Решение № 11064 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Аутотест ЕООД със седалище и адрес на управление град Белене, област Плевен, срещу решение 4160/02.12.2024г. по адм. дело 541/2024 г. по описа на Административен съд-Плевен, с което е отхвърлен иска на дружеството срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, за присъждане на обезщетение в размер на 150 000,00 евро за имуществени вреди, причинени от противоправно действие на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, изразяващо се в отказ да се произнесе с доклад по чл.138г., ал.5 от Закона за движение по пътищата по негово заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г., подадено по реда на чл.73 от Регламент 2018/858 за провеждане на процедура за оценка на техническата служба, съгласно Приложение III, Допълнение 2 и в изпълнение на Решение 383/16.09.2022г. на АС-Плевен, постановено по адм.д. 121/2022г. Оплакванията на касатора са за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, допуснати противоречия с материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт, като искането в петитума е да бъде отменено съдебното решение на първоинстанционния съд, а делото бъде върнато за ново разглеждане с указания правоотношението по договора между Чиккалета ЕООД и Аутотест ЕООД да бъде изпратен по компетентност за разглеждане от гражданския съд, като бъде спряно производството пред административния до решаване на преюдициалния гражданскоправен спор, след което да бъде сторено произнасяне по исковата молба в административния спор, като бива отправена и претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът в касационното производство - Изпълнителна агенция Автомобилна администрация не представя отговор по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно, като не са налице касационни отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направените касационни оплаквания, приема от фактическа страна за установено следното: Производството по адм. дело 541/2024г. по описа на Административен съд-Плевен е образувано по исковата молба на Аутотест ЕООД от 19.06.2024г, с която е предявен иск срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация за заплащане на обезщетение от 150 000 евро за имуществени вреди, причинени от противоправно бездействие, а именно отказ на ИА АА да изпълни влязло в сила решение 383/16.09.2022г. по адм.д. 121/2022г. по писа на АС Плевен, с което административният орган при ИА АА е бил задължен да разгледа административната преписка и да се произнесе в законния срок. Сочи се, че това е причинило имуществени вреди на дружеството, изразили се в поставяне на ищеца в невъзможност да изпълни Договор, по който същото дружество е страна , същият сключен на 30.08.2023г. с предмет, посочен в него като продажба на документация. Изпълнението, което ищецът сочи да е очаквал оправдано, е произнасяне на органа с доклад по чл.138г, ал.5 от ЗДвП по Заявление 43-05-22-8/06.08.2021г., депозирано от ищеца. Ответникът ИА АА оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана, предвид обстоятелството, че посоченият в исковата молба договор обвързвал ищеца със задължения, произтичащи от бъдещи несигурни събития, при положение, че според ответника същият е уведомил ищеца четири месеца преди сключване на представения договор, че заявлението му страда от редица нередовности, които същият не доказва да е отстранил, както към момента на сключване на договора, така и към този на предявяване на исковата молба. Позовава се на самата разпоредба на чл.138г, ал.5 от ЗДвП, като обяснява, че 6-месечният срок за изготвяне на доклада започва да тече от датата на заявлението или от тази на отстраняване на непълнотите или нередовностите, което ищецът не е сторил. Възразил е, че представеният договор е съставен за нуждите на исковата претенция, счита че липсват доказателства за приетите увреждания, както и пряката причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и претендираните като пропуснати ползи, поради липсата на категорична и безусловна сигурност за увеличаване имуществото на кредитора по смисъла на Тълкувателно решение 3/12.12.2012г. по тълк.д. 2/2012г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се и на целите на института на неоснователното обогатяване, изяснени в Тълкувателно решение 1/15.03.2017г. на ВАС, според които непозволеното увреждане не е и не може да бъде средство за неоснователно обогатяване. В хода на първоинстанционното производство Административният съд приел за установено това, че с Решение 383/16.09.2022 г. по адм. д. 121/2022 г. по описа на АдмС Плевен е бил отменен мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ИААА София да се произнесе по заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г. за провеждане на процедура по оценка на техническа служба към Аутотест ЕООД за установяване на съответствието към приложимите изисквания и определянето й като техническа служба от категория А, Б, Д /ABD/ за извършване на предписаните в регулаторните нормативни актове на Европейския съюз изпитвания за одобряване на типа моторни превозни средства и техните ремаркета от категориите : M, N и O съгласно Приложение III, допълнение 2, точка 4 от Регламент 2018/858. С окончателния съдебен акт е била върната административната преписка на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация София за произнасяне по Заявление 43-05-22-8/06.08.2021г. за провеждане на процедура по оценка на техническата служба към Аутотест ЕООД в 6-месечен срок от получаването на преписката, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С писмо 43-05-22-8/9/27.04.2023 г. (лист 64) на основание чл. 138г, ал. 4 от ЗДвП ИААА е предоставила 90 дневен срок на ищеца от получаване на писмото за отстраняване на посочени в 15 точки непълноти и неточности на заявлението и придружаващите го документи. Писмото съдържа изрично указание, че при неизпълнение на указанията в срок, производството по заявлението ще бъде прекратено. От събраните доказателства първоинстанционният съд установил, че междувременно, на 30.08.2023 г. между Аутотест ЕООД и Чиккалета ЕООД ЕИК207211991, с управител Р. Дулев, син на управителя на Аутотест ЕООД - С. Дулев, с посочен адрес идентичен с адреса на Аутотест ЕООД, бил сключен договор за покупко-продажба на продукт наречен документация за техническа служба по смисъла на ЗДвП и Регламент 2018/858/ЕС. Същият бил без нотариална заверка на подписите, като съдът направил извод, че не разполага с достоверна дата на сключването му, вероятно обслужвайки такапредявения иск. Предмет на договора била продажбата от касатора Аутотест ЕООД на Чиккалета ЕООД на документация на системата по качество със съдържание, идентично с документацията, приложена към Заявление 43-05-22-8/06.08.2021 г. по описа на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", описана в Списък на ОП, РП и ОД на Техническата служба към Аутотест ЕООД и съответстваща според самите изявления в договора на изискванията на Регламент 2018/858/ЕС. Според същия договор съответствието на системата за качество с изискванията на Приложение III, Допълнение 1 от Регламент 2018/858/ЕС следвало да се удостовери със заключението в Доклада по чл.138г, ал.5 от ЗДвП, изготвен по Заявление 43-05-22-8/06.08.2021г. по описа на ИА АА, по който органът бил задължен да се произнесе с цитираното по-горе решение. Договорената цена била 150 000 евро. Предаването на документацията било договорено на два етапа - предварителен до 05.09.2023 г., в който се предавала документацията на хартиен носител за запознаване, и втори - същински до 10.02.2024 г., когато се предвиждало документацията да бъдела предадена в окончателен вариант на хартиен и електронен носител, след изготвяне на доклада по чл. 138г, ал. 5 от ЗДвП по Заявление вх.43-05-22-8/06.08.2021г. по описа на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, който бил предвиден като приложение към документацията (лист 6). Възприето от страна на съдебния състав било обстоятелството, че на 24.07.2023 г. с вх.43-05-22-8/19/ бил подаден отговор на писмо 43-05-22-8/9/27.04.2023 г. (лист 68), с който Аутотест ЕООД отстранило част от непълнотите на заявлението си, а по част от указанията изразило становище, че са неоснователни. Прието за установено било и това, че с представено уведомление към сключения на 30.08.2023г. договор Чиккалета ЕООД уведомила Аутотест ЕООД, че няма да заплати договорената цена от 150 000,00 евро и върнала предадената домументация поради неспазване на договорения срок за предаване на документацията с доклада до 10.02.2024 г. При такаустановените факти съдебният състав достигнал до извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на кой да е от трите кумулативноизискуеми елемента за обезвреда на претендираните като настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие имуществени вреди в патримониума на Аутотест 2000 ЕООД: При така възприетото административният съд достигнал до извод, че липсват предпоставките за удовлетворяване на исковата претенция. За да достигне до този краен извод Адм.С Плевен заключил на първо място, че издаването на доклад за резултатите от проведената процедура за оценка (положителна или отрицателна) не представлява фактическо действие по смисъла на закона, а е част от производството по издаване на административен акт издаване на удостоверение или на заповед за отказ по чл. 138г, ал. 6 от ЗДвП, поради което не е годен предмет за самостоятелно оспорване, тъй като е изрично изключено от обхвата на самостоятелното обжалване, съгласно нормата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Припомнил е наред с това, че в трайната съдебна практика и в доктрината е възприето становището, че под действия и бездействия по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ се приемат само "фактическите" такива, произтичащи пряко от правна норма без да са част от производството по издаване на административен акт, при които и последиците настъпват директно за адресата. Преценил е, че действието по издаване на доклада опосредява издаването на крайния административен акт- Удостоверение или Заповед за отказ, поради което не отговаря на критериите за бездействие, подлежащо на овъзмездяване по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. На следващо място съдът е достигнал до извод, че не е налице и пряка причинно-следствена връзка между отказа да се заплати договорената цена по сключения договор между Аутотест ЕООД и Чиккалета ЕООД и неизготвянето на доклад по чл. 138г, ал.5 от ЗДвП от ИААА гр. София, тъй като връзката на вредата е опосредена от договорни отношения на две лица, а не е пряка и непосредствена. Обърнато е било внимание и на това, че липсва очевидна и безспорна гаранция за това, че докладът на всяка цена би съдържал положителна оценка на техническата компетентност на кандидата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Правилно предявеният иск е бил квалифициран като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на която норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки наличие на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На първо място следва да бъде посочено, че възражението на касатора за неправилно определен и разгледан предмет на спора е необосновано. Предметът на спора е правилно индивидуализиран съгласно твърденията в исковата молба, където се сочи, че вредите са настъпили от неизпълнение на съдебно Решение 383/16.09.2022г. по адм.д. 121/2022г. на Адм. С-Плевен. Със същото Решение административната преписка, по която е страна касаторът, е върната на административния орган, след отмяна на мълчалив отказ, с указания заявлението на дружеството да бъде разгледано по същество в нормативноустановения 6-месечен срок. В самата искова молба изрично е било посочено, че не се търси обезщетение поради мълчалив отказ , а поради бездействие във връзка с изпълнение на цитираното по-горе решение и по-конкретно обективирано в отказ органът да се произнесе с доклад по чл.138г, ал.5 от ЗДвП. Такаопределеният предмет на спора е докладван в първото по делото заседание, като ищецът не е възразил против същия. Именно той е бил и разгледан, като съдебният състав се е произнесъл с оспорения съдебен акт. Ясно за съдебният състав ,както в първоинстанционното производство, така и за настоящия е това, че изпълнението на указанията, дадени с Решение 383/16.09.2022г. по адм.д. 121/2022г. на Адм. С-Плевен се изразява в провеждане на производството и разглеждане на заявлението по същество, което обстоятелство не е безусловно, доколкото зависи също и от процесуалната активност и съдействие на заявителя. В тази връзка, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът не доказва наличието на част от предпоставките за провеждане на производство по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. вр. чл.203 АПК. Неиздаването на Удостоверение или Заповед за отказ от страна на Изпълнителния Директор на ИА АА по чл.138г, ал.1 ЗДвП не е фактическо, а правно бездействие. Посочените фактически действия, предхождащи материализирането на волята на органа, притежават чисто технически по естеството си характер, те не засягат самостоятелно правната сфера на ищеца, не създават за него конкретни права, поради което не притежават самостоятелно правно значение. В този смисъл е разпоредбата на чл.64 АПК, според която административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В конкретния случай липсва специална норма, която да създава подобна процесуална легитимация в полза на ищеца. Отделно от горното, по делото са налице данни за това, че след връщане на преписката, производство по същество е инициирано от страна на органа, тъй като с писмо 43-05-22-8/9/27.04.2023 г. (лист 64) на основание чл. 138г, ал. 4 от ЗДвП ИААА е предоставила 90 дневен срок на ищеца от получаване на писмото за отстраняване на посочени в 15 точки непълноти и неточности на заявлението и придружаващите го документи. Писмото съдържа изрично указание, че при неизпълнение на указанията в срок, производството по заявлението ще бъде прекратено. На 24.07.2023 г. касаторът е подал отговор на писмо 43-05-22-8/9/27.04.2023 г. (лист 68), с който е посочил, че отстранява част от непълнотите на заявлението си, а по част от указанията изразява становище, че не са основателни. Т.е. налице е не бездействие на административния орган, а неизпълнение на част от указанията му от страна на юридическото лице, което поставя последното в забава, като съгласно ал.5 на чл. 138г ЗДвП 6-месечният срок за изготвяне на доклад за резултатите от проведената процедура за оценка започва да тече от отстраняването на непълнотите и/или нередовностите. Недопустимо е в тази хипотеза касаторът да се позовава на собственото си противоправно поведение, изразило се в несъдействие на органа, за да черпи изгодни за себе си правни последици. С оглед на дотук изложеното, настоящата инстанция намира, че не се доказва наличието на незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на органа, а правно такова, обусловено от липсата на съдействие от страна на дружеството касатор, поради което изводът на първоинстанционния съд за липса на първата предпоставка за уважаване на исковата претенция е верен. Доказателствената тежест в производството по чл. 203, ал. 1 АПК лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, което доказване в случая не е осъществено от страна на Аутотест 2000 ЕООД. На следващо място правилен и обоснован се явява и изводът на първата инстанция за това, че недоказано е останало наличието на пряка, причинноследствена връзка между сочените като претърпени имуществени вреди и твърдяното бездействие. Най общо вредите произлизат от договор между две търговски дружества, според който касаторът като продавач продава документация за провеждане на производство по чл.138г, ал.1 ЗДвП, като за да гарантира качеството на продаваните интелектуални ценности страните предвиждат това да се случи, чрез издаването на спорния по делото доклад. Подобна клауза сочи на сигурност и убеденост на продавача в качеството на предмета на продажба, т.е свидетелства за неговите субективни възприятия и оценка за същата. Те обаче не гарантират издаването на положителен доклад на всяка цена, още повече, че около месец преди сключване на договора касаторът е отказал да изпълни всички указания на органа по отстраняване на пречки, т.е. дружеството е било наясно с това, че само е възпрепятствало отстраняването на пречките, за да започне да тече срокът за изготвяне на доклада и въпреки това е влязло в представените по делото договорни правоотношения. По тази причина правилно първоинстанционният съд е обосновал липсата на пряка причинноследствена връзка на сочените имуществени вреди и неизпълненото съдебно решение, респ. неизготвения доклад, тъй като дори при издаването му в очаквания от касатора момент е липсвала сигурност относно неговото съдржание. Подобно бъдещо несигурно както по време , така и по резултат събитие не може да се намира в подобна причинноследствена обусловеност, която изисква неизменност , сигурност и неизбежност между съответната причина и следствие. Касаторът неоснователно възразява против този извод на съдебния състав. Бездействието за което е бил санкциониран ответника е, че не е довършил производството със заповед за прекратяване на производството, а не заради това, че не е изготвил доклад. Т.е. при всички случаи, заради собственото си противоправно поведение касаторът не е могъл да очаква изготвяне на доклад тъй като това поведение е било в нарушение на указанията, дадени от органа. Недопустимо е същият да извлича права от същото това поведение. Отделно от горното, в конкретния случай качестото на документацията е можело да бъде проверено по друг, уговорен от страните способ, например чрез нарочна експертиза на специалист, определен от страните, при която същите са могли да определят сигурен срок за изготвянето й, но не са го сторили, като посоченият доклад не е единствена възможност за оценка на качеството на документацията, но знаейки, че не е изпълнил указанията на органа, дадени в негово писмо рег. 43-05-22-8/8/27.04.2023г., ищецът е бил наясно от съдържанието на същото писмо, че производството ще бъде прекратено и въпреки това е обвързал реализирането на печалба с изготвянето на доклад, за чието възпрепятстване сам е съдействал. Правилно, обаче се явява възражението на касатора, че евентуален спор между страните е неподсъден на административните съдилища, затова оспорващата страна следва да разреши това по общия исков ред, като преюдициален въпрос, а в противен случай следва да възприеме съответния договор като юридически факт в правната действителност. Това обстоятелство обаче, не променя горните изводи на съда за липса на задължителни елементи от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Нито липсата на доказателства за образуван преюдициален спор пред общите съдилища е основание за отмяна решението на първоинстанционния съд и връщане на делото до приключване на подобно производство. В този смисъл решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,