Решение № 2748 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2011 г.

Решение № 2748 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1998 от 28.04.2011 г., постановено по адм. д. № 3955/09 г., Административен съд София град е отменил ревизионен акт (РА) № 2000804375/06.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 611 от 07.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 384 от 07.12.2007 г. и 385 от 07.12.2007 г., издадени от "Крупс" ЕООД и е осъдил Дирекция "ОУИ" - гр. София да заплати на "Маком 2001" ООД разноски по делото в размер на 59.30 лв. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "Маком 2001" ООД в останалата й част и е осъдено дружеството да заплати на ответната дирекция сумата 2 018.30 лв. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Отправя се искане до Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената по- горе част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Маком 2001" ООД не взима становище по така подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част на решение № 1998 от 28.04.2011 г., постановено по адм. д. № 3955/2009 г., Административен съд - София град е отменил РА № 2000804375/06.10.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 611 от 07.05.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Маком 2001" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 384 от 07.12.2007 г. и 385 от 07.12.2007 г., издадени от "Крупс" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че предмет на доставката по спорните фактури е хаспел 1 и хаспел 2, а не извършване на услуга, включваща монтажа на описаните стоки. Счел е, че в самия РА изрично е прието, че не се оспорва факта, че при ревизираното лице са в наличност два броя хаспели, както и че е нарушена процедурата по връчване на ИПДПОЗЛ. Първостепенният съд е приел още, че визираните по-горе фактури са включени са включени в дневника за продажби и в СД за данъчния период, като е налице плащане на данъчната основа и ДДС по фактурите. Решението е правилно. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, на първо място следва да е налице облагаема доставка, която по дефиницията, съдържаща се в чл. 6 ЗДДС представлява прехвърляне правото на собственост или извършване на услуга. В разглеждания случай предмет на доставките са стоки, а не услуги - фактурираният предмет на доставките е прехвърляне право на собственост върху движими вещи - два броя хаспели. При това, както правилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебното решение, изрично в РА е отбелязано, че не се оспорва факта на получаване от "Маком 2001" ООД на описаните стоки. В тази връзка, противно на твърденията в касационната жалба, обстоятелството, че не са представени доказателства за притежавания от доставчика кадрови ресурс за изработката и монтажа на процесните хаспели, е ирелевантно. Неоснователно в разглеждания контекст е позоваването от страна на касатора на Протокол за извършен монтаж и пускане в експлоатация от 10.12.2007 г., подписан от "Маком 2001" ООД и доставчика. Това е така, тъй като предметът на Договора от 10.12.2007 г. е само доставката на 2 броя, 21 метрови хаспела. По тези съображения правилно първостепенният съд е приел, че РА в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по фактури № 384 и № 385 от 07.12.2007 г. с издател "Крупс" ЕООД е незаконосъобразен и като такъв го е отменил. Предвид гореизложеното в обжалваната част първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от посочените в касационната жалба пороци и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,