Решение № 4683 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2017 г.

Решение № 4683 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Акуатерм" ЕООД, със седалище е и адрес на управление: гр. С., бул. Г.. Д. Н., №..., представлявано от З. С. М., чрез адв. Чешмеджиев - САК, срещу решение № 1179/27.02.2017 г., постановено по адм. д. № 12604 по описа на Административен съд С. град за 25015 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 22220414003276-091-001/07.09.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта в която е потвърден с решение № 1832/03.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-С. и на "Акуатерм" ЕООД са установени данъчни задължения по ЗДДС, за период месец юли 2009 и месец декември 2009 г., в общ размер на 12625.51 лв. Касаторът възразява срещу изводите на АССГ, че фактурите издадени от "Империал 08" ЕООД и "Ника - 2008" ЕООД, не документират реално осъществени доставки. Между страните по сделките няма спор, че доставките са осъществени и собствеността на стоките е прехвърлена, като е осъществено и плащане. Всички счетоводни записвания са направени според изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч./. Налице са доказателства за последваща реализация на стоките във връзка с икономическата дейност на дружеството. Въпреки всички тези събрани по делото доказателства и констатации на експерта, съдът не е възприел твърденията на дружеството, че са налице реални доставки по фактурите. Оспорва се констатираното в мотивите на съдебното решение, че се касае за "значителни по обем и количество стоки", като дружеството закупува толкова стока колкото е необходима за осъществяване на дейността му във връзка с конкретни поръчки. Фактът, че двамата доставчици не са намерени на адрес, не са декларирали трудови договори и търговски обекти, че са дерегистрирани по инициатива на органите по приходите, не може да се вменява в тежест на ревизираното лице и да е основание да не му бъде признато право на данъчен кредит по конкретни фактури. Въз основа на тези мотиви, се иска отмяна на атакуваното решение, както неправилно и незаконосъобразно, както и да бъде отменен оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез своя представител, оспорва касационната жалба, намира че е неоснователна. Решението на АССГ е правилно и законосъобразно, като въз основа на събраните по делото доказателства не се установява реалност на процесните доставки. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен и по отношение на него не са налице релевираните касационни основани-нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че ревизираното дружество и в хода на съдебното производство не е представило договори с доставчиците, доказателства за предаване на вещите, нито е доказало произхода на стоката. Съдът е обсъдил всички доказателства и формулираните правни изводи кореспондират с приетите факти, като решението е подробно мотивирано, съобразено с приложимите материално правни норми и релевантната съдебна практика. По тези съображения следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба доводи и се запозна със събраните по делото доказателства, след извършена преценка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, относно валидността и допустимостта на решението, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред АССГ, е бил Ревизионен акт № Р-22220414003276-091-001/07.09.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта, с която е потвърден с решение № 1832/03.12.2015 г. на Директора на ОДОП - С.. С ревизионния акт, в оспорената част, на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 12 625 лв. за данъчни периоди месец юли на 2009 г. и месец декември 2009 г., по фактури издадени от "Никеа-2008" ЕООД и "Империал 08" ЕООД. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като не са допуснати нарушения на процесулните правила в производството по издаването му и не са налице основания за обявяването му за нищожен. Относно материалната законосъобразност е прието, че не са установени, в хода на ревизионното производство и пред съда, предпоставките за възникване право на данъчен кредит по отношение на "Акуатерм" ЕООД. Тези изводи на съда са направени след анализ на събраните по делото доказателства, чрез които е установена фактическата обстановка и по отношение на нея са приложени относимите правни норми. Според мотивите на атакуваното решение, правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който данъчно задълженото лице не само притежава фактура, но е необходимо и доставката да е реално извършена. Предмет на доказване, в хода на производството е не само наличието на фактури, а прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В тежест на жалбоподателя е било да докаже с всички допустими доказателства и собствени усилия реалното извършване на процесните доставки. Това според решаващия състав на АССГ, не е сторено. Ревизираното лице, не е представило договори с доставчиците си, нито доказателства за самото предаване на родово определените вещи, нито е доказан произхода на стоката или че у доставчиците са били налични процесните стоки и те са разполагали с необходимата материална, техническа и друга обезпеченост за да извършат доставките. Въз основа на тези констатации е направен извод за законосъобразност на ревизионния акт и жалбата срещу него е отхвърлена. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна. Аргументите изложени в касационната жалба са идентични с тези, заявени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и е обосновал крайния извод за тяхната неоснователност. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е определил предмета на поставения за разглеждане пред него правен спор и с оглед твърденията на страните е разпределил доказателствената тежест. Дадени са указания, кой какви факти и обстоятелства следва да установи. Въз основа на събраните доказателства при точно и безпротиворечиво установена фактическа обстановка, съдът е приложил относимите материално правни норми и въз основа на тях е направил задълбочен и прецизен анализ, за да достигне до крайния извод за законосъобразност на ревизионния акт. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне сумата на данъка по получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки. Предпоставка за упражняване на това право е реалността на доставките. Когато в хода на ревизионното производство данъчните органи са отказали да признаят наличието на законовите предпоставки за възникване право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е пред съда да установи реалност на осъществените доставки, за да се приеме, че ревизионният акт е незаконосъобразен. По отношение на доказателствата, чрез които следва да се докаже посочения факт не е достатъчно само наличие на фактури и съответните вписвания в отчетните регистри по ЗДДС /в този смисъл т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 /. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличието на безспорни факти, които оборват констатациите на приходните органи и не са съобразени от първоинстанционния съд. Фактите, на които касаторът акцентира са процесните фактури и обстоятелството, че доставчиците "Никеа 2008" ЕООД и "Империал 08" ЕООД, към момента на издаването им са били регистрирани по ЗДДС. Д. това са безспорни факти, установени по делото, но те не установяват реалност на осъществените доставки. Както правилно е посочил първоинстанцинният съд не са представени договори с доставчиците, доказателства за предаване на стоките или доказателства че стоката е била налична у доставчиците. Събраните в хода на съдебното производство доказателства преценени в тяхната съвкупност и логична връзка не обосновават извод за реалност на процесните доставки. Позовавайки се на съдебната практика на СЕС и ВАС, касаторът правилно твърди, че не може в негова тежест да се поставя установяването на техническата и материална обезпеченост на доставчиците му. Важно е обаче да се отбележи, че настоящият случай не се касае за реални доставки, а направените изводи на СЕС и ВАС, се отнасят за хипотези при които е безспорно установено реалното предаване на стоките. За процесните доставки не е установено да са извършени реално, поради това в тежест на ревизираното лице е било с всички допустими процесуални средства и доказателства да установи предаването на стоките. За установяване реалността на доставките по делото са събрани гласни доказателства, но разпитаните свидетели не са установили безспорно фактът на предаване на стоките по процесните фактури. С. Н., установява, как се работи във фирмата, но не може да даде информация за доставчиците още по малко за конкретните доставки. В ревизирания период, свидетелят не е служител на фирмата. По отношение на втория свидетел Милева, която е счетоводител на фирмата в периода от 2002 г. до 2016 г., се е занимавала с документацията на дружеството. Не знае конкретните доставчици, а за доставката на стоките не дава конкретни отговори, тъй като се е занимавала с документалното отчитане на фактурите. Неоснователни са твърденията на касатора, че са събрани доказателства за последващата реализация на доставените по процесните фактури стоки. От съдебно счетоводната експертиза, приета неоспорена по делото е установено, че не може да се направи извод за последваща реализация на стоките. Предметът на сделките във фактурите за продажба не съответстват на предмета на фактурите за доставка. Според вещото лице има данни за последваща реализация, но те са некоректни и не може да се направи извод, че доставените стоки по процесните фактури са използвани за последващите доставки. По изложените мотиви решението на АССГ, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в тежест на касатора следва да се възложат разноските в производството. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 908.77 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение