Решение № 136 от 18.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 274/2013 г.

Решение № 136 от 18.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 274/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия В. Г. Г. против решение № 336 от 5.ХI.2012 г. по внохд № 706/2012 г. на Софийския апелативен съд. С позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, изготвилият жалбата защитник иска ВКС да постанови съдебен акт, който да е "най-близо до принципа за справедливост". В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. докато представителят на ВКПр иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда от 20.VI.2012 г. по нохд № 2715/2012 г. на Софийския градски съд В. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 19.IХ.2011 г. в София е използвал платежен инструмент-дебитна карта № 43332644977814444, издадена от "ОББ"АД-без съгласието на титуляра П. Д. П., за което и на основание чл. 249, ал. 1 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 8 месеца лишаване от свобода и 200 лв. глоба. Постановено е лишаването от свобода да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Не е допуснато твърдяното процесуално нарушение, представляващо, според защитата, не толкова неточно, колкото непълно квалифициране деянието на подсъдимия само като използване на платежен инструмент, а не като използване и на данни от същия-ПИН кода на дебитната карта. Престъплението по чл. 249, ал. 1 НК е осъществено от обективна страна или с използването на платежен инструмент, дефиниран в чл. 93, т. 24 НК, или с използването само на данни от такъв инструмент и когато е използван инструмента като цяло-както е в конкретния случай-а не само на данни от него, добавянето на последното към обвинението ненужно го обременява без, при това, да внася каквато и да било допълнителна яснота. Твърдението за допуснато нарушение на материалния закон не е свързано с доводи, сочещи на неправилно прилагане на материалния закон, респ. на неприлагане на закона, който е следвало да се приложи- чл. 348, ал. 2 НПК. Лишено от основание е и твърдението за определяне на кумулативната санкция в несправедливо високи размери. По повод на същото твърдение въззивният апелативен съд, след като е изразил съгласие с решението на първата инстанция по въпроса за наказанието, сам е изложил мотиви върху повече от две страници, чиято изчерпателност не налага никакво допълнение, а коментар върху доводите в касационната жалба, свързани с организирана международна и местна подсъдност, неотносими към извършеното от подсъдимия престъпление, е безпредметен. Съобразявайки дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС