Решение № 4698 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4408/2013 г.

Решение № 4698 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4408/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - гр. С. чрез процесуалния си представител адв. И. К. срещу срещу Решение № 25/08.02.2013 г., постановено по адм. дело № 388/2012 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на същата срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 25/2012 от 05.09.2012 г. на Началника на М. С., потвърдено с Решение № 573/31.10.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", в общ размер от 117 349,80 лева, от които мито в размер на 94 028 лева и ДДС в размер на 23 321,80 лева, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 05.10.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР относно задълженията на митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на асоциацията е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията. Посочва в този смисъл трайната съдебна практика, включително и ТР № 3/2003 г. на Върховния административен съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на М. П., чрез юрк. Д. В., в писмено становище оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Заинтересованата страна - ТД на НАП С., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становищ, като се позовава на Решение на СЕС по дело С - 224/2016. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд са установени следните факти: На 04.10.2008 г. на Митнически пункт "К. А." е бил задействан карнет № XW59447176 с титуляр на режима "транзит" превозвачът " SARGUT ULUSLARARASI TASIMACILIK OTOMOTIV SANAYI VE TICARET LIMITED SIRKETI" / наричан за краткост"Саргут" ООД/ със седалище в Р. Т.. Установено е, че страната на предназначението на процесните стоки е Румъния. Титулярът на транзита е бил уведомен за възникнали задължения, като от румънските митнически власти е установено, че нито стоките, превозвани под покритието на карнета, са представени пред получаващото митническо учреждение, нито придружаващият ги карнет. На отправеното запитване от българската митница до румънските митнически власти за доставяне на стоката е отговорено, че не са представени нито пратката, нито ТИР карнета и не може да бъде получена информация за тях. Относно представения като доказателство от страна на АЕБТРИ за редовното приключване на операцията талон 2, стр. IV-та на ТИР карнета, в резултат на последваща проверка, във формуляр ТС21 изх. № КА4414-1547/30.04.2009 г., е отбелязано, че талонът не е представен пред компетентния орган на получаващата митница и че печатът изглежда неистински или фалшифициран. Издадено е Решение № 5000-0054/19.08.2009 г. на Н. М. пункт "К. А.", след изпълнение на процедурата по чл. 455а от Регламент № 2454 от 02.07.1993 г. на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /РПМКО/, с което митническият орган е определил размера на възникналото митническо задължение за мито и ДДС в посочените размери, ведно със законната лихва, считано от посочената по-горе дата до окончателното изплащане на главницата, определил е като длъжник за заплащане на митническото задължение титуляря на ТИР карнета - "Саргут" ООД. С жалба вх. № 2501-0078 от 09.09.2009 г. турското дружество обжалва решението пред горестоящия митнически орган, който се произнася с решение № 8000-0978 от 15.09.2009 г., с което отхвърля жалбата. След обжалване на административния акт от "Саргут" ООД по съдебен ред, същото е потвърдено с влязло в сила на 26.10.2010 г. съдебно решение. Установено е също, че АЕБТРИ е уведомена за незавършената транзитна операция с искане за заплащане от 15.11.2010 г., получено на 22.11.2010 г. и Асоциацията не изплатила задълженията в срока по чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР. С искане на Н. М. С. до Дирекция "Събиране" при ТД на НАП С. е поискано образуването на изпълнително производство от публичен изпълнител за събиране на дължимите суми от "Саргут" ООД по влязлото в сила Решение на Н. М. пункт "К. А." и е образувано изпълнително дело № 3545/2012 г. по описа на ТД на НАП - гр. С.. С писмо публичният изпълнител е уведомил М. С., че по образуваното изпълнително производство няма наложени обезпечителни мерки и не са постъпвали суми за погасяване на задълженията. На 05.09.2012 г. административният орган-началникът на М. С. издава процесното ППСПДВ № 25/2012 г. за установяване на задълженията на гарантиращата Асоциация, в качеството й на солидарен съдлъжник. В мотивите на административиня акт е посочено, че е направено всичко в рамките на възможното за събирането на публичните вземания от пряко отговорния титуляр на митническия режим "Саргут" ООД като предпоставка за преминаване към отговорността на гарантиращата Асоциация. В административното производство по издаването на процесния митнически акт са представени: международна товарителница от 03.10.2008 г. с изпращач А. Т.. Д. Инш. Сан. ВеТидж. Л. Ш. Ш. - Истанбул, превозвач "Саргут" ООД и получател SC. FILAKIA S. R. L Румъния за превоз на процесните стоки с попълнени номер на процесния ТИР карнет и номер на автомобила, извършил превоза в графи 6-9, с подпис и печат на получаващата румънска митница в графа 10; потвърждение за получаване на стоката, подписано и с печата на SC Filakia S. R. L, както и писмо на превозвача "Саргут" ООД до М. С., че транспортирането под покритието на процесния карнет е прекратено в Румъния и "митническият отдел в Румъния е запечатал карнета, заради разтоварване на стоки". За да отхвърли жалбата против оспорения митнически акт, административният съд е изложил мотиви, аналогични на тези на митническите органи. Приел е, че за да се ангажира законосъобразно отговорността на касатора е необходимо наличието на четири предпоставки: да е налице нередовно приключила операция ТИР, което да поражда митническо задължение, конкретизирано по вид и размер; пряко задълженото лице/лица и гарантиращата асоциация да са уведомени за задължението; пряко задълженото лице /лица да не са платили доброволно задължението и да е спазена поредността по чл. 8, § 7 от Конвенция ТИР. Съдът е приел, че първите три предпоставки са безспорни, а и четвъртата е налице, защото митническият орган е направил всичко възможно да изиска плащане от пряко задължения титуляр на режима. Приел е, че щом операцията ТИР не е приключена редовно или е приключила със злоупотреба или измама, не е доказано стоките да са достигнали до получателя и върху него не е преминала отговорността за представянето им пред получаващата митница. Относно началния момент на лихвите за забава, съдът е намерил, че това е моментът на отклоняване на стоката от митнически надзор-датата на задействане на ТИР карнета. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, АС-Х. е достигнал до законосъобразни правни изводи относно тълкуването и приложимостта на Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на Карнети ТИР 1975 г. /Конвенция ТИР/, ратифициран с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г. /обн. ДВ, бр. 61 от 1977 г./ и за приоритетното и прилагане пред вътрешното законодателство. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. тя е част от вътрешното право и се прилага с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат. По делото няма спор, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенцията ТИР, за приключилата със злоупотреба и измама транзитна митническа операция, АЕБТРИ отговаря съвместно и солидарно за изплащане на дължимите митни сборове заедно с лицата, които ги дължат. Спорен по делото е въпросът дали в конкретния случай са налице основанията по чл. 8, ал. 7 от Конвенцията ТИР за ангажиране отговорността на АЕБТРИ по нередовно приключилата операция ТИР. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР, когато сумите, предвидени в ал. 1 и 2, станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. А съгласно Обяснителни бележки към чл. 8, ал. 7, мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Правилно съдът е приел, че пряко дължащо в настоящия случай лице е титулярът на режима външен транзит - "Саргут" ООД. Съгласно чл. 96, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 задълженото лице е титулярът на режима външен транзит в Общността и то е длъжно да представи стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране, както и да спазва разпоредбите на режима, а според чл. 1, т. 14 от Конвенция ТИР "титуляр" на карнет ТИР е лице, на чието име е издаден ТИР карнет съгласно съответните разпоредби на конвенцията и от чието име е изготвена митническата декларация под формата на карнет ТИР, удостоверяващ желанието да се поставят стоки под режима ТИР в отправното митническо учреждение. Предвид на тези разпоредби за титуляра на режима транзит "Саргут" - ООД е възникнало вносно митническо задължение и то е лицето, което пряко дължи определените суми. В хода на делото не е установен получателят на стоката, а и за него не възниква задължение за неизпълнение на изискванията на режима "транзит". Правилно съдът е приел за установено, че митническите органи са предприели мерки, в рамките на възможно, да изискат плащане от пряко дължащите сумите лица, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Изрично в обяснителна бележка към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията е разяснено какво включват мерките, които митническите органи следва да предприемат, за да изискат плащане от пряко дължащите ги лица, а това е да се предприемат такива мерки, които да включват поне уведомление за начина, по който е приключена операцията по Карнет ТИР, а в процесния случай това е чрез злоупотреба и измама, и/или да изпратят искане за заплащане по Карнета ТИР. Наличието на изискуемо, ликвидно и безспорно задължение, установено с влязъл в сила административен акт, и образувано въз основа на този акт изпълнително дело за принудително събиране на сумите от титуляря на приключилия със злоупотреба и измама митнически режим транзит, са достатъчни, за да се приеме, че митническите органи са предприели необходимите мерки в рамките на възможното да изискат плащането на сумите от лицето, което пряко ги дължи, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация и по този начин са изпълнили задължението си по чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР. В тази връзка следва да бъде посочено, че производството по делото е спряно до приключване на дело С-224/16 пред СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд с определение от 12.04.2016 г. по адм. дело № 4526/2013 г. С Решение от 22.11.2017 г. по дело С-224/16 СЕС постанови, че: " Член 8, § 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, одобрена от името на Общността с Регламент № 2112/78, изменена и публикувана в консолидиран вид с Решение 2009/477, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническите органи са изпълнили задължението по споменатата разпоредба да изискат, в рамките на възможното, плащането на съответните вносни мита и такси от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Член 203, § 3, трето тире и чл. 213 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че получател е придобил или задържал стоки, за които е знаел, че са били превозвани под покритието на карнет ТИР, и фактът, че не е установено тези стоки да са били представени и манифестирани пред получаващото митническо учреждение, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че такъв получател е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че стоките са били отклонени от митнически надзор по смисъла на първата от посочените разпоредби, така че получателят да трябва да бъде признат за солидарен съдлъжник по митническото задължение по силата на втората от тези разпоредби." Следователно, така дадените от СЕС отговори по тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС потвърждават правилността на обжалваното решение на АС Х. и съответствието му с материалния закон. Налице е нередовно приключила операция ТИР, което поражда митническо задължение, конкретизирано по вид и размер; пряко задълженото лице /титулярът на ТИР карнета/ и гарантиращата асоциация са уведомени за задължението; пряко задълженото лице не е платило доброволно задължението и е спазена поредността по чл. 8, § 7 от Конвенция ТИР, като митническия орган е изискал в рамките на възможното плащането на съответните вносни мита и ДДС от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилно определяне на задължението за лихви, доколкото митническото задължение става изискуемо на датата на задействане на ТИР карнета. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение