 1259/ 2021 г. на АС-Пазарджик вече е отменил акт за обезщетение от 26.10.2021 г. по заявление 3678-ЗЖ/ 1.09.2021 г. и върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на ЕТ "Т.-В. П., като решението е влязло в сила. Следователно вече има произнасяне и произнасянето отново по законосъобразността на същия акт е недопустимо. Впоследствие с решение 2404/ 18.06.2024 г. по адм. д. 1115/ 2023 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в мотиви и диспозитив на решение 2384/ 17.06.2024 г. по адм. д. 1115/ 2023 г., но по същество такава грешка няма. В случай, че съдът приеме за допустимо решение 2384/ 17.06.2024 г. по адм.д. 1115/ 2023 г. на АС-Пазарджик, то същото е неправилно поради материална незаконосъобразност, необоснованост и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Търговецът е притежавал две категории животни: по развъдна програма и неселекционни, затова са издадени два акта. С първия акт от 24.10.2023 г. е определено обезщетение на ЕТ "Т.- В. П." за обезщетение за племенни животни за 637 675, 61 лева, същият е обжалван и е образувано адм.д. 1115/ 2023 г. на АС-Пазарджик. С акта от 14.12.2023 г. по чл.144а от ЗВМД е определено обезщетение в размер на 99 608, 23 лв. за останалите животни на ЕТ "Т.- В. П.". С акт от 20.12.2021 г. е определено обезщетение за фуража за 5 182, 20 лв., но това не е взето предвид от съда. Актът от 24.10.23 е мотивиран, защото препраща към други документи, изготвени по чл.147 от ЗВМД- писмо от 16.10.2023 г., от 28.02.2023 г. и писмо от 12.10.2023 г. на ИАРСЖ по отношение на 1117 бр. свине. Допуснати са нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е възприета грешна фактическа обстановка, липсват мотиви на съда. Съдът не е отделил спорното от безспорното. Решение 2404/ 18.06.2024 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение 2384/17.06.2024 г. е незаконосъобразно, защото не поправя очевидна фактическа грешка. Представя писмени доказателства. Ответната страна ЕТ "Т.- В. П." оспорва касационната жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пазарджик. Представителят на Върховната касационната прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на ЕТ" Т.- В. П." против Акт за обезщетение на умрели / убити/ животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 24.10.2023 г., издаден от директора на ОДБХ Пазарджик. Оспореният административен акт е постановен след отменително решение 908/ 7.12.2022 г. по адм. д. 1259/ 2021 г. по описа на АС-Пазарджик, с което е отменен акт за обезщетение за умрели/ убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 26.10.2021 г. на директора на Областната дирекция по безопасност на храните, гр. Пазарджик, издаден в полза на ЕТ" Т.- В. П.", гр. Пазарджик. Административният съд е приел, че актът не е мотивиран. Срещу издадения нов Акт за обезщетение за умрели/ убити животни от 24.10.2023 г. на ИД на ОДБХ, с което е определено обезщетение от 637 675, 61 лв. за умрели от "африканска чума по свинете" животни, е подадена жалба от ЕТ "Т.- В. П." до административния съд по реда на чл.145 и сл. от АПК. С жалбата е поискано изменение на административния акт за обезщетение като бъде увеличено обезщетението. Жалбоподателят твърди, че стойността неправилно е определена по действителни пазарни цени на различни видове прасета от вида на унищожените, както и разходите за транспортирането на породистите прасета и генетичния материал за развъждането им. Първоинстанционният съд разпределил формално доказателствената тежест с определение 2/ 2.01.2024 г. След четири проведени съдебни заседания на практика само е приложил адм. д. 1259/ 2021 г. на АС-Пазарджик в о.с.з. от 21.05.2024 г. и приключил съдебното дирене. С постановеното решение 2384/17.06.2024 г. първоинстанционният съд отменя изцяло Акт за обезщетение от 26.10.2021 г., издаден от Директора на ОДБХ и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът проследява хронологично всички издадени заповеди относно установен геном на вируса на африканска чума по свинете в животновъден обект рег. 4445-0089 в [населено място], Пазарджишка община, описани са протоколи за физическо преброяване, убиване на животните и загробване. Констатирано е, че обезщетението е в размер на 637 675,61 лв. без приложена корекция по чл. 47, ал.1 от ЗВМД, но е прието, че няма произнасяне по отношение на останалите животни и фуража. Направени са изводи, че няма мотиви защо не е определено обезщетение за 1117 бр. свине и за фуража, а съдебното решение не може да се основава на предположения. Съдът приема, че административният орган е допуснал процесуални нарушения като не е изяснил факти, релевантни за броя на животните, за които се дължи обезщетение, което го затруднява в преценката за законосъобразността на оспорения административен