Решение № 3833 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2012 г.

Решение № 3833 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Деница Славкова Вараджакова от гр. София чрез процесуалния си представител адв. Емил Евтимов срещу решение № 2392/02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 11357/2011 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължение по декларация № 1102444/26.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № АУ-28/28.10.2011 г. на директора на ТД на НАП - София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касаторката ЗА доход от един и същи източник от чужбина - доход от труд в Сърбия различно се третира прилагането на разпоредбите на СИДДО между България и Сърбия, в зависимост от това дали този доход е изплатен пряко от сръбското дружество, за което трудът е положен, или е изплатен от българско дружество, за сметка на същото сръбско дружество. Изложени са оплаквания, че независимо от мястото на изплащане на дохода и независимо от обстоятелството, че лицето е в трудови правоотношения с българското дружество, СИДДО ще се приложи за целия доход, защото в противен случай една част от него ще бъде обложена и в двете държави. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на акта на приходните органи. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Евтимов, който е представил и писмена защита. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД на НАП - София чрез процесуалния си представител юриск. Ангелкова я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът за конкретния случай е приел, че не намира приложение спогодбата между правителствата на Република България и съюзното правителство на Съюзна Република Югославия за избягване на двойно данъчно облагане (обн. ДВ., бр. 58/18.07.2000 г.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорни между страните следните факти: че Деница Вараджакова е била в трудови правоотношения с "Крафт Фуудс България" АД, но е преотстъпена от това българско дружество на "Крафт Фуудс Сърбия". Установено е според съда, че Вараджакова е подала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, в която са декларирани само трудови доходи в чужбина. Спорните обстоятелства според съда са: че за част от трудовото възнаграждение в размер на 99 618,18 лв. е изплатено от сръбското дружество, макар че това е частта, за която според органите по приходите има основание при облагането в България да се признае като данъчен кредит, дължим в Сърбия. За другата част от размера на възнаграждението от 72 747,58 лв. съдът е приел, че е изплащано на Вараджакова в България чрез нейния основен работодател "Крафт Фуудс България" АД, след което е фактурирано на "Крафт Фуудс Сърбия" АД, но съдът е приел, че това обстоятелство не се е доказало в съдебното производство. За установено е прието от съда, че така изплатеното възнаграждение "Крафт Фуудс България" АД е удържало авансов данък по реда на чл. 42 ЗДДФЛ в размер на 6 932,58 лв. и именно тази сума органите по приходите при облагането на дохода в България не са признали като данъчен кредит дължимия в Сърбия данък. Предвид доказателствата, събрани по делото според съда е установено, че лицето е положило труд в чужбина и съгласно чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ доходите от труд на територията на Република България или услуги, извършени на нашата територия, са от източник в Република България. Съдът се е позовал и на чл. 8, ал. 12 ЗДДФЛ, че при определяне на източника на дохода по този чл. мястото на плащане на дохода не се взема предвид. Възприет е извода на органите по приходите, че жалбоподателката макар да не е положила труд в България, е запазила основния си работодател, който е в България и затова той е длъжен да определя, удържа и внася данък върху доходите от трудови правоотношения. Относно разпоредбата на чл. 75 ЗДДФЛ, съдът е приел, че приложими са разпоредбите от СИДДО, според която доходът на местно лице на съответната държава, произхождащ от работа по трудов договор, подлежи на облагане в държавата, в която трудът е положен - чл. 15, ал. 1 от Спогодбата. Съдът се е позовал и на чл. 24 от Спогодбата, който регламентира избягването на двойното данъчно облагане, като според нея, когато местно лице на съответната държава получава доход, който според Спогодбата може да се обложи с данък в другата договаряща държава, първата спомената държава ще допусне намаление на данъка върху дохода на това местно лице със сума, равна на данъка върху дохода, платен в другата държава. В тази връзка съдът въз основа на събраните доказателства е приел, че тази сума в случая е 9 961,81 лв., която е призната като данъчен кредит и не се оспорва между страните по делото. Това намаление обаче съгласно чл. 24 от Спогодбата съда е приел, че не може да надвишава тази част от данъка върху дохода, който е начислен, преди да е извършено приспадането и който се отнася до дохода, който може да се обложи с данък в тази друга държава. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правилно фактическата обстановката по делото е установено от съда относно безспорните и спорните между страните обстоятелства. Няма спор, че касаторката е полагала труд в Сърбия, вследствие преминаването й на работа там от Крафт Фуудс България" АД в "Крафт Фуудс Сърбия", вследствие преотстъпване от българското на сръбското дружество. В чл. 8, ал. 2 ЗДДФЛ изрично е посочено, че доходите от труд, положен в България, са от източник в Република България. А ал. 11 (към процесния период 2010 г., и ал. 12 понастоящем) на същата разпоредба регламентира, че при определяне на източника на доход по този чл. мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. В процесния случай е установено безспорно, че и българското дружество е изплащало трудово правоотношение на Вараджакова и сръбското дружество, в което за процесния период тя е полагала труд. Няма данни, нито твърдения, че трудовото правоотношение на касаторката е било прекратено с българското дружество, докато е работила на територията на Сърбия. Освен това видно от приложения по делото Меморандум за разбирателство изрично е посочено, че докато работи за сръбското дружество "Крафт Фуудс Сърбия" АД касаторката ще получава всички възнаграждения и добавки посредством българските ведомости за заплати. При наличие на СИДДО неправилно и приходните органи, а впоследствие и съда са тълкували нейните разпоредби в разрез с българския закон. Правилно касаторката се позовава на чл. 15, ал. 1 от СИДДО между Република България и съюзна Република Югославия, която е приложима, като според тази разпоредба възнагражденията, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение се облагат с данъци само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. В този смисъл доходът от положения труд в Сърбия е обложен от тази държава и като се има предвид регламентацията на чл. 24 от Спогодбата незаконосъобразно и приходните органи и съдът не са допуснали намаление (данъчен кредит) на данъка върху доходите на местното за България лице да се възстанови като данъчен кредит. Задължението в случая е и в двете държави, но Спогодбата дава възможност да се възстановява като данъчен кредит вече платения в другата държава данък, тъй като той не е доход от източник в България, след като изцяло положения труд за цялата 2010 г. е в Сърбия. В този смисъл е и постановеното решение по адм. дело № 6887/2012 г. на ВАС, VIII отделение относно АУЗД на Деница Вараджакова за 2009 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната счита, че обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна на посочените в касационната жалба отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което АУЗД № 1102444/26.08.2011 г. бъде отменен като незаконосъобразен. Ще следва преписката да се изпрати наприходните органи, предвид мотивите на настоящето решение за възстановяване като данъчен кредит на платения данък. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на касаторката следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 75 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,