Решение № 10129 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6136/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Й. Б. Ц., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Ц., против решение № 12899 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2691/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска обжалваното решение да се отмени, а вместо него да бъде постановено друго по същество на спора като оспорената заповед се отмени като незаконосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Ответникът – директорът на 43-то Основно училище (ОУ) „Христо Смирненски“ – гр. София, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Иска касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 12899 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2691/2026 г. по описа на АССГ е отхвърлената жалбата на Й. Б. Ц., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Ц., против Заповед № 648/25.02.2026 г. на директора на 43 ОУ „Христо Смирненски“ – гр. София, с която на основание чл. 259, ал. 1 вр. чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), съгласно чл. 31, ал. 1, т. 22 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, чл. 199, ал. 1, т. 4, чл. 202, чл. 204, чл. 205 от ЗПУО, чл. 58, чл. 64, чл. 66 и чл. 68 от Наредбата за приобщаващото образование, чл. 101, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 12 от Правилника за дейността на училището, уведомително писмо изх. № 127/03.02.2026 г. и мотивирано предложение с вх. № 2123/22.01.2026 г. на класен ръководител на [заличен текст] клас и решение на Педагогически съвет в протокол № 6 от 11.02.2026 г. на ученика Й. Б. Ц. е наложена санкция „преместване в друго училище“ за срок до края на учебната 2025/2026 г., и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт - издадена е от компетентен орган, при спазени изисквания за форма на акта, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие на материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците могат да се налагат следните санкции: 1. забележка; 2. преместване в друга паралелка в същото училище; 3. предупреждение за преместване в друго училище; 4. преместване в друго училище; 5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение. Съгласно чл. 200, ал. 4 от ЗПУО санкциите "преместване в друго училище" и "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" се налагат за тежки или системни нарушения. Съгласно чл. 201 от ЗПУО за едно нарушение не може да бъде наложена повече от една санкция по чл. 199, ал. 1, като мерките по чл. 199, ал. 2 и 3 се налагат независимо от тези санкции (ал. 1). Видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика (ал. 2). Съгласно чл. 204 от ЗПУО за откриване на процедурата по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1, т. 3 - 5 от същия закон директорът задължително уведомява родителя и съответните териториални структури за закрила на детето (ал. 1). В процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице. Ученикът има право преди налагане на санкцията да бъде изслушан в присъствието на психолог или педагогически съветник и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата по конкретното нарушение (ал. 2). Родителят има право да присъства на изслушването и да изрази мнение (ал. 3). Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 от ЗПУО се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование (чл. 204, ал. 5 от ЗПУО), в случая с Наредбата за приобщаващото образование. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на съдебното решение, с което е прието, че оспорената от него заповед отговаря на изискванията за форма, издадена е без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и н съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При правилно установена фактическа обстановка по спора, административният съд е достигнал до неправилни правни изводи за отсъствие на основания за отмяна на атакуваната пред него заповед. Единствено констатацията, че заповедта е издадена от компетентен орган е в съответствие с данните по делото и приложимия закон. Иницииращият административното производство документ – мотивираното предложение на класния ръководител вх. № 2123 от 22.01.2026 г., и последвалото уведомително писмо до родителя с изх. № 127 от 03.02.2026 г. за започната процедура по налагане на санкция на ученика съдържат данни, че спрямо Й. Ц. е открита процедура по налагане на санкция „предупреждение за преместване в друго училище“, а не наложената с оспорената заповед санкция „преместване в друго училище“. Налице е съществен порок на административнопроизводствените правила доколкото образуваното производство е за налагане на по-леката санкция „предупреждение за преместване в друго училище“, а с акта, с който това производство е приключило, се налага по-тежката санкция „преместване в друго училище“, без да са налице данни по делото в хода на производството пред административния орган да е изменено предложението за налагане от по-лека на по-тежка санкция, нито родителите или органите за закрила на детето да са уведомени за такова изменение. Предложението за налагане на по-тежка санкция е направено на проведеното събрание на Педагогическия съвет, след изслушване на ученика и неговия родител и напускането им на залата, и преди санкциите да бъдат гласувани. Така осъществените действия, нарушават правото на защита на санкционираното лице, противно на приетото от първоинстанционния съд. Основателни са и доводите на касатора за нарушение на административнопроизводствените правила поради неприсъствие на социален работник в съответствие с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето по време на изслушването на ученика. Присъствието само на училищния психолог на Педагогическия съвет не изпълнява законово разписаните правила. Извършените нарушения на административнопроизводствените правила е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Независимо от гореизложените съображения следва да се посочи, че оспорената заповед не отговаря и на изискванията на форма. Неправилни са изводите на решаващия съд в обратна насока. Санкцията „преместване в друго училище“ се налага за тежки или системни нарушения. Липсата на легална дефиниция в ЗПУО за понятията „тежки“ и „системни“ нарушение не означава, че преценката на наказващия органа за определянето като такива на голямото разнообразие от възможни нарушения на учениците е напълно произволна. Обичайно се приема, че системни нарушения са тези, които са извършени минимум три пъти в рамките на релевантния за определяне на санкцията срок т.е. в случая за една учебна година (чл. 202, ал. 1 и 2 ЗУПО). Определянето на едно нарушение като тежко трябва да съобразява въздействието, което нарушението на задълженията на ученика по чл. 199, ал. 1 ЗПУО има върху правата и ценностите, защитими от правото. В оспорената пред АССГ заповед липсва както описание на извършените нарушения, така и преценка на административния орган кои от тях приема за системни, и кои за тежки. Липсва и преценка на обстоятелствата от значение за вида и тежестта на санкцията. Нарушена е разпоредбата на чл. 202, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУО доколкото и административният орган, а впоследствие и административният съд, мотивират наложената по-тежка санкция с налагани санкция от предходна учебна година. Включването в оспорената пред АССГ заповед на нарушения, за които ученикът е вече наказван със заповед № 315/10.11.2025 г. представлява нарушение на чл. 201, ал. 1 от ЗПУО, според която за едно нарушение не може да бъде наложена повече от една санкция по чл. 199, ал. 1. Основателни са доводите и за нарушение на чл. 199, ал. 1 ЗПУО, защото е наложена най-тежката санкция преди изчерпване на останалите механизми за въздействие. Целта на закона е не да се наложи санкция на всяка цена, а напротив, да се направи опит да бъде превъзпитан ученикът, за да разбере неправилността на допусната от него проява, като се въздейства за преустановяване на последващи подобни такива. Функцията на останалите участници в образователния процес е да подпомагат и насочват в правилната посока развитието с необходимата за това особена грижа в духа на заложените в ЗПУО принципи и цели на предучилищното и училищното образование. Предвид изложеното обжалваното решение на АССГ трябва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество на спора, с което се отмени Заповед № 648/25.02.2026 г. на директора на 43 ОУ „Христо Смирненски“ като издадена при наличие на основанията по на основание чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК. По водене на делото пред двете съдебни инстанции касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 1082 евро (възнаграждение за един адвокат по 520 евро за инстанция и държавни такси), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер, която е доказан. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение