Решение № 7688 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2014 г.

Решение № 7688 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолетка Николова Въткова от гр. Казанлък против решение № 120/03.07.2014 г., постановено по адм. дело № 255/2013 г. по описа на Административния съд - Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Агенцията за социално подпомагане - гр. София, обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1000 лв. и неимуществени вреди в размер на 1000 лв. вследствие отмяната на заповед № К-27 от 31.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, и извършени в хода на производството по издаването й незаконосъобразни действия заедно с лихвите върху претендираните суми. Излага доводи за неправилност и недопустимост на решението като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила. Ответната страна - Агенцията за социално подпомагане - София, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Георгиева - с писмено становище, и чрез процесуален представител адв. И. Колева - в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно и обосновано административният съд е приел, че от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законово изискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред, поради което следва касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от Виолетка Въткова имуществени и неимуществени вреди от отмяната на заповед № К-27 от 31.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, и от извършени в хода на производството по издаването на заповедта незаконосъобразни действия. Всеки един от исковете е предявен за сумата от по 1000 лв. ведно със съответните лихви. От фактическа страна по делото е прието, че на 10.01.2013 г. Въткова е подала в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, молба-декларация за отпускане на месечна социална помощ. Като част от процедурата по подадената молба социалните работници са направили три опита за посещение на дома на ищцата, но същата не е била откривана. По делото са представени доказателства, че Въткова е била поканена да се яви в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, за да посочи адреса, на който живее, както и удобни дата и час за посещение с цел извършване на социална анкета, но тези действия не са били изпълнени от страна на касационната жалбоподателка. Поради това и въз основа на "социален доклад" от 30.01.2013 г. със заповед № К-27 от 31.01.2013 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, е отказал отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.01.2013 г. на Виолетка Николова Въткова. Посочената заповед е била обжалвана от ищцата и с решение № 15805/28.11.2013 г. по адм. дело № 10395/2013 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, е отменена като незаконосъобразна. Делото е върнато като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, за решаване по същество на въпроса за отпускането на месечната социална помощ на Въткова. След връщането на преписката директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, е постановил нова заповед № К-27 от 27.12.2013 г., с която отново е отказал отпускане на месечна социална помощ на Виолетка Николова Въткова. По делото няма данни тази заповед да е била обжалвана по съответния ред, съответно тя е влязла в сила. За изясняване на спора съдът е изслушал и свидетелски показания. Административният съд е приел, че липсва причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт - заповед № К-27 от 31.01.2013 г., и твърдените от Въткова имуществени вреди. По делото не е доказано настъпването на вреди, което от своя страна изключва търсенето на обезщетение като последица от незаконосъобразен административен акт, както и като последица от действия при и по повод изпълнението на административна дейност. Виолетка Николова Въткова не е успяла да докаже наличието на недобросъвестно поведение и недоброжелателни действия от страна на длъжностните лица при Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, които да са били причина за непризнаването на правото на месечна социална помощ за 2013 г. по нейно отношение. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че в изпълнение на законовите си задължения социалните работници са се опитали неколкократно да осъществят необходимия контакт с Въткова и да посетят дома й с цел установяване на относимите за установяване на претендираното право обстоятелства, но с поведението си ищцата е станала причина за постановения отказ за отпускане на месечна социална помощ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Касационният жалбоподател Виолетка Николова Въткова не е доказала наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Заповед № К-27 от 31.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, е била отменена по съдебен ред, но отмяната е поради допуснато нарушение в процедурата по издаването й. След връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне той е издал нова заповед № К-27 от 27.12.2013 г., с която отново е отказано отпускане на месечна социална помощ на Въткова след преценка на предпоставките за отпускане на социална помощ. Тази заповед не е обжалвана по съдебен ред и е влязла в законна сила. Следователно не е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен акт, с който по същество да са отказани претендирани права. Поради това няма основание да се приеме, че за ищцата е настъпила вреда от отменен незаконосъобразен административен акт. С оглед на това обжалваното решение, с което е отхвърлена исковата претенция на Виолетка Николова Въткова за присъждане на обезщетение за причинени вреди от отменената заповед № К-27 от 31.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, е правилно. Законосъобразни са изводите на съда и по исковата претенция на Виолетка Николова Въткова за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на извършени в хода на производството по издаването на заповед № К-27 от 31.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, незаконосъобразни действия от страна на социалните работници. Изброените от Въткова действия на служители на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, са извършени в хода на административното производство, което е било образувано по нейна молба, но тези действия са част от административното производство по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК и законосъобразността им следва да бъде преценявана по повод оспорването на крайния акт, с който е приключило административното производство. Административният съд е изложил подробни мотиви относно неоснователността на исковата претенция в тази част и настоящата инстанция напълно споделя тези мотиви. Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Изводите на административния съд за неоснователност на исковете са обосновани и постановени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,