акт. Ръководен от така изложените правни съображения съдът отменя Акт за обезщетение от 26.10.2021 г. и връща преписката за втори път за ново произнасяне. Служебно и след служебно констатирана допусната очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решението, с решение 2404/ 18.06.2024 г. по реда на чл.175 от АПК, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 2384/ 17.06.2024 г. по адм. д. 1115/ 2023 г. като в абзац втори от мотивите и абзац първи на диспозитива вместо 26.10.2021 г. да се чете 24.10.2023 г. като дата на издаване на оспорения административен акт. Решение 2384/ 17.06.2024 г. е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото следва да се върне на същия съд за ново произнасяне. Административният съд е сезиран с искане за изменение на Акта за обезщетение по чл. 147 от ЗВМД, с който е определено обезщетение в размер на 637 675, 61 лв. за 1117 броя свине под селекционен контрол- свине-майки и 1 бр. нерез / племенни животни. Съгласно чл.150, ал.1, т. 7 от АПК, за да бъде редовна жалбата, същата трябва да съдържа в какво се състои искането до съда, т.е. вида на търсената съдебна защита. Искането, с което е сезиран първоинстанционния съд е за изменение на административния акт чрез увеличаване на размера на обезщетението. Няма искане за отмяна на издадения административен акт поради неспазване на някое от основанията по чл.146 от АПК, тъй като такова искане би увредило правния интерес на жалбоподателя и с отмяната не би получил обезщетение поне в размера, определен от административния орган. В чл. 168, ал.1 от АПК законодателят е определил предмета на съдебната проверка от първоинстанционния съд. Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания в чл.146 от АПК. Съдът обаче не разполага с дискреционна власт и не може по свое усмотрение да осъществява съдебен контрол върху административен акт като разглежда делата по ред и с резултат, каквито прецени, без да се съобразява с искането, с което е сезиран. Единственото изключение е разписано в чл.168, ал.2 от АПК като дава правомощие на съда да обяви нищожност на акта, дори когато няма искане за това. В случая обаче е искано изменение на административния акт по чл.147 от ЗВМД чрез увеличаване на обезщетението, като в тази хипотеза и предвид чл.172, ал. 2 от АПК съдът може или да уважи искането или да отхвърли оспорването като неоснователно. Като е отменил административен акт, от който първоначалният жалбоподател черпи право да получи обезщетение за убити животни, извън искането, с което е сезиран, съдът е постановил решение, което подлежи на обезсилване. Това е така, защото произнасянето с отменителен акт не е съобразено с петитума на жалбата. Освен това съдът е нарушил забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Тъй като решение 2404/ 18.06.2024 г. е за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, с обезсилването на решение 2384/ 17.06.2024 г., става безпредметно и също следва да бъде обезсилено. Липсата на касационна жалба от ЕТ "Т.- В. П.", представлявана от адвокат в съдебното производство, не представлява пречка за произнасяне с решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, тъй като според чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и материалната законосъобразност касационната инстанция следи служебно. В случая има изрично наведен довод от страна на касационния жалбоподател, чийто административен акт по чл.147 от АПК е отменен. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане на спора от фазата на разпределяне на доказателствената тежест. Пред касационната инстанция са представени нови писмени доказателства, които имат значение за определеното обезщетение в полза на ЕТ "Т.- В. П.", но касаторът не е могъл да представи поради липсата на конкретни указания от страна на съда при разпределяне на доказателствената тежест по чл. 170, ал.1 от АПК: акт за обезщетение на убити животни от 14.12.2023 г. за 23 свине-майки, приплоди и 5 бр. нерези и определено обезщетение 99 608, 23 лв. /л.22 от адм.д. 8032/2024 г. на ВАС/, акт за определяне на обезщетение за фуража от 20.12.2021 г. на стойност 5182, 20 лв., цитиран впрочем в оспорения административен акт, но необсъден от съда /л.111 от делото на АС-Пазарджик и приложен на л. 56 от делото на ВАС/, оценка от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството/ л.81-л.105 по адм. д. 8032/24 г. на ВАС/. Тъй като ЗВМД урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, по този вид дела съдът не разполага с необходимите специални знания в тази област и назначава вещи лица за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, което в случая не е направено. По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът по съществото на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение