Решение № 13677 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесулания кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. 3774/05.06.2024 г. на Б. П. М. от гр.София, чрез адвокат В. Тонева и адвокат Г. Сланчев от Софийска адвокатска колегия, за отмяна на влязло в сила Решение 514/27.04.2023 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 621/2022 г., оставено в сила с Решение 441/15.01.2024 г., постановено по адм. дело 7558/2023 г. по описа на Върховен административен съд. Искателят твърди, че в средата на месец март 2024 г. открил Разрешение за строеж 32 от 14.05.1987 г., издадено от началник отдел Архитектура и благоустройство на ОбНС Правец. Поддържа, че с това разрешение му е било позволено да построи вилна сграда и гараж в землището на град Правец, в местността [заличен текст], имот 95, Околовръстен полигон /строителен/ по одобрен проект от 06.08.1986 г. Според искателят този документ имал съществено значение за изясняване на спора от фактическа страна, както и за преценката налице ли е незаконен строеж , по смисъла на ЗУТ. Посочва, че разрешението не било приобщено към доказателствата по първоинстанционното дело, защото не е било открито както в Община Правец, така и от адресата на заповедта - Б. М.. Искането на Б. П. М. е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд София област на основание чл. 239, т.1 АПК. Ответникът - Заместник - кметът на Община Правец чрез адв. Райчинова оспорва искането за отмяна и моли същото да се остави без уважение. Ответникът - Н. Б. М. чрез адв. Тонева в писмено становище по делото поддържа доводи за основателност на искането, поради което моли същото да бъде уважено. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия като прецени доводите на страните и данните по делото, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: От данните по адм. дело 621/2022 г. по описа на Административен съд София област е видно, че Б. П. М. е предявил жалба срещу заповед 3-23/13.01.2021 г., издадена от заместник кмета на община Правец, Софийска област. С тази заповед е разпоредено премахване на незаконен строеж - обособени части от Двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 92, 11 кв. м, находяща се в ПИ 58030.110.273 по плана на новообразуваните имоти за махала [заличен текст], гр. Правец, Софийска област , както следва - Обособена част 2 с площ от около 35, 70 кв. м, съставляваща двуетажна пристройка - механа на първи етаж и спално помещение на втори етаж и Обособена част 3 с обща застроена площ от около 12, 41 кв. м., съставляваща пристройка-склад и външни стъпала . С Решение 1224/26.11.2021 г. по адм. дело 102/2021 г. на Административен съд София област оспорената заповед 3-23/13.01.2021 г. е отменена. С Решение 6175/22.06.2022 г. по адм. дело 1375/2022г. на Върховния административен съд Решение 1224/26.11.2021 г. по адм. дело 102/2021 г. на Административен съд София област е отменено, като делото е върнато на ново разглеждане от друг състав на АССО с указания за събиране на доказателства и извършване на служебна преценка за търпимост на строежа. За да отхвърли оспорването административният съд при повторното разглеждане на делото е достигнал до правен извод, че за доказване търпимостта на спорните обекти, не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, изискваща изграждането да е извършено до 7 април 1987 г. По тази причина съдът е заключил, че поради формираният извод за времето на изграждане на процесния строеж за двете му обособени части, чието премахване е разпоредено, следва преценка за търпимост в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. С Решение 441/15.01.2024 г., постановено по адм. дело 7558/2023 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила Решение 514/27.04.2023 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 621/2022 г., чиято отмяна се иска на основание чл. 239, т.1 АПК. Отмяната е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, основанията, за който са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Конкретното искане е на основание чл. 239, т. 1 АПК - открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В това извънредно производство страната разполага с правна възможност да се защити срещу влязло в сила съдебно решение, когато е била в обективна невъзможност да ангажира по делото всички доказателства, относими към спора, въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност. Представеното в настоящото производство Разрешение за строеж 32 от 14.05.1987 г., издадено от началник отдел Архитектура и благоустройство на ОбНС Правец не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не е документ, който не е могъл да бъде открит по делото. За такива се считат документите, за които страната не е могла да знае за съществуването им. В този смисъл искателят не сочи обективни причини, поради които не е могъл да знае за съществуването му. Още повече, че Б. П. М. е вписан като лицето, на което се позволява да построи описания в разрешението обект. При разрешаването на правния спор първоинстанционният административен съд констатира, че за територията на поземления имот, в който се намира процесният строеж, както към момента на изграждане на строежа, така и към настоящия момент не е налице подробен устройствен план. Само на това основание се изключва приложимостта на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, една от кумулативно необходимите предпоставки, по която е допустимостта на строежа съгласно ПУП - одобрен и действащ към момента на изграждане или впоследствие. Предвид изложеното, искането на Б. П. М. за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,