Решение № 5494 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2008 г.

Решение № 5494 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Бахчеванов, в качеството му на управител на "Свотек" ЕООД, гр. Русе, против решение № 7/06.03.2008 г., постановено по адм. д. № 130/2007 г., на Административен съд - Русе. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение, като се иска неговата отмяна, със законните последици. Ответната страна - Таня Георджева твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на "Свотек" ЕООД, гр. Русе, против изричен отказ изх. № 94СС (292 /15.03.2007 г, на гл. архитект на Община - Русе, за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, относно строеж: "Производствен обект - работилница", изграден в УПИ ХV-713, кв. 51 по ПР на кв. "Долапите", гр. Русе. Съдът е приел, че процесния строеж не отговаря на изискванията на действащите до 07.04.1987 г, когато е реализирано строителството, на строителни правила и норми по ЗТСУ и ППЗТСУ , както и не отговаря на нормите, въведени със ЗУТ , поради което не може да бъде приложена разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че строежът, по отношение на който е издаден обжалвания отказ, е извършен до 07.04.1987 г, и следователно попада под хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както е приел и административния съд. Цитираната правна норма предвижда, че строежи, изградени до 07.04.1987 г, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Първоинстанционният съд е изследвал и подробно мотивирал липсата на тези предпоставки, като е обсъдил както разпоредбите, действали по време на извършването на строежа, така и тези по ЗУТ и е направил обоснован извод, че изградената и преустроена в работилница производствена сграда не е допустим строеж. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спора и е приложил правилно материалния закон, поради което, обжалваното решение, като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,