Решение № 4320 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2015 г.

Решение № 4320 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7297/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Й. А. като едноличен търговец с фирма "Джи Джи Би - А. А." със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица срещу решение № 78 от 23.03.2015 г. по адм. д. № 574 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.07.2014 г., издадено от началник отдел в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас. Развитите подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални норми и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда", гр. Бургас, е оспорил касационната жалба в писмена молба. Ответниците Г. Я. Г. и Д. А. Г., и двамата от гр. Димитровград, обл. Хасково, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е постановлението, издадено на 10.07.2014 г. от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение, считано от 29.05.2014 г., между ЕТ "Джи Джи Би - А. А.", гр. Горна Оряховица, като работодател и Я. Г. Г. като работник, починал от токов удар на 29.05.2014 г. около 24.00 часа в стопанисвания от фирмата магазин за обувки и кожени изделия в курортен комплекс Слънчев бряг по време на отводняването му от падналия проливен дъжд. С постановеното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че от 28.05.2014 г. между предприятието и пострадалия работник е съществувало трудово правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този извод обосновано произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че предишния ден пострадалият работник е бил нает на работа в магазина на фирмата, по споразумение с работодателя е започнал да престира труд като продавач-консултант и е подготвял документите си за сключване на писмен трудов договор. Именно поради това е придружил другите работници от фирмата и се е включил в работата по изпомпване на водата от магазина. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми се преценяват като неоснователни. На основание чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. При спазване на административнопроцесуалното изискване на чл. 35 от АПК в хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събрани са писмени обяснения от лицата О. Н. Н. - съпруг на жалбоподателката, Ф. О. Н., Д. Г. П. и А. П. Т., в които са изложени обстоятелствата във връзка с дейността по набиране на работници в магазина и обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. Установено е, че Я. Г. Г. е започнал работа в магазина на ЕТ "Джи Джи Би - А. А." по постигнато на 28.05.2014 г. устно споразумение и е подготвял документите си за сключване на писмен трудов договор. В съдебното производство свидетелят Нгуен е дал показания, че на 27.05.2014 г. приятелят му Я. му казал, че си е намерил работа при маратонките на фирма "Джи Джи Би" и на следващия ден ще се уговори за условията, при които ще извършва работа. На 28.05.2014 г. е имал пробен работен ден и се договорил за заплата 1300 лв. с работен ден 09.30 - 24.00 ч. Похвалил се, че е продал три чифта маратонки, а синът на шефа го закарал в новата му квартира. На 29.05.2014 г. сутринта свидетелят Нгуен е видял Я. да стои пред магазина, за да помага на колегите си да отворят и да започнат работа. Свидетелят В. П., който е работил в съседен магазин, също е потвърдил, че на 28.05.2014 г. сутринта е видял Я. Г. да започва работа в магазина; на следващия ден, когато е имало буря, минал покрай магазина към 18.30 - 19 ч. и видял, че Я. още работи. Според св. В. П. "това, което Я. правеше на 28-ми и 29-ти май, не се отличаваше от това, което правеха останалите работници". Свидетелите съобщават, че като пълномощник на фирмата е действало лице на име О. (О.), което е управлявало и трите магазина в курортния комплекс. Посочените свидетели не са в родствени връзки със страните и нямат лична заинтересованост от изхода на спора за разлика от свидетеля Ф. О. Н., който е син на жалбоподателката и на О. Н. Посоченият от жалбоподателката св. А. Т. също е потвърдил, че на 28.05.2014 г. се е запознал с Я., който е разговарял с Ф. и след това се нанесъл в апартамента при другите работници. Обосновано съдът е преценил показанията на св. Т. като неубедителни и противоречащи на тези на останалите свидетели без лична заинтересованост за изхода на спора. Показанията на св. Т., че на 29.05.2014 г. Я. минал само да поздрави, влизат в противоречие с дадените писмени обяснения, в които свидетелят е съобщил, че същия ден Я. по договорка с Ф. е бил почти цял ден в магазина и се запознавал с моделите. Същата вечер, на 29.05.2014 г., Я. Г. се е включил в групата работници, отводняваща магазина в продължение на около два часа и около 24.00 часа е загинал от токов удар. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в деня на злополуката пострадалото лице е било наето на работа при наличие на основните характеристики на трудовото правоотношение, престирало е работна сила и е загинало при извършване на работа в интерес на фирмата-работодател преди да подпише трудовия договор. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Оспореното постановление е издадено при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,