Решение № 7173 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2014 г.

Решение № 7173 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8224/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Йовчо Иванов Кьосев срещу решение № 2930 от 07.05.2014 г. на Административен съд София град /АССГ/ по адм. д. № 2630/2014 г., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № 2171302179/12.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2147/12.12.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. С РА в обжалваната част са определени данъчни задължения както следва: за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 20816 лв и лихви за забава в размер на 12240,98 лв. Касаторът Йовчо Иванов Кьосев оспорва решението изцяло, като изтъква касационни основания, квалифицирани от съда като такива по чл. 209, т. 3 АПК - съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърденията му се свеждат до погрешно установяване на фактическата обстановка на базата на събраните доказателства. Моли решението и РА да бъдат отменени. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София оспорва касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорения пред Административен съд София-град акт в тежест на Йовчо Иванов Кьосев са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 20816 лв и лихви за забава в размер на 12240, 98 лв. Административен съд София-град е счел жалбата за неоснователна. За да я отхвърли, съдът е възприел фактическите констатации в ревизионния акт. Не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, извършени по време на ревизията. От фактическа страна е установено, че с нотариален акт № 41 от 14. 11. 2006 г. Васил Иванов Аргиров и Станка Стоилова Аргирова даряват на Йовчо Иванов Кьосев недвижим имот. С НА № 42 от 04. 04. 2007 г. Йовчо Кьосев продава същия недвижим имот на "ДИГ-94" ЕООД за сумата от 100 000 лева. Ревизираното лице е едноличен собственик и управител на това дружество. Тази сума е била приета от органите по приходите за облагаем доход и е съответно обложена с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (в действащата за 2007 г. редакция) в размер на 20916 лв. и съответните лихви за забава. Основната защитна теза на касатора е, че дарението е привидна сделка, която прикрива "даване вместо изпълнение" от страна на неговия брат Васил Аргиров. По този начин Васил Аргиров върнал предоставен му заем от Йовчо Кьосев в размер на 100 000 лв. В подкрепа на тези твърдения още в хода на ревизията е представен договор за заем от 21.09.2006 г., покана за доброволно изпълнение и споразумителен протокол от 14.11.2006 г., а в хода на съдебното производство е разпитан и свидетел. Действително на л. 274 от делото е налице извлечение от банковата сметка на Йовчо Кьосев, от което е видно, че на 21.09.2006 г. той е превел по сметка на Васил Аргиров сумата 200000 лв. В договора за заем изрично е уговорено предоставяне на заема по банкова сметка на Васил Аргиров и срок за връщане - 30.10.2006 г. В чл. 8 от договора е посочено, че при невъзможност да върне заема, заемателят ще прехвърли на заемодателя свой недвижим имот. В споразумителния протокол от 14.11.2006 г. е посочено, че заемателят не може да върне сумата, поради което декларира, че ще прехвърли на заемодателя собствеността върху процесния недвижим имот. Съдът е счел, че свидетелските показания не доказват даването на сумата, тъй като свидетелят не е присъствал при предаване на парите. Обсъждайки събраните доказателства в тяхната съвкупност, АССГ е взел предвид дадените писмени обяснения от ревизираното лице в хода на ревизията, че няма вземания от трети лица. Отчетено е, че представените в съдебното производство доказателства във връзка със сключването на договора за заем представляват частни писмени документи, които нямат достоверна дата и поради това не се ползват с материална доказателствена сила за установяване на твърдяните от касатора факти. В същото време АССГ приема, че нотариалният акт представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява с обвързващата доказателствена сила безвъзмездността на сключената сделка. АССГ изключва възможността да се касае за наличие на привидна сделка, поради липса на доказателства за това. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу РА. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните пороци, обуславящи наличието на касационни основания. Решението е базирано на събрания в хода на ревизията доказателствен материал, приет като доказателства в съдебното производство. Въз основа на събраните доказателства, съдът е направил обосновани и верни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Видно от РА и ревизионния доклад, органите по приходите са счели за облагаем доход сумата от 100000 лв, получена от Йовчо Кьосев при продажбата на недвижимия имот на "ДИГ-94" ЕООД. Йовчо Кьосев не оспорва нито факта, че е придобил правото на собственост върху продаваемия недвижим имот, нито това, че е получил процесната сума от дружеството срещу прехвърлянето на собствеността на имота. Следователно налице е реализиран доход от продажба на недвижим имот. Реалността на този относим към настоящия спор факт не се опровергава по никакъв начин от това при какви обстоятелства е придобита собствеността върху имота от страна на продавача Йовчо Кьосев - при дарение, при покупко-продажба или по какъвто и да било друг начин. Дори и да се приеме, че дарението е привидна сделка, която прикрива даване вместо изпълнение, това не променя по никакъв начин обстоятелството, че Кьосев е продал недвижим имот и срещу това е получил доход, който е облагаем по смисъла на чл. 12 ЗДДФЛ. Характерът на сделката, по силата на която Йовчо Кьосев е придобил имота, е от значение само за определянето на данъчната основа по реда на чл. 33, ал. 1 вр. ал. 6 ЗДДФЛ. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че няма основание да се приеме, че разглеждането по делото дарение прикрива възмездна сделка. Дори представените частни документи да бъдат ценени в съвкупност с доказателствата за превеждане на сумата от 200000 лв по сметката на Васил Аргиров в деня на сключване на договора за заем, това би довело само до извода, че действително между него и ревизираното лице е бил сключен такъв договор. Това обаче не доказва възмездния характер на придобивната сделка. Що се отнася до прикритото съглашение, което евентуално стои зад привидна сделка, чл. 133, б. "б" и б. "е" ГПК принципно не допускат доказване от страна по сделката на симулативността на съдържащото се в документ нейно изявление със свидетелски показания. Такива са допустими само при съществуващо начало на писмено доказателство - contre-lettre. Освен това са недопустими и свидетелски показания за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, включително когато погасителният способ е подновяване. Не на последно място, както сочи и ревизираното лице в защитната теза, придобивната сделка е оформена като дарение, за да се избегнат данъчни задължения, макар че всъщност, както се твърди, е налице възмездна сделка. Следователно, касае се за поведение на страните по сделката, целящо избягване на данъчни задължения. От това свое поведение страните не могат да претендират да черпят нови права, които също водят до засягане на фиска. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На директора на дирекция "ОДОП" гр. София не се дължат разноски, тъй като такива вече са му присъдени в първоинстанционното производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение